Страстната седмица започна, а с нея изпълнението на множество ритуали. През първите три дни на седмица на страданията Църквата припомня последното пребиваване на Исус Христос в Йерусалим.

Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия. Днешният ден е за поучения и дарения за бедните и нисшите духом, а според църковния канон денят е отреден за смирение. На този ден Иисус Христос дава пример, как да благотворим. Не да даваме от излишъка, а да отделим от последните си материални средства, както прави бедната вдовица. (За пожертвованието на бедната вдовица е притча в Библията.)

Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.

На днешния ден, освен притчата за талантите, в църквите се чете и тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос".

На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана" вода. По целия път от извора до дома те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.

Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.