Светлана Куюмджиева: Радвам се от сърце на хубавите събития и проекти, които предстои да се случат

- Светлана, нека е спорна и успешна 2019 г. Ето че отброяваме последните часове преди официалното откриване на Европейска столица на културата. Готова ли е програмата, ясни ли са всички акценти и кога ще представите календара със събития в пълния им обем?

-  Благодаря! Спорна и успешна да е годината и за вашата медия! Програмата е готова, всички проекти са публикувани на нашия сайт. Всеки заинтересуван може да ги открие, разпределени по клъстери и платформи, така както е оригиналната структура на програмата, също и по дати в календара на сайта. Разбира се, в течение на годината ще има известни промени, ще се повяват събития, ще се размесват дати и локации, но това е нормално. Ще има и голяма книга, която се прави по структурата на апликационната книга и на календарен принцип, за да се види цялата тази информация и на хартия. Ще ползваме затишието в зимния период, за да я представим. Планирани са и периодични издания с актуализираната информаиця за събитията на всеки два месеца.

- Локацията на откриващото събитие предизвика много дискусии, имате ли притеснения, че негативните настроения и лошото време ще откажат пловдивчани да дойдат?

- Била съм на няколко откривания на Европейски столици на културата. В Пафос през 2017 г. валя сняг за първи път от цели 15 години. Но това не спря огромните тълпи от хора да се съберат на площада. В Сан Себастиян времето беше меко, но хората бързо-бързо се разотидоха след големия спектакъл на един от мостовете на реката, защото нямаше допълнителна програма от събития през вечерта. Във Вроцлав при зверски студ по улиците и на площада имаше хиляди хора. Традицията е такава, този проект се калява в студената зима първо. Той провокира любопитството, отвореността на съзнанието, приключенството. Концепцията му поначало е да провокира хората да напуснат за малко зоните си на комфорт и  да се доверят на изкуството. Ние сме се постарали да създадем възможност на колкото се може повече хора да преживеят това събитие, да има място, да има видимост, да е широко. Същевременно да има и програма с допълнителни събития, така че да не изпратим всички обратно у дома след големия спектакъл, ами да се впуснат из града за музика, хапване, огнен спектакъл, който да ги постопли и т.н. А и все пак това е Пловдив, тук винаги е с поне 5 градуса по-топло.

- Градът пристъпва към това събитие с доста незавършени обекти от културната инфраструктура. Има ли събития в програмата, които са заложени в такива места – в Детмаг и галерията на ул. „Гладстон”, Кино „Космос”?

- Има събития, планирани за Детмаг. Още няма такива за галерията на ул. "Гладстон" и кино "Космос". 

- Очертайте основните събития в програмата през годината и най-вече тези, които ще фокусират вниманието на най-много публика.

- Акцентите, които ще привлекат по наше мнение най-много публика, бяха представени на 5 септември миналата година, подредени в специално книжно издание. Това са около 60 проекта, между които са изложбите, с които откриваме годината сега – за тютюна и за Берлинската стена. В тази книжка много ясно са очертани амплитудите на програмата през годината. През зимните месеци събитията ни са на закрито. С нетърпение очаквам през февруари премиерата на големия проект на Драматичен театър–Пловдив – „Европейска Одисея 2019”. Сигурна съм, че преживяването ще е уникално. „Музейко” гостува в Пловдив за цяла година с една от своите изложби. „КиноПловдив” ще представят всичките чудесни филми, които са заснети в града ни по време на тяхната кино резиденция. През април идва голямата изложба с колекцията на Дойче Телеком в няколко пространства в целия град. Австрийският културен павилион започва програмата си от пролетта. През лятото са големите музикални фестивали – Opera Open и Hills of Rock. През септември имаме НОЩ/Пловдив. Следват Седмицата на съвременното изкуство, ONE DANCE WEEK, Международния джаз фестивал. Това са само много малка част от акцентите в тази книжка и малка част от цялата програма.

- Кое ще е акцентното лятно събитие и работите ли и мислите ли и за закриващото събитие? По традиция това са части от програмата, към които има засилен интерес?

