„Наградата „Христо Г. Данов” за цялостен принос е особено важна за мен. Получавам я на метри от мястото, където е написан романът „Тютюн” от баща ми Димитър Димов и в навечерието на неговата 110-годишнина”, каза носителката на националния приз за принос в книжовността Теодора Димова. Тя благодари на читателите си и сподели, че в писането спазва неотлъчно няколко принципа – да бъде честна и да не върви по лекия път. После Димова цитира Христос, че за всяка празна дума ще отговаряме.

Церемонията по връчването на 21-ите национални награди за книгоиздаване започна с изпълнение на цигуларя Мичо Димитров, който бе музикален домакин на събитието. То се проведе в къщата музей "Христо Г. Данов" в Стария град, а водещ бе преподавателят в Пловдивския университет проф. д-р Мария Шнитер.

Първи приза си получи Чавдар Ценов в раздела „Българска художествена литература” за романа „Накъде тече реката“ на издателство „Жанет 45“.

„Специално искам да благодаря на хората, които пуснаха слух, че книгата ми е хубава”, с усмивка каза Ценов. После цитира поредица от авторитетни имена в литературната гилдия.

Щипка сол в избора на победителя в тази категория сложи издателят Стойо Вартоломеев, който излезе, за да получи дипломата за номинацията на Владимир Зарев за романа му „Чудовището”.

„Успех на победителя. Ако разрешите, ще изкажа личното си мнение. За мен романът на Владимир Зарев е литературното събитие на България за 2019 г.”, коментира той. Без да влиза в директен сблъсък с издателя, литературният историк Светлозар Игов също се намеси с мнение.

„Еднолично и със собствения си глас дадох на Чавдар Ценов наградата „Дъбът на Пенчо”, която преди него са получавали най-големите български писатели”, каза Игов.

Нотка напрежение прозвуча и при обявяването на следващата награда в раздел „Преводна художествена литература”. Връчи я преводачът, публицист и журналист Георги Ангелов.

„Ще си позволя да цитирам по памет Атанас Далчев, който в трудни за него времена се е занимавал с превод. Той казва, че се е занимавал с превода на една книга по 5-6 месеца, а със спечеленото е живял едва два. Разказвам това, защото положението на българските преводачи никак не е добро”, отбеляза Ангелов и връчи пластиката бухал, изработена от Диана Райнова, на Лиляна Табакова.

Преводачката на „Бестиарий“ от Хулио Кортасар благодари и призна, че за нея е особена чест, тъй като получава наградата в родния град на баща си.

Изключително изненадан от наградата си остана Веселин Методиев. Той взе приза в раздел „Хуманитаристика” за книгата „Един много добър човек: Константин Стоилов и политическата добродетел“ на издателство на Нов български университет.

Бившият заместник-министър председател и министър на образованието определи оценката на журито като „смайваща”. „Мнозина казват, че моята наука историята е точна. Но не е точно така. За да пишеш за историята, трябва да се охрабриш. Това сторих с книгата за Константин Стоилов. Тази награда е най-голямата изненада в моя живот”, сподели Методиев.

В раздел „Изкуство на книгата” бе проведен балотаж между издателствата „Колибри“ за поредица от книги за деца от Валери Петров и „Летера“ за албума „Пловдив – древен и жив“. Само с един глас преднина наградата получи издателство „Колибри“.

В „Издание за деца” победител стана издателство „Лист“ за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ .

Предаването „Артефир“ на програма „Христо Ботев“ на Българско национално радио, с екип Александър Михайлов, Валентина Михайлова, Дарина Маринова, Димитрина Кюркчиева, Невена Праматарова, Рада Стойкова, Радослав Чичев, Силвия Чолева, Яна Пункина получи наградата в раздел „Представяне на българската книга” за представяне на български книги и автори.

В раздел „Библиотеки и библиотечно дело” бе наградена Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца за уебсайта „Карта на времето – дигитален архив на област Враца“, изграден по проект „Карта на времето”.

В последния раздел „Електронно издаване и нови технологии” спечели Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра за проекта „Е-портал на паметта и знанието – маршрути на историческата памет, живото културно наследство и европейските знания”.