Троян Гогов разказва "Без страх" за актьорската професия в авторски моноспектакъл, чиято премиера е на 11 март от 19 часа в Кукления театър. Това представление би могло да се казва "Без страх за театъра отвътре", защото коментира задкулисните връзки, логика, емоции в един държавен театър през погледа на един щатен актьор. Какво е да си актьор в държавен театър? От какво се лишаваш и печелиш ли "нещо"? 

Струва ли си усилието да се занимаваш с театър и ако отговорът е "Да!", каква е "тайната", заради която го правиш? Възможно ли е да си артист, добър артист, и да не си известен? В "Без страх" актьорът изпълнява "образа" на собствената му представа за себе си с ирония, чувство за хумор и музика. Да, музика, защото изпълнява свои песни — 5 песни, вдъхновени от моменти, които е преживял. 

"Без страх" говори за страховете, които имам и с които се боря. Коментира "мечки", мамини синчета, таткови дъщери и всевъзможни слухове за артистите, с които сме дамгосани и понасяме, докато се борим в живота и в крайна сметка си вършим работата и вървим по пътя си. "Без страх" е моята изповед, която всъщност би могла да е твоя", казва актьорът. 

- Г-н Гогов, предстои ви премиерата на моноспектакъл, за какво говорите без страх в „Без страх“? 

- „Без страх“ се занимава с нещата, които ни плашат, които ни дърпат назад. С нещата, които ни спират да направим неща, с които си мислим, че не бихме справили. За страха, който ни опазва живи, но и за страха, който ни пречи да полетим. Говоря за куража, за онези предизвикателства, които в крайна сметка не ти стиска да направиш.

И едновременно с това без страх говоря за нещата, които страхът ми е помогнал да разбера и да осъзная. Всичко това е извлечено от изборите, които съм правил в живота си. Това какъв съм, какъв не съм. Какво харесвам и какво не харесвам. Къде искам да живея. Каква искам да е средата ми. Какво е това, което ме кара да се чувствам смислен и жив. Кое е онова, което не ме прави смислен и жив. 

Всичко това в моноспектакъла ми е разказано чрез истории, които по някакъв начин са достатъчно атрактивни и театрални. За да мога едновременно да въздействам, но и да я провокирам и да си каже: „Този човек говори за мен“. 

- На сцената до вас ще има и музикант, който ще свири на живо. Важна част ли е музиката от „Без страх“? 

- За съжаление на премиерата ще съм сам, защото китаристът няма да може да участва. Аз нямам самочувствие да си акомпанирам сам, но  се наложи да си припомня забравените умения. Животът обича да ни хвърля предизвикателства. 

– Какво ви провокира да се захванете с  този нов проект и да създадете авторския си моноспектакъл? 

- Първо мисля, че съм натрупал достатъчно опит и имам какво да кажа. По принцип, човек да излезе на сцената сам се иска не само кураж и известна доза самочувствие, но и необходимата вътрешна самооценка за това, че нещата, за които говориш и които смяташ за важни, ще бъдат полезни за тези, които гледат. Не просто интересни. 

Моето мнение е, че макар към изкуството ни да има едно такова отношение за несериозност, всъщност театърът е много елегантен начин да помогнеш на някого да разплете някакъв емоционален възел вътре в себе си, да получи някакъв тласък, доза кураж. 

Да получи успокоение, защото времето в което живеем така ни наелектризира, че ни скарва в едно състояние на бяс, не знаем наистина какво се случва. В която и посока да се огледаме, и знаем дали това, което виждаме е това, което виждаме. Възникват и големите въпроси къде отидоха правилата, къде отидоха ценностите, къде отиде моралът, етиката, по дяволите? Тези думи станаха празни, без съдържание. И за това  се опитвам да говоря,  за онези стабилни неща, които ни карат да се чувстваме добре заземени и ни дават стабилна почва. 

- Кое лично вас най-много ви вади релси в реалния живот? 

- Стефан Цанев има едно прекрасно стихотворение: „Човек издига собствената си изгода в критерий за човечност“. Това е ужасно, безобразие.  Това го виждам в политическата действителност, в професионалната си действителност. Това го виждам навсякъде, накъдето се обърна. Дори ако щеш децата по улицата вървят и намират за интересни и важни неща, които са празни и това нещо много ме тревожи и ме плаши. 

- Има ли път на спасение от цялата тази изкривена реалност в която всички живеем? 

- За мен това е театърът. Театърът е успокоение, вдъхновение, полет,  лекота, ако щеш -  и смисъл, средство да изразя своята позиция.  Надежда, че бих могъл чрез споделеното да накарам някой човек да се успокои, да е по-малко тревожен, да му е по-светличко и да му е по-лекичко. Ако бих могъл да го направя дори и за двама души в салона, това за мен е най-голямата награда. 

- А защо избрахте сцената на Кукления театър за премиерата? 

- Защото там получих протегната ръка. Там никой дори не ме попита, какво е това, което ще правиш, може ли да ти видя текста. Казаха да, посочиха датата 11 март и така. Благодарен съм на директора Петър Влайков и на целия екип  на Кукления театър. Аз обичам да работя по този начин, когато някой подходи към мен и към това, което правя и което ме вълнува, с доверие. 

- Каква ще е съдбата на моноспектакъла след премиерата? 

- Аз съм много скаран с организационните въпроси. Но просто онзи отгоре много обича да ме изправя пред предизвикателства и ще се опитам.  Имам намерението да играя „Без страх“ на различни места, не задължително театрални пространства. Това ще е друг вид провокация към мен.

Фотографии: Георги Вачев