Йордан Димитров Радичков е автор от младата вълна български писатели, които успяха да привлекат към каузата на четенето мнозина свои връстници. Роден е в София през 1989 г. и е отраснал в магическия свят на един от най-изумителните български разказвачи – великия Йордан Радичков. 

Дани има зад гърба си три сборника разкази, последният от тях – „Двеста линейки на час”, е на книжния пазар със знака на пловдивското издателство „Жанет 45”. С младия автор си говорим за едно вълнуващо събитие, което четящата общност под тепетата ще има възможност да види през януари. Инициативата Европейска столица на културата-Пловдив 2019 почита класика на българската литература Йордан Радичков, посвещавайки му месец януари. В поредица от събития ще бъде отбелязана 90-годишнината от рождението на писателя. 

Честването започва на 13 януари, когато в клуб „Фарго” от 14 часа, ще има безплатна прожекция на документалния филм за Йордан Радичков. В същия ден от 16 часа в Мексиканската къща ще бъде открита изложбата „Неосветените дворове”, ще бъде представена и книгата „Сибирски тетрадки”.  На 19 януари от 14 часа отново в Мексиканската къща ще има лекция и разговор за творчеството на Йордан Радичков и пътеписа му "Неосветените дворове" с проф. Инна Пелева. 

- Дани, разкажете какви истории крият сибирските тетрадки на Йордан Радичков? Споделяте, че най-вълнуващото нещо, което сте държал в ръцете си, са тези ръкописи. Защо?

- Записките на Йордан Радичков от Сибир крият много истории и тайни и ми е трудно да реша откъде точно трябва да започна разказа за тях.  Може би добра първа крачка биха били физическите тетрадки и техният вид. Те са сиви, стари, на цена от няколко копейки, изписани от край до край, на един дъх. Вижда се как авторът не е спирал, не е задрасквал, а е изливал впечатленията си по листата.

И те са съхранили най-ценните впечатления! Защото те са нередактирани, те са непосредствени, те са мигновената среща с разноликите истории на Йордан Радичков.

Споменах, че има и някои тайни в тетрадките. Опасявам се, че те никога няма да бъдат разгадани. Те са закодирани в почерка на Йордан Радичков, който, както всеки който се е срещал с този почерк ще потвърди, е изключително труден за четене. Мисля, че това е прекрасно и изключително много подхожда на онази идея на автора, че някои работи трябва да бъдат премълчавани.

Самите истории, които се съдържат в тетрадките, са изключителни! Те ще са интересни както за големите почитатели на автора и произведението му „Неосветените дворове“, така и за напълно незапознатите.

Историите са искрени, Радичков не е крил нищо от себе си, защото тези записки са били предназначени за него. Историите са разтърсващи и въплътяват в себе си комплексността на човешкия живот и неговото място в живия свят. Не на последно място, историите са майсторски написани - не бива да забравяме, че все пак говорим за едно своеобразна чернова на „Неосветените дворове“. Те са красиви и човешки така, както само Йордан Радичков може да ги разкаже.

Заедно с всичко това, много от историите и срещите на автора, които са описани в тетрадките, не намират своето място във финалната версия на пътеписа „Неосветените дворове“, т.е. това е едно голямо съкровище за почитателите на автора.

Не на последно място – тези тетрадки са единственият документ, който е запазен, за да свидетелства за творческия процес на Йордан Радичков. Не разполагаме с нито един друг първи вариант в работен процес, на която и да било негова творба. И тук идва голямата стойност на тетрадките – това е един работен процес, който още в зародиша си е една пълнокръвна и самостоятелна книга!

- Какво интересно и непознато като факти ще научат посетителите от изложбата „Неосветени дворове”?

- Изложбата със снимки от пътуването на Радичков до Сибир има високи документални и художествени качества и е едно прекрасно визуално допълнение към писаното слово на автора.

От нея посетителите ще се запознаят с пейзажите, които са грабнали въображението на автора, хилядите северни елени, които се разхождат на свобода из тая сурова земя, лицата на спътниците и случайно срещнатите хора и, естствено, лицето на автора или усмихнато до уши, или замислено за следващите записки.

- Вие самият  пишете разкази, но с тази поредица от събития, които ще се случат в Пловдив,  подсказвате, че сте се заели с мисията да пазите жива паметта за големия писател и да разкривате още интересни и важни детайли от живота и творческия му път. Когато подготвяхте това събитие, какво ново открихте, какви нови непопулярни факти излязоха?

- Не само аз съм се заел с тази мисия. Смятам, че всеки, който обича Йордан Радичков, говори за него, споделя с приятели впечатленията си от творчеството му, търси неговите думи, се бори със забравата, която е широко разпространена.

