„Учителка по свобода” – с тези думи писателят Йордан Радичков определя режисьора Юлия Огнянова.  Днес – на Световния ден на театъра, в Драмата бе открита документална изложба по повод 100-годишнината от рождението ѝ.

„Тази изложба е възпоменание за една много голяма, красива, истинска жена, добър човек, космополит. Един от най-най-най-големите режисьори в българския театър, човекът, който създаде съвременния български театър. Имал съм възможността да работя около 14 години в поне 10 постановки. Завърших Академията при доц. Елка Михайлова, но Юлия Огнянова беше моят духовен учител”, разказа директорът на Драматичния театър Кръстю Кръстев.

Той припомни, че Огнянова е имала необикновеното качество да разкрива магичното в театъра, да провокира хората да се отдават на това, което правят. И е успявала да открива таланта им. Неслучайно с нейните уроци израстват големите имена в съвременната ни режисура – възпитаникът от първия ѝ випуск Лео Капон, когото пловдивчани познават от спектаклите му в Кукления театър, Сашо Морфов, Теди Москов, Катя Петрова.

„Чудил съм се как го правеше, откъде събираше тази енергия. Беше перфекционист и не допускаше предателства към театралното изкуство. Харесваше всички жанрове в театъра. Беше пределно честна, но не заклеймяваше. Най-критична бе към хората, които обичаше. Благодарен съм на Господ, че ми даде шанса да работя с нея. Най-голямата ми болка беше, че не успя да работи в Пловдивския театър, след като застанах начело”, каза Кръстев.

Пловдив обаче е част от творческата биография на Юлия Огнянова. В периода от 1962 до 1978 г. поставя в Драмата няколко спектакъла – „Антигона” от Жан Ануи, „Мишеловката” от Агата Кристи, „Ръченица за окарина и бас” по Йордан Радичков, „Изкачването на Фудзияма” от Чингиз Айтматов и Калтай Мохамеджанов, „Прашинка в окото” от Саулас Шалтянис.

В Кукления театър в периода  1966-1977 г. поставя няколко спектакъла, а от 1965 до 1968 г. е щатен режисьор в трупата. Тя поставя "Фрагонела" от Владимир Лифмиц, "Чичо Пей и Асма бей", емблематичния "Петрушка" по Игор Стравински - балетна пантомима, изиграна от кукли, "Мистерия-буф" от Владимир Маяковски, "Кукери" по народна игра, "Хоро" от Антон Страшимиров, "Чапаевци" по сценарий на самата Огнянова.

В паната, подредени в фоайето на Драматичния театър пред голяма зала са показани снимки с текстове, които проследяват живота ѝ – от детството и младежките ѝ години, през Бургаския период на легендарната четворка  заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов,  периодите на митарстване, на поставяне в куклените театри, на изяви в Пловдив и Смолян, до приятелите, Йордан Радичков и учениците. На 17-те пана е разказана лаконично, но с много любов историята на един творец, несломен от трудностите, останал верен на търсенията си и оставил своята незаличима диря чрез собствения си талант, но и чрез този на учениците си.

Изложбата за Юлия Огнянова трябва да бъде видяна, защото само така паметта за нея ще бъде жива.

В Световния ден на театъра вече съвсем официално отвори и Музеят на Драмата, който може да бъде посетен от 14 до 18 часа от вторник до събота.