- Искаме през лятото да организираме едно събитие на реката, придружено с голям градски пикник. Още обмисляме кой булевард да затворим за целта (смее се). Но ще се постараем да направим отново спектакъл за всички пловдивчани, които този път жегата няма да уплаши, и за всички публики, които обичат летния Пловдив.

- Сега вече е ясно в какъв обем ще бъде реализирана програмата спрямо онова, с което кандидатствахме и спечелихме домакинството. Кои проекти от заложените няма да бъдат реализирани въобще и кои не в пълния обем? 

- Всички клъстери и платформи в програмата ни са намерили своята реализация под различни форми, често с променени названия, с тройно повече партньорства от първоначалните и тройно по-голям брой проекти от първоначалните. Това именно беше работата ни през последните четири години - да развием и умножим първоначалната програма. Спазвали сме плътно нейните концепции и цели. Най-голям като брой проекти и като международно участие е клъстерът „Махала”. Най-променен като структура е клъстерът „Айляк град”, в който не сме делили града на спалня, кухня, баня, градина (както е по програма), ами сме насочили събития към естествените зони за почивка и забавление в Пловдив и към кварталите. 

Под никаква форма няма да бъдат изпълнени проектите: 

“Кота Култура” от платформата „Сливане” – оттеглен е от „Колектив Кино Космос”, тъй като архитектурният проект за ремонта на кино „Космос” не беше възложен директно на архитектите от колектива. 

“Сестри, братя градове” от платформа „Трансформиране” –отказан е от фондация “Спектра”, поради оттегляне на нейните партньори. 

“Пловдив Биенале” от платформа „Възраждане” – отхвърлен е от журито, поради невъзможност от страна на организатора сдружение “Изкуство днес” да осигури устойчивост извън потенциалното общинско финансиране, с което едно такова биенале би следвало да се реализира за в бъдеще. За сметка на това сме подкрепили и значително подпомогнали фестивала „Седмица на съвременното изкуство”, който е с доказана устойчивост значим пловдивски проект за съвременно изкуство. 

„Dance for a Forgotten Future” от платформата „Възраждане”  – проектът е отказан от организаторите на ONE DANCE WEEK. Не е развит и не е кандидатствал за финансиране. 

„Switch on Plovdiv” от платформата „Възраждане” – проектът е отказан от Давид Дебрине, тъй като сме подкрепили LUMMIX. 

„Зеленчуковият оркестър на зеленчуков пазар” от платформата „Възраждане” също няма да го има, защото не би могъл да се реализира чрез отворени покани.

Със сигурност няма да се закупува с крауд фъндинг кампания склад в Тютюневия град. При първоначалните ни проучвания отпреди няколко години един склад струва средно между 5 и 8 милиона лева. Не мисля че крауд фъндинг е толкова популярна практика в България, за да успеем. 

- Кои акценти  успяхте да разгърнете по-мащабно, отколкото е било заложено в програмата? 

- В началото бяхме много притеснени за клъстера „Махала”, тъй като в България общностните проекти и работата с общности поначало не е популярна сред артистите. Не е лесно да се промени този опит и да се доведат артисти в махалата. Но там имахме много широк международен отклик. Повече от очакваното. 

Изключително силно се изявиха читалищата. Първоначално планирани най-вече като обекти на брандиране и за създаване на обща визуална идентичност, те всъщност се оказаха подценени. Читалищата и в Пловдив, и в целия регион са изключително активни, ентусиазирани, с много потенциал. И го показаха! Благодарение на тяхното активно участие и на невероятните хора, които продължават да правят култура в супераскетична среда, платформата „РегионаЛЕ” доби много по-големи мащаби от първоначално планираните. Такъв топъл прием и искрен ентусиазъм сме получили във всички малки градове и села, че често именно те са ни връщали смисъла на това, което правим. 

