Седмицата на традиционните занаяти вече 15 години радва пловдивчани и гостите на града, а днес от обяд в двора на Етнографския музей отново си дадоха среща 30 майстори от България, Китай и Франция, които до края на седмицата ще творят пред очите на посетителите.
"Радостно ми е като гледам колко млади хора стават занаятчии, тук е пълно и с много хора - цели семейства с децата си. В миналото България се е крепила на занаятчиите си, които са били най-прогресивните хора", каза уста Христо Коликов - доайенът в Камарата на занаятчиите и майстор ножар след изпълненията на ансамбъл "Тракия".
Той не скри емоциите си и заради факта колко разнообразни занаяти са представени тази година - тъкане на вертикален стан, изработка на плъсти, кене, везба, рисуване върху коприна, изписване на великденски яйца, на дърворезбари, кошничари, ковачи, ножари, бижутери, кожари, свещари, грънчари и какви ли още не.
Специален акцент на тазгодишната седмица е бижутерството с различни материали и техники. Друг фокус е гостуването на група, която демонстрира за старинна бродерия бути (boutis) от Перн-ле-Фонтен, Франция. Те идват в България по повод 100 години от рождението на Стойна Кръстанова, заслужил майстор на народните художествени занаяти
със съдействието на Фондация „Стойна Кръстанова“.
От далечен Китай идват майстори, които ще демонстрират три местни занаятчийски школи. Едната ще ни запознае с художествени техники, свързани с изрязването и гравирането на хартия, втората е специфичен тип бродерия в стил Шу и третата с изработването на кукла-сянка.
"Когато прочетох за Седмицата на занаятите, хукнах, за да направя всичко възможно и да доведа за участие наши майстори. Ще видите наши характерни занаяти. И ние както България имаме древна история. Част от тази история са занаятите, те са жива история, съкровища, които трябва да пазим. Има една мисъл: "Човек, който уважава красотата на другите цивилизации и е в състояние да се учи от тях, може да създаде хармония за целия свят", каза културното аташе на Китай в София Дай Ин. Тя подчерта, че това партньорство ще продължи и занапред, а се надява и български майстори да посетят родината ѝ, за да покажат изкуството си.
Двигателят на събитието от Етнографския музей Гроздалина Георгиева разкри, че 2024 г. е годината на Китайския дракон и с усмивка добави, че току-виж той дойде и на следващото издание на Седмицата на занаятите.
На церемонията присъстваше и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО Ирена Тодорова, която благодари на майсторите, че работят и продължават да пазят традициите.
"Без вас нашата работа нямаше да има смисъл, вие сте живото нематериално културно наследство, а Етнографският музей от години ви посреща и е дом на занаятите, място, където цари толерантност", каза Тодорова.
Зам.-кметът по култура Пламен Панов поздрави екипа на музея заради упоритата и динамична работа и посочи, че неслучайно той е един от най-посещаваните в Пловдив.
"Трудно е да стигнеш до върха, да изградиш имидж, но още по-трудно е да го поддържаш. Екипът на Етнографския музей успява. Аплодисменти за майсторите, които са се събрали в двора на музея", каза Панов.
Посетителите ще видят работата на майсторите Костадин Деведжиев (дърворезба), Иван Станев (стъкло), Иван Тонев – Гърбача (майстор терзия), Галина Тодорова (рисуване върху естествени материали), Спаска Георгакева, Пенка Ставрева и Иванка Терзиева (плъсти), Даниела Горалова (грънчарство), Тихомир Спасов (свещар), Добрина Иванова, Милен Минков, Марияна Вълкова, Стоянка Телкиева, Тодор Миланов, Ани Анастасова (бижута), ковачите Радослав и Антон, Джема (естествени масла), Мариета Недкова (художествена обработка на кожа), Жана Димитрова (тъкачка), Емел Балъкчи и Мехмед (кошничарство), Лора Христова (рисувана коприна), Стоян Колев (дърворезба), Мария Георгиева (ръчно правени мехлеми), Светлана Попова (везба), Златка Попова (бродерия), както и майсторите от Китай и Франция.
След откриването мнозина се спряха пред шатрата на гостите от Китай, където майсторката Хуан Ин демонстрира техниката за изрязване на хартия "Фучън" и пред погледите на хората сътвори две красиви пеперуди. Разказа и история за несбъднатата любов на двама влюбени, които за да бъдат заедно, се превръщат в пеперуди.
ПРОГРАМА В ЕТНОГРАФСКИЯ МУЗЕЙ
27 ЮНИ
18 ч., Събитие на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – София:
- 20 години от Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство; Представяне на проект „Живото наследство на традиционната българска кухня“
28 ЮНИ
11 ч., Представяне на групата за старинна бродерия „бути“ от Перн-ле-Фонтен, Франция и празнична програма на ФТА „Загоровче“
12 ч., Представяне на занаятчии на китайски кукли-сенки
29 ЮНИ
12 ч., Отбелязване на Петровден – почерпка на гостите с петровско пиле, питка със шарена сол и ястието „бял мъж“. Музикално-танцов поздрав от ОДК „Пловдив“
18 ч., Откриване на изложбата „Автентични български носии“ на трио „Калина“
30 ЮНИ
12 ч., Представяне на майсторите на бижута: Ани Анастасова (сребро и филигран); Мариана Вълкова (мъниста); Огнян Пендичев (мелхиор); Милен Минков (кожа); Тодор Миланов (кост и седеф); Музикални изпълнения на танцов ансамбъл „Марица“ при СУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Още от категорията
Режисьорът Веселка Кунчева и началото на пътя към успеха