„Учителка по свобода” – с тези думи писателят Йордан Радичков определя режисьора Юлия Огнянова. Днес – на Световния ден на театъра, в Драмата бе открита документална изложба по повод 100-годишнината от рождението ѝ.
„Тази изложба е възпоменание за една много голяма, красива, истинска жена, добър човек, космополит. Един от най-най-най-големите режисьори в българския театър, човекът, който създаде съвременния български театър. Имал съм възможността да работя около 14 години в поне 10 постановки. Завърших Академията при доц. Елка Михайлова, но Юлия Огнянова беше моят духовен учител”, разказа директорът на Драматичния театър Кръстю Кръстев.
Той припомни, че Огнянова е имала необикновеното качество да разкрива магичното в театъра, да провокира хората да се отдават на това, което правят. И е успявала да открива таланта им. Неслучайно с нейните уроци израстват големите имена в съвременната ни режисура – възпитаникът от първия ѝ випуск Лео Капон, когото пловдивчани познават от спектаклите му в Кукления театър, Сашо Морфов, Теди Москов, Катя Петрова.

„Чудил съм се как го правеше, откъде събираше тази енергия. Беше перфекционист и не допускаше предателства към театралното изкуство. Харесваше всички жанрове в театъра. Беше пределно честна, но не заклеймяваше. Най-критична бе към хората, които обичаше. Благодарен съм на Господ, че ми даде шанса да работя с нея. Най-голямата ми болка беше, че не успя да работи в Пловдивския театър, след като застанах начело”, каза Кръстев.
Пловдив обаче е част от творческата биография на Юлия Огнянова. В периода от 1962 до 1978 г. поставя в Драмата няколко спектакъла – „Антигона” от Жан Ануи, „Мишеловката” от Агата Кристи, „Ръченица за окарина и бас” по Йордан Радичков, „Изкачването на Фудзияма” от Чингиз Айтматов и Калтай Мохамеджанов, „Прашинка в окото” от Саулас Шалтянис.
В Кукления театър в периода 1966-1977 г. поставя няколко спектакъла, а от 1965 до 1968 г. е щатен режисьор в трупата. Тя поставя "Фрагонела" от Владимир Лифмиц, "Чичо Пей и Асма бей", емблематичния "Петрушка" по Игор Стравински - балетна пантомима, изиграна от кукли, "Мистерия-буф" от Владимир Маяковски, "Кукери" по народна игра, "Хоро" от Антон Страшимиров, "Чапаевци" по сценарий на самата Огнянова.
В паната, подредени в фоайето на Драматичния театър пред голяма зала са показани снимки с текстове, които проследяват живота ѝ – от детството и младежките ѝ години, през Бургаския период на легендарната четворка заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов, периодите на митарстване, на поставяне в куклените театри, на изяви в Пловдив и Смолян, до приятелите, Йордан Радичков и учениците. На 17-те пана е разказана лаконично, но с много любов историята на един творец, несломен от трудностите, останал верен на търсенията си и оставил своята незаличима диря чрез собствения си талант, но и чрез този на учениците си.
Изложбата за Юлия Огнянова трябва да бъде видяна, защото само така паметта за нея ще бъде жива.
В Световния ден на театъра вече съвсем официално отвори и Музеят на Драмата, който може да бъде посетен от 14 до 18 часа от вторник до събота.



Още от категорията
Виж всички
Министърът на културата върна Антония Ковачева начело на Българската национална филмотека
Акценти
Виж всички
Свързват две велоалеи в Тракия
Сгромоляса се елемент от празничната украса на Главната