Ако в днешно време музиката и поезията се разглеждат като две отделни изкуства, то през Средновековието е действал законът за хоровия синкретизъм - те са съществували като едно цяло и връзката им е била неразривна. Затова и средновековните бардове са изпълнявали своите поетични произведения на музикален съпровод. Как обаче средновековният човек е възприемал музиката в един етап от развитието на света, когато процесите на цивилизацията все още са се формирали? По темата разговаряхме с Теодора Стоянова-Фрея – възпитаник на специалността „Българска филология” в Пловдивския университет, а впоследствие става докторант към БАН по сравнително литературознание. Тя е дъщеря на пловдивския поет Валентин Петров, от когото наследява таланта да пише поезия. А стиховете си вгражда в проектите на музикална група „Фрея”, която е основала заедно със съпруга си Добрин Стоянов с цел да възроди традициите на средновековната скандинавска и викингска музика и да популяризира ценностите й съвременната ни култура. В момента в група "Фрея" работи още с музикантите Снежана Янкова и Лусия Велева. Освен на сцената на историческите фестивали групата е добре приета и на метъл сцената, където представя свои авторски спектакли с тематична сценография, вдъхновена от ценностите на миналото.

- Фрея, очаква ни разговор за традиции и обичаи в средновековната музика, която от гледна точка на времето стои доста по-назад от настоящето. Затова нека започнем оттам как всъщност се зароди интереса ти към точно тази музика?

- Интересът на група „Фрея” към средновековната музика се зароди вследствие от участието ни в средновековни фестивали с историческа насоченост. Имахме щастието да се запознаем с български реенактори, сред които цели организации или отделни специалисти с много опит в сферата. Сред тях е Петя Крушева, която е изследовател в областта на средновековната кухня.

А като музиканти аз и съпругът ми сме работили в модерни ъндърграунд жанрове като метъл. За нас беше едно изключително предизвикателство в началото да се откъснем от модерността, да използваме музиката такава, каквато сме свикнали да я възприемаме днес с сетивата, които има един човек от 21 век, и да се опитаме да погледнем света през призмата на средновековния човек. Постепенно започнахме да вникваме в начина на мислене на музиканта от средните векове и това стана чрез много проучвания. За щастие станах докторант и така имах достъп до някои от лекторските часове на научния ми ръководител проф. Клео Протохристова, която в част от трудовете си е разглеждала точно средновековната музика.

(Давидова лира, характерна за римската култура; снимка: Мая Арсова)

При връзката на музиката с поезията неизменно е действал законът за хоровия синкретизъм, музика и поезия са били едно и също изкуство. Но в този етап на развитие, всъщност, поетичният текст е бил водещ. Музиката е била по-скоро съпровод. Това е традиция, която днес се пази от съвременните бардове, които са поетите с китара, и представят своите творби.

Всъщност, за да се докоснем до средновековната музика, трябваше преди всичко това да изследваме хоровия синкретизъм, връзката на поезията с музиката. Съответно това доведе до необходимостта да изработим характерните инструменти за съответното време. Имаме реконструкция на Орфеева лира, която е по-скоро характерна за античността. Също така Давидова лира, характерна за римската култура, и други видове инструменти. Те са произведени от лютиера Александър Начев. Друга част от инструментите пък са на моя съпруг, който по образование също е лютиер, дипломиран в Канада.

Докосвайки се до тези инструменти, започнахме да създаваме авторски творби. За огромно съжаление в по-ранни етапи няма запазени сведения, какво точно са изпълнявали музикантите, но по различни описания в различни текстове можем да се ориентираме какво е било озвучението, какъв е бил поводът. И горе-долу по тези сведения ние откриваме своето вдъхновение, за да създадем една авторска композиция. За пълна автентичност за огромно съжаление не можем да претендираме.

Друго наше вдъхновение е дъщеря ни Владислава, която е на седем години. Понякога, докато си играе, тя възпроизвежда звуци, които ни помагат впоследствие ние да създаваме композициите си. Освен всичко, тя свири и на арфа, понякога излиза заедно с нас на сцената.

(Теодора Стоянова-Фрея, заедно с дъщеря си Владислава; снимка: Димитър Атанасов)

- А има ли жанрове в днешната музика, които да са повлияни от ценностите на средновековната музика?

- Повече от 15 години аз и съпругът ми Добрин Стоянов се занимаваме с музика в различни жанрове и имахме щастието да сме от това поколение, в което имахме досег до литературата на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Различни фентъзи и жанрове са ни вълнували и двамата. Съответно метал музиката също е много повлияна от тези ценности. Защото сме харесвали групи, които творят в съвременния метал жанр, а той е закърмен с ценностите на средновековието, на рицарството, на викингите.

Когато започнахме да ходим на исторически фестивали, в началото реконструирахме предимно скандинавска музика, викингска култура. Но постепенно се отворихме и към готската, тракийската култура, както и към римското ни наследство. Основна цел ни е да покажем връзката между културите, които в никакъв случай не трябва да бъдат разглеждани отделно. Все пак между народите е имало много контакти, дали чрез търговия, дали чрез пътешествие, чрез пътуване, войни, най-различни поводи, по които тези култури да се смесват. Освен това България се намира на кръстопът от векове, така че разделението в случая е крайно неуместно да се прави.

- А какво означава името Фрея и каква е неговата символика?

- Означава много за нас, за мен конкретно, защото това е мой артистичен псевдоним. Преди сигурно 15 години се прикрепи спонтанно към моето име, когато се отнася за изява на сцената. Това всъщност е скандинавската богиня на плодородието, любовта и войната в скандинавската култура. За мен Фрея е символ на фертилността, на растящия живот, на благодатта, на рогът на изобилието. Всяка култура има някакъв еквивалент на тази богиня.

- Сега, когато говорим за Средновековието, засегнахме и религията. Както знаем, по това време най-разпространено е езичеството. Затова тук ми се иска да те попитам ти религиозна ли си и в какво вярваш?

- Аз вярвам в съществуването на някаква божествена енергия, която не персонализирам в някакъв конкретен образ. Смятам също, че самият факт, че хората й дават образ, означава, че също са усетили тази енергия. И разбира се, използвам тази енергия в творчеството, защото вярвам, че именно тя е в основата на всички песни, които са се случили в нашето съзнание и композираме, на връзката ми с другите музиканти, които са били много през годините. Защото хората, според мен, не се срещат случайно. Те се срещат тогава, когато имат нужда да създадат нещо. И това вдъхновение, тази енергия, тя идва при нас точно с определена идея. Трябва просто да я трансформираме в творчеството.

(Автор на началната снимка: Metal Lens)