Васил Петров започва турнето Symphony Way от Пловдив с обичани песни, представени заедно с Врачанска филхармония под диригентството на Христо Павлов и с джаз триото на Йордан Тоновски. Премиерата в Пловдив е на 21 Юли от 21 часа на Летния театър на Бунарджика.

За концерта на 21 юли, за времето на пандемия, отпадналите събития и младите таланти в джаза си говорим с големия български музикант:

- Г-н Петров, тръгвате на турне от Пловдив с една много любопитна и разнообразна музикална програма – от джаз стандарти, през поп и до Чарли Чаплин…

- Така е. Отдавна концертирам със симфонични оркестри и имам две програми. Едната е Коледна и друга, която съдържа джаз стандарти и песни, поп музика. Аранжиментите са на Румен Тосков-Рупето, бог да го прости, на Ангел Заберски-младши , както и на Васко Спасов. Наскоро намерих едни нови оркестрации, които Рупето е правил навремето за мен. Даде ми ги сестра му, която ги е открила в архива му.

Концертът ще бъде много хубав и заради възможността да пея както с джаз трио – пиано, контрабас и барабани, а в немалка част от програмата с оркестър. Обещавам много приятни изненади за публиката.

В концерта ми в Пловдив ще изпълня джаз стандарти, поп песни, хитове от репертоара на „Бийтълс“ – Something, Michelle, Yesterday, Стинг “Fragile”, филмова музика от Мишел Льогран и Чарли Чаплин, джаз стандартите Caravan на Дюк Елингтън и други. Ще представим програма, която искрено се надявам, че ще очарова хората и ще си припомнят познати мелодии, които са малко позабравени, но ги представяме в нова светлина с мащабния звук на Врачанска филхармония. Това е универсална музика, която се е утвърдила и се е превърнала в стандарт, в критерий за качество – вечно зелени песни, харесващи се, слушащи се. Неслучайно те минават през годините в различни интерпретации, попадат в ръцете на различни аранжори. Това е най-красивото и интересното на тази музика – че винаги се обновява.

- Как влизате в тази концерти след особената ситуация, в която се наложи да живеем в последните месеци?

- С трепети. Хората са доста изплашени от всичко, което ни сполетя.  А аз искам на моите концерти публиката да се наслаждава на музиката в цялото й богатство. Затова на събитието в Пловдив, а и след това в другите градове, ще вземем всички необходими мерки, за да се чувстват спокойни. Всичко е много прецезирано и премислено.

Иначе емоциите за мен като артист са като преди всяко турне – вълнението е голямо покрай организацията, покрай очакването за среща с публиката.

-  Как един артист преживява невъзможността да общува с публиката?

- Признавам си, че в началото изолацията ми донесе усамотение, което приех като възможност да се занимавам с любими неща.  Разбира се, беше тъжно, че целият график на артистите в България се сгромоляса. Използвах това усамотение по принуда, за да композирам и свира. Рисувах мног, нещо което не бях правил от много отдавна. Разговарях със себе си. Признавам обаче, че в един момент ми дойде в повече.

- Рисувахте?

- Да, направих поне 50 работи – рисунки, част от които ще покажа в изложба във Варна. Мои си фантазии. Когато ги завърших, забелязах промяна спрямо времето преди пандемията. Но тя не е дошла съзнателно, а като някакво вътрешно преживяване, което споделям с листа.

- Няма ли да ги видим тези рисунки и в Пловдив?

- Мислим за нещо такова с галериста Стоян Даскалов. Става дума за обща изложба с художника Атанас Хранов. Той е страхотен професионалист, а аз рисувам любителски. Не съм ходил на уроци. Обичам това изкуство и имам много приятели художници. Когато аз рисувам, се разтоварвам.  Много ми е приятно да гледам и стари филми, доставя ми удоволствие да откривам нюансите, детайлите, скритите послания.

- Има ли такива скрити детайли, които публиката не вижда по време на вашите концерти?

- Разбира се, има много забавни, вълнуващи моменти, които обикновено са свързани с общуването ни с колегите. Имаме поне 20 концерта с Хилда Казасян, аз имам още много изяви и самостоятелни, и с Милица Гладнишка.  Винаги има неповторими моменти в общуването с тях  и с колегите джаз музиканти и инструменталисти от оркестрите, с които гастролираме.

- Какви са очакванията ви от бъдещето, когато поглеждате напред?

- Не съм тревожен. По-скоро гледам с оптимизъм напред. Ще преминем през този труден период и ще продължим, а точно в моменти като този изкуството е най-важно за душата на човека. Дори несъзнателно той се обръща към музиката, към киното, към театъра, за да преодолее вътрешното напрежение.

- Виждате ли своите последователи, млади хора с талант, които да вървят смело по стъпките ви?

- Да, има много млади хора, които имат потенциал. Помагам на една фондация за млади таланти „Асоциация за подкрепа на децата”. Насочвам ги, давам им съвети. Правим го заедно с много колеги – талантливи актьори, музиканти, танцьори, художници, хореографи и режисьори. Точно тази работа ми дава основание да бъда оптимист.  Трудна е реализацията на джаз сцената, защото наистина са изискват гласови качества. Няма място за компромиси. Но аз съм твърдо убеден, че ако един млад човек има талант, ще успее. Шило в торба не стои. Не подкрепям обаче желанието на всяка цена, особено когато липсва достатъчно качество. Животът е жесток и рано или късно показва къде ти е мястото. Затова е важно да не се създават лъжливи очаквания, грешно самочувствие.

- При вас как се случиха нещата?

- Аз имах късмет.  Появих се на сцената в една среда, в която допреди това джаз музиката беше забранявана.  Нямах конкуренти, защото всички пееха естрада.  Затова и лесно си пробих път към сцената.