Наследниците на Димитър Кудоглу заедно с Община Пловдив подемат инициативата да бъде възстановен паметникът на големия благодетел и дарител в Цар-Симеоновата градина. Предложението за това е внесено в Общинския съвет, който трябва да го гласува.
През 2022 г. се навършват 160 години от рождението на Кудоглу. Той е роден на 21 август 1862 г. в село Габрово (Беломорска Тракия). Дядо му Георги Кудев поставя началото на семейната търговия с тютюн. След години Димитър наследява бизнеса и още повече го разраства. До 1903 г. живее в Ксанти, след което се мести в Дрезден – един от европейските центрове за търговия със суров тютюн.
Дарителската мисия на Кудоглу започва в началото на 20. в. Първо осигурява сграда за лечение и плаща на лекар, за да се грижи безплатно за съселяните му в Габрово. След опожаряването на селото през 1913 г. от гръцките войски, помага на хората от селото, които бягат в Пловдив.
По време на войните неговите дарения за войници и безплатни ученически трапезарии и Червения кръст надхвърлят 1 млн. лв. След войната основава фонд в БАН на негово име за издаване на литературни трудове. Финансира следването в Европа на даровите млади българи и издържа в дома си в Дрезден цигуларката Недялка Симеонова.
През 1927 г. реализира идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, където бедните да се лекуват безплатно от една от най-опасните болести на времето – туберкулоза, венерически болести и детска смъртност. Привлича най-добрите български лекари, закупува сграда на пл. „Централен”, осигурява оборудването и така се създава „Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу”. Съгласно учредителни акт дарява два тютюневи склада в Пловдив, с приходите от които осигурява издръжката на Дома. Този акт е гласуван и приет единодушно от Народното събрание. До 1944 г. дарените от Кудоглу средства за Дома надхвърлят 41 млн. лв. – най-голямото дарение за българското здравеопазване. Кудоглу умира в Пловдив през 1940 г.
След 1944 г. делото му е осъдено на забрава. Фондацията и Домът на народното здраве са ликвидирани. Бюст-паметникът му в градина „Цар Симеон” е свален през 1949 г. През 1974 г. е съборена и сградата на Дома. Бронзовият бюст днес се съхранява във фонда на Градската художествена галерия.
През 2010 г. Общинският съвет взема решение за изграждане и поставяне на паметник на Кудоглу в североизточната част на Цар-Симеоновата градина. Проведен е конкурс и е избран проектът за скулптурна композиция на Николай Савов. Специализираният експертен съвет за изобразителни изкуства към Министерството на културата обаче не одобрява проекта и той не е реализиран.
Инициативата на наследниците на Кудоглу и Общината сега е да бъде възстановен вече съществувалият бюст-паметник. Това е невъзможно да се случи на мястото, на което е бил преди демонтажа, защото днес там се намира паметникът на патриарх Кирил. Наблизо е и паметникът на Люсиен Шевалас.
След направена консултация с автора на проекта за реконструкцията и обновяването на Цар-Симеоновата градина арх. Петко Прокопиев е избрано подходящо място в югоизточния край на градината.
Ако Общинският съвет на Пловдив одобри предложението, трябва да бъде изготвен проект и той да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. После ще се пристъпи и към възстановяването на бюст-паметника.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации