Сред праха и забравата на стара, изоставена къща в самия център на Пловдив, времето е запазило една трогателна човешка история. Тя е запечатана в няколко пожълтели документа и стари фотографии. Това е историята на Шина - обикновена жена, прислужница, чиято съдба обаче ни разкрива една малко позната, но изключително любопитна страница от миналото на Пловдив и социалната реалност на жените в България.

Архивните документи - членска карта и други интересни находки от руините на пловдивската къща, които играт роля на истинска капсула на времето, са публикувани в социалните мрежи от Ели Владкова, победител в Big Brother Family преди 15 години. Тя обясни за TrafficNews, че откритите артефакти за живота на Шина са от къща в ценъта на Пловдив, близо до Стария град. 

От Райково до Пловдив: Една вдовица и нейните седем деца

Откритото общинско удостоверение с № 9245, издадено на 13 юни 1944 г. от Административното отделение на Пловдивската градска община, ни запознава с Шина Георгиева Мермирова. Родена през далечната 1884 г. в родопското село Райково (днес квартал на Смолян), животът я довежда в Пловдив, където тя се труди неуморно. 

Стара фотография тип "Cartes Cabinet" показва мъж и жена в елегантно за времето си облекло, държащи чадъри – вероятно спомен от по-светлите и спокойни дни на семейството. Но съдбата на Шина е белязана от сериозни изпитания. Тя ражда първото си дете, дъщерята Василка, през 1910 г., когато е на 26 години, а последното, Невена – през 1922 г., на 38-годишна възраст. Между тях на бял свят се появяват Руска, Димитър, Фимия, Рада и Мария. Шина остава вдовица и поема тежката задача да отглежда многолюдната си челяд сама в годините на войни и недоимък, като според документите семейството официално е вписано в списъка на бедните.

Находка: Членска карта в битката за демографията

Сред находките в пловдивската къща изпъква малка книжка с изрисувана майка с деца – Членска карта № 122293 на Съюза на многодетните в България. 

От документа става ясно обаче, че през 1944-та година, откогато има платен членски внос, тя вписва ръкописно три деца в домакинството си. На снимката, прикрепена към картата, виждаме именно четири жени - Шина и трите ѝ дъщери, които са били живи или при нея по това време. Към 1944 г. Шина е на 60 години. Децата ѝ, родени между 1910 и 1922 г., вече са били възрастни хора (на възраст между 22 и 34 години). В удостоверението по-горе са вписани 7 деца с техните пълни рождени дати, като този документ е официална справка от регистрите за ражданията (населението). Той описва колко деца е родила Шина общо през живота си.

Има три исторически и житейски логични обяснения за това разминаване:

  1. Детската смъртност: Най-тъжната, но много вероятна причина. В началото на века смъртността е била огромна. Възможно е от седемте родени деца, само три да са оцелели до 1944 г. Удостоверението от общината обаче държи архив за всяко родено дете, независимо дали е живо.

  2. „Издържани“ деца: Дружеството на многодетните често е признавало за членове хора, които имат определен брой непълнолетни или издържани деца. Тъй като през 1944 г. всичките ѝ деца са били пълнолетни, е възможно „3“ да се отнася до тези, които все още живеят с нея или за които тя полага грижи (например неомъжени дъщери).

  3. Административен статус: В удостоверението (долу вляво) пише „Бедни под №...“. Възможно е за получаване на помощи да е било важно да се докаже общият брой родени деца, за да се подчертае статусът ѝ на майка-героиня, докато в картата са вписани само тези, които имат отношение към текущото членство.

Защо Съюз?

Оказва се, че тревогата за "топящата се нация" съвсем не е от днес. Още през 1939 г. в София е учреден Съюзът (Сдружението) на многодетните родители. Неговата основна цел е била да се бори със спада на раждаемостта, който е възприеман като зло, подкопаващо устоите на нацията. Организацията е имала клонове в цялата страна, а нейният възвишен идеал е бил "в нашата златоносна земя да не се позволи да остане нито един гладен, гол, бос, нито един без подслон". Срещу минимална членска вноска от 5 лева на месец, членовете са получавали закрила и подкрепа от държавата.

Съюзът бързо стъпва под тепетата. Изрезка от вестник „Пловдив“ от 1 април 1939 г. показва как централното ръководство призовава пловдивчани да се запишат и да образуват местни дружества. Вестникът уточнява и тогавашния стандарт – за „многодетни“ са се смятали родители с 3 и повече деца, стига да съставляват едно общо домакинство.

Разкодирането на параграф 32 от правилника: Огромни данъчни отстъпки и VIP привилегии

През 1943 г. държавата приема безпрецедентен Закон за многодетните български семейства. Друга намерена вестникарска изрезка – от в. „Последни новини“ от декември 1943 г. – разкрива какви огромни финансови стимули са давани. При раждане на трето дете преките данъци на семейството са падали с 40%, при четвърто – с 50%, а при пето и всяко следващо – с внушителните 70% (до обща сума от 50 000 лева).

Статията във вестника изрично указва, че за тези облаги трябва да се подаде декларация по §32 от правилника до общината. Ако се вгледаме в намереното удостоверение на вдовицата Шина, там буквално пише, че то се издава "въз основа § 32 от Правилника... и клетвената декларация". Това доказва, че бедната майка чинно е следвала инструкциите от пресата, за да получи държавната закрила.

За днешните стандарти привилегиите са зашеметяващи. Като майка на 7 деца, законът е отреждал на Шина най-високото отличие – златен държавен почетен знак. Носителките му са имали право на:

  • Напълно безплатно пътуване с всички държавни и общински превозни средства.
  • Безплатно лечение в лечебни заведения и бани.
  • Право на пререждане навсякъде – пред гишета или при транспорт, като всички са били законово задължени да им отстъпят ред.

Смяната на режима: От златни значки към „Майчина слава“ и „Майка героиня“

След 1944 г. политическата система у нас се променя коренно, но държавната нужда от висока раждаемост остава. Царският закон служи за основа на нова политика, която обаче облича насърчаването на многодетността в съветска, социалистическа стилистика.

Интересно откритие в книгата "Пловдивски окръг по пътя на социализма 1944—1964" показва как тази политика се е развила в Пловдивско само няколко години след издаването на документа на Шина. Според цитираните Укази на Президиума на Народното събрание, публикувани в местния вестник „Отечествен глас“ през пролетта на 1952 г., държавата започва да награждава многодетните майки с орден и почетно звание „Майчина слава“ I степен (за родили и отгледали 8 и повече деца). Година по-късно, през януари 1953 г., летвата е вдигната още по-високо – указ удостоява с най-високото звание „Майка героиня“ жените, отгледали 10 и повече деца в Пловдивски окръг.

С нейните 7 деца, Шина от стария Пловдив вероятно се е разминала на косъм със социалистическия орден "Майчина слава", но нейната история е ярко доказателство за една цяла епоха. Епоха, обхващаща както Царство България, така и ранния социализъм, в която отглеждането на многобройна челяд е било тежък ежедневен подвиг, но и повод държавата да издигне в култ и да възнагради майчинския дълг.

Макар къщата в центъра на града днес да е празна и има огромна вероятност скоро да бъде бутната като апетитно място за инвеститори, историята на Шина вече не е забравена.