Тя е Венета, на 38 г. от София. Зодия Стрелец, женена, с 5-годишно момченце. Завършва Немска гимназия, после Международни икономически отношения и Маркетинг.

Знае много езици, но интересното е, че ги използва не на бойното поле на маркетинга, а в имитации на клубната стендъп сцена.

Венета Дунчева е едно от любимите лица в този вече не толкова нов, но набиращ все по-голяма популярност жанр „Стендъп комедия”. Тази вечер (19 юли) от 20 часа тя ще играе с вход свободен най-новото си шоу „В като Венета” в пространството на Седмото тепе, зад Джумая джамия.

Венета идва по покана на фестивала „Лято в Стария град”, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.

За стендъпа, смеха, вдъхновението и сбъднатите мечти си говорим с Венета Дунчева.

- „В като Венета” – какво да очакват феновете ви, които ще дойдат на Седмото тепе довечера?

- Това е най-новото ми шоу. Като цяло моят стендъп почерк се върти около живота в брак, как да оцелеем с малко дете. Включва забавни теми като как да изкараш добре почивката си с дете, какво е да си кума на сватба. Включвам и динамиката с колеги. Все теми, които засягат всички хора. Искам хуморът ми да се хареса и на мъжете, и жените, въпреки че като цяло изглеждам по насочена към женската аудитория. Все пак винаги гледам се харесам и на мъжете.

- Кой е ключът, който превръща един стендъп комедиант в успешен артист? Умението да се надсмива над себе си, например?

- И това, да. Но е важно и да е автентичен. Материалът не трябва да е измислен, чужд, краден. Трябва да е собствен и да е вдъхновен от преживени в личен план ситуации или от това, което си видял около себе си. Или от това, което си наблюдавал, че се случва с твои приятели. След това трябва да го пречупиш през собствената си призма и по този начин става интересно и за зрителите.

- Как едни житейски истории, които преживяваме с нерви и стрес, после се превръщат в смях?

- Ами има няколко варианта – единият е да се присмееш на несгодите и тогава се оказва, че те вече не са толкова драматични, другото е да ги хиперболизираш, също може да стане забавно, и третото е човек да има силата да се надсмее над себе си, защото гледаме на живота прекалено сериозно. Трябва да намираме забавното във всяка ситуация.

- Коя житейска случка, която лично вие сте преживяла и след като е преминала, ви е накарала да се смеете като страничен наблюдател?

- Трудно ми е да си спомня нещо конкретно. Обикновено ми се е случвало, когато преживявам някакви предизвикателства. Например – планински преход, има адски много сняг, камъни, трудно, почти невъзможно придвижване. Вече си мислехме, че ще се наложи да спим навън, в планината. Или друг случай, в който затънахме на пътя Девин-Батак и едва ни изкараха горските. В тези моменти никак не ти е смешно, но после изникват детайли, лица, думи, реакции, които предизвикват бурен смях. Анализираш ги и става още по-смешно.

- Как сменихте поприщата  - от успешен маркетолог до стендъп комедиант?

- Получи се супер случайно и неочаквано за мен. Преди 8-9 години попаднах на обява за отворен микрофон. Дори не знаех, че в България има нещо такова. Казах си, че искам да се пробвам и отидох на първия си отворен микрофон. Това, което направих не беше точно стендъп, а някакъв разказ. Оттам-нататък започнах да работя в тази посока, защото много ми хареса.

- А каква беше реакцията на публиката? Явно ви е окуражила по някакъв начин…

- Да си призная – аз имам много приятели и си бях довела агитка около 30 човека. Те много ме подкрепяха. Даже получих някаква малка награда и се наредих на трето място от пет човека. Беше ми много приятно. Интересното бе, че на тези отворени микрофони имаше само мъже. На първия – четирима, на втория – десет. И аз си казвам: „защо така, къде отидоха жените комедианти”. Слава богу, и женският стендъп започна да пробива.

- Какво ви прави щастлива в това поприще?

- Вдъхновяват ме аплодисментите на публиката, както и комуникацията с тях след шоуто. Понякога хората стават на крака. Понякога искат бис. Виждаш им усмивките, колко са радостни. Идват при мен след шоуто, започват да ми разказват техните истории. Свързват ги с моите истории. Това е наистина безценна, много приятна емоция.

- Оттук накъде? Какво си представяте в бъдеще, например гастроли извън България?

- По принцип бих се пробвала, но това е съвместна работа с моите продуценти от Хаштаг. Вярвам, че логичното развитие на стендъп сцена ще бъде и за гостувания в чужбина. Представям си това да се случва в държави, в които има много българи, например Испания и Германия. Моят хумор си е типичен български. Аз гледам и немски комедианти. Считам, че подобен род в България  въобще няма да се похарчи, ще е скучен на публиката. Напоследък ми е много интересно, случвало ми се е вече няколко пъти да водя изнесени ритуали, така че бих се развивала в такива алтернативни поприща.

- А какво се случва с професията ви на маркетолог, практикувате ли я още?

- Не, от тази година се отказах и реших да бъда само стендъп комедиант.

- А как гледа семейството ви на това?

- Подкрепят ме. Въпреки че всяко начало е трудно, но от друга страна, ако човек иска да е истински успешен в нещо, трябва да му се посвети изцяло. Преди това решение си беше абсолютна борба - да намериш време да си оправиш дома, да си гледаш детето, да отделяш време на мъжа си, да пишеш нов материал за спектаклите си и да ходиш на работа. Да намериш време и за шоу, а за пътувания в други градове да излизаш по-рано от работа. Наистина си беше борба. Докато  сега се надявам, че като съм се фокусирала изцяло върху това, ще се развивам и ще стана все по-успешна.

- Как вие се забавлявате и разтоварвате?

- Много обичам да ходя на йога, което отново го правя сама, но от време на време взимам детето. Той е на 5 годинки и се забавлява се, пее мантри, прави пози. Семейството ми обича природата и планините.  Сега с мъж ми качихме връх Ботев, а с малкия – Черни връх. Накратко казано – обичам да съм на плаж, в планината, някъде навън.

- Случвало ли се е да ви разпознават и спират хора?

- Ами точно. По-скоро ако случайно си говоря с някой и той се усеща, че гласът ми е познат. Но най-големите прояви на интерес са след шоутата ми. Идват, питат ме притеснени: „може ли да се снимаме”.

- Явно, че този вид изява ви е заложена в природата. Защо не сте следвала актьорско майсторство? Иска ли ви се да играете във филм?

- Бях артистично дете, но родителите ми бяха против да уча в НАТФИЗ с аргумента, че актьор къща не храни. Сега съм насочила усилията си да се уча от най-добрите в стендъп комедията. Гледам колегите какво правят и какво се харесва. Гледам и  международните комедианти, като цяло следя добрите практики и гледам да ги вградя в моя стендъп.