Докато в София това усещане отдавана е преминало границите на популярността, под тепетата все още опознават новото театрално явление. Може да се каже, че една част от по-младите са запознати с него, защото в университетите вече се докоснаха до "Театъра на сетивата" и то благодарение на няколко дейни младежки организации. 

Какво е нужно - шепа опитни млади артисти, малко пространство, което да се превърне в лабиринт и голяма доза желание. А какво се получава - това всъщност е отговорът, който сам ще откриеш, защото всеки посетител е съдник на своето представление, а еднакви сюжети няма. 

Театъра на сетивния лабиринт смесва ролите „зрител” - „актьор” и ги превърща в съ-творци на едно лично преживяване,съобщават от медиа кафе. Там зрителите стават неволни актьори на играта на артистите и преминават индивидуално, влизайки един по един на всеки 6 до 8 минути. За всеки един от тях продължителността на пърформанса ще е до 45 минути.  

Сетивният лабиринт е разположен между пърформанса, театъра и инсталацията. Той съчетава музика, танц, „сайт-специ-фичен театър”, визуално и изобразително изкуство и всички други форми на творчество, като открито отдава предимство на сетивата. Затова, някои от събитията в „Лабиринта” се случват на тъмно, за да провокират и изострят въображението, обонянието, вкуса, слуха и тактилността. 

Характерно за метода на сетивния театър е, че той непосредствено включва публиката в изпълнението, залагайки на разбирането, че личното пътуване за всеки зрител води до най-дълбокото и трайно съпреживяване на артистичното послани. 

Посетителите не са пасивни възприематели на това, което „артистите” са подготвили, а са активно съ-участващи в театралното взаимодействие. Те преминават индивидуално през специално подготвена пространствено-театрална инсталация, като за всеки преминаването е наситено с уникални лични срещи с „артисти” и/или интензивни сетивни преживявана или инсталации. Преминаващият става герой, 

Театър на сетивата е създаден от колумбийския антрополог и режисьор Енрике Варгас, който го „донася” в Европа в края на двадесети век. Методът идва в България през 2006-та година чрез опита на уелския режисьор Юън Бриок и проектите на сдружение „Биведа”. 

TrafficNews.bg