Дигиталният тунел на Сдружение “Изкуство днес” също се разви много по-пълноценно. От идея за техно парти в тунела на бул. „Цар Борис III Обединител”, благодарение на съвместни разговори с Емил Миразчиев и неговия положителен отклик, се роди всъщност чудесната изложба “Дигитални екологии” на куратора Димитрина Севова, която прави много хубава връзка с “Фронт за комуникация” отпреди точно 20 години, когато в Пловдив беше домакин на инициативата Европейски месец на културата 1999. 

Проектът „CARGO” намери реализация в много голям мащаб с много вкус и професионално отношение в полезната платформа на фондация “Отворени изкуства” - Open Art Files и със сигурност ще остане едно от ценните наследства на инициативата. 

Резиденцията, планирана за остров Адата, се превърна в първата по мащаба си в България резидентна програма за артисти, благодарение на активното партньорство на Гьоте институт – България и Полския културен институт – София. Само за година в Пловдив дойдоха 50 артисти от цял свят. Правиха акции, презентации и предложиха проекти и за острова, и за реката и за соц наследството в града. Общо за двата крайни срока, дадени за кандидатстване, бяха около 500 желаещите да дойдат в града ни.  

- Скептицизъм или надежда – с какви настроения се сблъсквате дни преди откриването? Как ще успеете да спечелите за каузата онези пловдивчани, които още гледат с недоверие на събитието? 

- Има разнопосочни реакции - и одобрение, и критика. Това е нормално. Аз обаче съм оптимистично настроена и вярвам, че в крайна сметка Европейска столица на културата ще накара все повече хора да влязат в залите, да се включат в събитията на открито.

- Един от представителите на културните оператори, с които работите, Александър Митов, организатор на Стрийт мастерс, заяви, че една от акцентните изложби, организирани от фондацията – „Дим”, поразително прилича на проект, с който той и негови партньори са кандидатствали и е отхвърлен като неперспективен. От екипа, реализирал изложбата, е изчезнало името на Зорница Христова. Какво се случва?

- За четири години и за над 15 отворени покани, отхвърлените проекти са почти двойно повече от одобрените. Съответно всеки от тези хора таи недоволство, за това, че е бил отхвърлен по една или друга причина. И всеки търси израз на това недоволство по един или друг начин. Имали сме много случаи на агресивни нападки по мейл, телефон, на живо, в социалните мрежи. Обвинения в некомпетентност, обвинения, че сме одобрили други проекти, които са досущ като отхвърлените и прочие. Но не знам как си представяте, че аз или екипът ми седим и прелистваме стотиците апликации, за да крадем идеи от тях. В крайна сметка целта на всичките тези отворени покани е била именно множеството организации да имат и отговорността за реализацията на собствените си идеи, защото имаше и немалко такива, които идваха да дадат идея, която ние да осъществяваме. Случвало се е много по-често ние да даваме идеи на потенциалните партньори, как точно да си развият проектите, за да се впишат те в целите на програмата ни.

Обвиненията на Александър Митов са неоснователни. За съжаление няма механизми, които да доказват с абсолютна сигурност, кога една идея се е появила в нечия глава и в каква форма. Надявам се Александър Митов да е публикувал проекта си, тъй като ние нямаме право на това, и да се видят разликите и сходствата между въпросната изложба и това, което е предложил той преди време.

Зорница Христова взе участие в предварителната проучваща фаза на проекта и в създаването на структурата и концепцията на изложбата. В следващия етап визиите й се разминават с тези на останалата част от екипа и тя по собствено желание напуска проекта. Предстои да публикуваме актуалните имена на историците, които се включват във втория етап на реализация на този проект.

- Каква е прогнозата ви за случването на Европейска столица на културата в следващите 11 месеца?

- Аз лично нямам търпение да видя реализирани стотиците проекти, които са част от програмата ни. Сега като редим последната структура на голямата програма за книгата, просто се радвам от сърце на хубавите събития и проекти, които предстоят да се случат. Има толкова много талантливи артисти и толкова много жадна за култура публика. Това е този проект. Той се случва между тях, а не във Фейсбук.

- Ще бъде ли успешна инициативата?

- Тя е вече успешна по критериите и стандартите на Европейска столица на културата. Сега предстои да видим реализацията й.