Мозайките в частния имот на ул. "Александър Пушкин" 7а, открити при археологически разкопки през 2020 г., се рушат. След като Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство излезе със становище към министъра на културата, че собственикът трябва да бъде обезвъзмезден, процедурата на практика е на точката на замръзване.
Имотът попада в територия с високо наличие на археологически структури, но тяхното проучване и опазване е твърде усложнено поради липса на юридическа защита на територията, която се намира в непосредствена близост до вече защитена територия на груповата археологическа недвижима културна ценност "Филипопол-Тримонциом - Пловдив" и архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив".
Мозайките след края на археолигическите разкопки
Строителните дейности в имота започват през 2019 г., въз основа на одобрен инвестиционен проект, но при изкопните работи се появява археология. Това налага през юли и август 2020 г. на терен да бъдат извършени спасителни археологически проучвания. Според чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство разкритите структури имат статут на недвижима културна ценност от национално значение до установяването им по реда на ЗКН.
Проучена е около 120 кв. м. площ, при което е разкрита част от голяма римска сграда, намираща се на 100 метра северно от източната порта на града. На обекта са открити множество мраморни фрагменти. В проучената част са разкрити три верижни помещения от сградата. Две от тях са проучени частично, тъй като попадат в съседни имоти. Подовете на тези помещения са били покрити с мозайки с геометрични фигури. За съжаление само в едно от тях тези мозайки са изцяло запазени. Условно едното помещение е определено от специалистите археолози, като "басейн".
През 2022 г. е назначена междуведомствена комисия, която да изготви предложение за предоставяне на статут и определяне на режим за опазване – териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на археологически структури разкрити в имота.
Мозайките към днешна дата
По време на своята работа междуведомствената комисия прави оглед на място и констатира, че извършената след края на проучванията теренна консервация, съгласно т. 3 от решенията в протокола на комисията, е компрометирана – пясъкът е отмит, а покритието от найлон е изтляло почти във всички участъци. Затова структурите са изложени на неблагоприятни атмосферни въздействия, увреждания от нерегламентиран достъп и има риск от необратима загуба на археологическо наследство.
В резултат на работата на комисията в Министерство на културата с писмо от 30 ноември 2022 г. постъпва предложение от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство за откриване на производство по издаване на административен акт за: "деклариране на археологически структури, разкрити в поземлен имот с идентификатор 56784.520.301 по КККР на гр. Пловдив, с адрес град Пловдив, ул. "Александър Пушкин" № 7а, с площ 407 кв. м, стар № УПИ XII-855, квартал 434 по плана на Първа градска част, с наименование "Представителна сграда extramuros мозайки", с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност, с предварителна категория "национално значение".
Предложението бе разгледано от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, което бе проведено на 9 февруари 2023 г.
На заседанието на СЕСОНКЦ, който е съвещателен орган към министъра на културата по въпроси, свързани с опазване на недвижимото културно наследство, присъстваха представители на Областна администрация Пловдив, Община Пловдив и собствениците на имота. След проведена дискусия Съветът предложи на министъра на културата да издаде заповед за деклариране на археологическия обект. Заради високата научна, културно-историческа стойност и експозиционни качества на разкритите археологически структури, експертите препоръчаха министърът на културата да съдейства за иницииране на среща от страна на РАМ – Пловдив, Община Пловдив, Областна администрация-Пловдив и частния собственик - за обсъждане и изясняване на възможностите за замяна на имота.
СЕСОНКЦ излязоха и със становище, че трябва да се предприемат действия по отношение на консервация на мозайките в обекта от страна на РАМ – Пловдив и Община Пловдив, които да подадат заявления за финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности на недвижимата културна ценност в Министерство на културата за спешна необходимост.
"На няколко пъти заедно с частния собственик насипваме пясък и подменяме найлоновото покритие. Оставена така, мозайката ще бъде съсипана", коментира археологът проучвател Здравка Коркутова.
Най-тревожното е, че Министерство на културата не разлага с незастроен или застроен имот - държавна собственост, който е подходящ да бъде предложен за замяна на собствениците на имота Пловдив.
"За тези обстоятелства с писмо с изх. № 45-00-462/06.03.2023 г. е уведомен собственикът на имота и Министерски съвет", уточняват от ведомството в отговор на въпроси, изпратени от медията ни.
Екипът на Кръстю Кръстев обаче продължава да проучва други възможности за разрешаването на проблема и изпълнението на предложението на на Специализирания експертен съвет за замяна на поземления имот с равностоен, който да е частна държавна собственост, или с право на строеж върху имот - частна държавна собственост. Паралелно тече и процедурата по декларирането на единичната археологическа недвижима културна ценност "Представителна сграда extramuros с мозайки". Заповед за деклариране на обекта ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерство на културата, където ще бъде общодостъпна.
Припомняме, че още през февруари медията ни разказа за становището на СЕСОНКЦ, което препоръча държавата да придобие терена с разкритата археология. Това е процедура, предвидена в Закона за културното наследство. Но е и процедура, която - ако стигне до успешен финал, ще бъде прецедент, защото на практика не е прилагана за обект недвижима културна ценност.
"Ще трябва да се премине през учредяване на вещно право на собственост върху земята. Вероятно ще трябва и съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството", коментира тогава директорът на "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" в Министерство на културата Екатерина Джумалиева.
МОЗАЙКАТА:
Разкритата част от представителна сграда с мозайки притежава научна, културно-историческа и експозиционна стойност, както и потенциал, след довършване на археологическите проучвания в максимално възможна степен, и извършване на поетапна консервация, реставрация и социализация, за превръщането ѝ в обект на културния туризъм. Осъществяването на замяна на посочения поземлен имот би осигурило възможност да се проучи напълно площта на имота, след което да се пристъпи към изготвяне на проект за консервация, реставрация, експониране и социализация на обекта.
"Тя е с различни цветове - охра, червено, бяло и зелено. От запазените фрагменти се вижда, че е обхваната от тъмен кант, в който е вписан правоъгълник от плетеници и охра, тъмносиньо, зелено и червено. В средата на помещението вероятно е имало медальон, от който е запазен много малък фрагмент. Мозайката е изградена върху подложка от розов хоросан", разказва археологът Здравка Коркутова. Тя и колегите ѝ определят помещението като басейн, който е свързан с тръба и канали.