Заедно със семейството ми се вълнуваме като малки деца на всяко следващо събитие, което организираме, и го правим с голяма любов. Предполагам, че имаме нужда от това, нуждата да споделим всичките истории, които нас са ни вдъхновявали и са ни радвали и с други хора. Резултатът е, че тези истории имат силата да докоснат всеки. И това може само да ни радва.

Ако трябва да говоря за непопулярните факти около пътуването на Йордан Радичков до Сибир, се опасявам, че ще трябва да заема твърде много пространство. Пък и може би не е тук мястото да се говори за тия неизвестни и известни събития.

Вижте, „Неосветените дворове“, тези тетрадки, пътуването на автора – всичко това е една огромна тема. Към нея може да се подходи на лично ниво и да се пита защо е толкова важно за самия човек, може да се подходи на литературно ниво, да се спомене, че това е първата българска книга, която стига до най-престижното френско издателство и след това кара Скандинавието да обърне очи към българската литература, може да се подходи исторически и да се обърне внимание на историята на Сибир, лагерите и прочие.

Затова и няма да подлагам на изпитание търпението на вашите читатели. Мога да ги поканя на лекцията на проф. Инна Пелева на 19 януари от 14 часа в Къщата „Мексиканско изкуство“ в Стария град. Организирахме тази лекция, за да отделим нужното време на всички тези въпроси и се надяваме да е интересно за посетителите.

- Къде се съхраняваха снимките от тази изложба и в какво състояние бяха? Как ги възстановихте?

- На снимките попаднахме случайно. Благодарение на оператора Иван Чертов, който един ден получи прозрение, че не може да няма ленти в семейния архив. Ние се разровихме по шкафовете. Още в първия открихме отпечатани снимки и няколко ленти. Лентите бяха в много лошо състояние. Александър Сертев се погрижи за тяхното здраве и работи неуморно, за да извади на бял свят едни забравени лица и пейзажи.

- Споменът за Сибир ще тича винаги по петите ми, казва Радичков. Какво толкова в тази сурова част от света е поразило творческия му гений?

- На едно място в „Неосветените дворове“ Йордан Радичков пише: „Човекът трябва да живее открито, както открито живее цялата твар в тундрата. И дори когато трябва да се защити от студовете, ще остави открит тавана на тордохата си, за да може, като минава по пътя, шаманският бог да надникне в жилището и да поседи горе на дупката, загледан в хората. Понякога на човек може да му хрумне да направи нещо лошо, дето би се срамувал от него. Когато човек ще извърши някаква срамотия или нещо ужасно, той ще се помъчи да се скрие – в дупката, в пещера, на тъмно, без никой да го види, сам шаманският бог не може да го открие. И понеже тая работа хората я вършат най-много в къщите, то за да се предпазят от грехове, оставят тавана открит за божиите очи и божиите очи винаги могат да погледнат как живееш в своята тордоха.“

В една безсънна нощ Йордан Радичков е единственият буден в тордохата. Някой наднича през открития таван. И този някой остава само за миг, разменя няколко думи с автора и след това си отива.

Едва ли само тази „среща“ е причината Радичков никога да не забрави това пътуване. Заедно с нея, сам той се връща много пъти към казаното от един шаман:

„Бог е един, каза шаманът, кръстосал ръце на гърдите си. Бог е един, религиите са различни; може и да го има, може и да го няма – не трябва да говорим. Трябва така живеем, все едно, че има бог. И ако не вярваме в него,  да бъдем честни – е, това е вече самият бог. Вярата е като кладенеца, различни хора пият от нея, а водата в кладенеца винаги си остава една и съща.“

Но можем само да предполагаме. Друга причина, поради която споменът за това пътуване остава толкова ярко в съзнанието на автора може да са последователните срещи със златните мини, които не трогват писателското въображение и една зелка, на която са посветените множество страници от книгата!

- Ще видим ли тези сибирски тетрадки в изложбата в Пловдив?

- Оригиналните тетрадки няма да пътуват с изложбата, но всеки който дойде на откриването ще може да се запознае с текста от тетрадките. 

- Какво ви накара да покажете „Неосветените дворове” под тепетата? Има ли някаква лична връзка на големия творец Йордан Радичков с Пловдив?

- Мисля, че откриването на европейска столица на културата е удачно място да започнем отбелязването на 90 години от рождението на Йордан Радичков. Що се отнася до личната връзка на автора с Пловдив - има такава и тя е силна и красива връзка. Творил е в града под тепетата, имал е много приятели сред художниците.

- Ще се появят ли на литературната сцена нови и непознати творби на дядо ви?

- До момента се появиха позабравената му първа детска книга „Шарена черга“, нецензурираният вариант на последната му пиеса „Образ и подобие“ и първият вариант на пиесата „Суматоха“, както и множество непубликувани досега разкази.

Имаме още няколко изненади, които нямаме търпение да споделим с почитателите на Йордан Радичков!