Станислав Сланев-Стенли е български поп и рок изпълнител, известен със сътрудничеството си с групите Тангра и Спринт, както и със самостоятелната си кариера на певец и композитор. Завършил е Националната музикална академия. Носител е на множество награди, сред които Певец на годината от националната Рок академия, трета награда на "Златният Орфей". От 2015 г. е част от рок група "Легендите" заедно с Йордан Караджов, Константин Цеков, Константин Марков, Митко Кърнев и Любо Киров.

Певецът идва под тепетата за мащабен концерт в Plovdiv Event Center на бул. "Санкт Петербург" 131 в деня на любовта и виното.

"Подарете си празник с музика на живо, усмивки, срещи и истинска атмосфера. Стенли е от онези гласове, които се разпознават - емоционален, силен и неподражаем. Очаква ви поп-рок вечер с любими песни, много настроение и моменти, които си струва да бъдат споделени. Вратите се отварят в 18 ч., а началото на концерта е в 19 ч.", казват домакините на събитието.

Билети: ТУК
Резервации: 0879 28 88 88


- Стенли, идвате за концерт в Plovdiv Event Center на много специална дата - 14 февруари. Ще празнувате любовта и виното с почитателите си под тепетата ли?

- Предложиха ми от екипа на Plovdiv Event Center, където гостувам за първи път, датата 14 февруари и аз приех с удоволствие. Може да се каже, че е случайна неслучайност, както казват хората. Радвам се, че точно на празника ще пея под тепетата, където с групата ми гостувахме преди време с концерт на открито и, въпреки студа, се получи добре. Надявам се по-често да се срещаме с публиката в Пловдив.

- Каква програма да очакват почитателите ви?

- Ще чуят най-знаковите песни от периода ми с група "Тангра", както и парчета от почти всички албуми, които съм издавал през тези повече от 40 години на сцена. Акцентът ще бъде по-скоро върху последните два албума "Електро" и "Чуждите тела". Час и половина ще бъде прекрасно за хората, които ще дойдат. Ще празнуваме не само любовта и виното, но и хубавата музика. За феновете ми вероятно ще бъде любопитно да чуят на живо как звучи най-новият ми албум "Електро", който издадох преди по-малко от година.
Защото в записа има доста повече електроника. В живото изпълнение има акустични инструменти, въобще групата ми звучи много добре и малко по-твърдо. 

- Като казахте на живо, какво е усещането, когато излизате отново и си виждате с публиката? Промени ли се вашето преживяване, тревогата, трепетът?

- О, не, винаги винаги присъства. Винаги я има тревогата, вълнението, нормално е, но след втората, третата песен нещата се нормализират. Има такова леко адаптиране към хората, към обстановката вътре. Най-интересното е, че усещам лошите погледи веднага. Така, лоши погледи веднага се усещат.

- Усещате ги?

- Да, толкова години съм на сцена и усещам негативната енергия. Не е хубаво за изпълнителя, но в крайна сметка това сме си избрали и това ще правим, поне лично аз, докато мога. Чудил съм се защо хората влизат с такава нагласа на места, където се очаква да се забавляват. Гледат над мен, но най-хубавият момент е, когато след някоя и друга песен се променят, отпускат се и започват гледат по друг начин. Групата ми е с много сериозни музиканти, правим хубави аранжименти за живите събития и концертите ни стават много добри.

- Имало ли е моменти, в които ви е било трудно и сте се чувствал разколебан?

- Преживял съм какво ли не през тези години от 1983 г. до днес, дори и сблъсък с тогавашната милиция. Най-ярките спомени за ситуации като предизвикателство пред мен са по време на първите концерти с "Тангра" от началото на 1984 г. Хората ни мислеха за някакви измамници, които са присвоили името на групата. Всички помнеха периода с Чочо Владовски, когато пееха песни като "Богатство", "Нашият град" и "Любовта без която не можем". Това са прекрасни песни, разбира се, но то е предният период в групата. Когато се включих в "Тангра", нещата се смениха тотално като стил. След шестмесечни репетиции излязохме като от някаква клетка. В началото нямаше никаква публика, но постепенно хората се завърнаха в салоните, макар че излязохме с песни, които са тотално различни. Разбира се, имаше ги и вечните хитове. Изпълнявам ги и до днес, защото това са хитове, които със сигурност ще ни надживеят. Помня как в предаването "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян пусна една от нашите нови песни - "Циркът". Хората бяха объркани - нов музикален стил, нова визия с обеци, с боядисани коси... Тогава подражавахме на Duran Duran и на такива банди от новата вълна, появила се в световната музика. Платихме си цената за промяната с концерти за 5-10 човека в салоните. Надничахме иззад завесите и можехме да ги преброим, но следващия път, когато минехме през тия места, салоните са пукаха по шевовете. Правили сме и по два концерта на ден. Нямали сме някакви извънредни истории, е, хвърляли са по някой сутиен на сцената, но това е нормално, мисля, за един рок концерт. По-куриозното е, че ми се случи и миналата година. Интересно беше.

- Да ви върна към един ваш период, пловдивски, с групата "Паралел 42". Разкажете нещо за него.

- Беше кратък, но и интересен период с Кузман и Жоро Бирбочукови, за съжаление и двамата не са между живите. Тогава участвах като втори певец в "Паралел 42". Участвахме на един младежки конкурс и тогава един човек ме забеляза, поиска среща с мене. Той се оказа един от най-добрите тонрежисьори в Националното радио. Впоследствие той направи звезди и братя Аргирови, беше им продуцент. Киро Мъглата му казахме. Всъщност след изпълнението ни на онзи конкурс той ме предложи на Косьо Марков в "Тангра" и така започна моята одисея.

- Значи този ваш пловдивски период има пръст в славната ви кариера?

- Може да се каже, защото ако не бях попаднал в "Паралел 42" и не се бяхме явили на конкурса, Киро Мъглата нямаше да ме забележи.

- Живеем в изключително динамичен свят, който се променя по-бързо от очакванията ни. Как влияят тези промени на музикалния бизнес? Ето, например, вече я няма легендарната MTV.

- Помня как се събирахме по къщите да гледаме MTV. Попивахме от групи като Duran Duran, като Simple Minds, която ми е останала любима до ден днешен, Tears for Fears, Police, The Cure и така нататък. Оттам черпехме идеи за прическите и въобще за външния вид. Постепенно нещата се промениха, онези времена отминаха. Сега слушам друга музика. За съжаление има колеги, които останаха в онези времена, за което ми е малко мъчно, защото, както се променя животът, така се развива и музиката. Щастлив съм, че продължих да се развивам, да се променям, затова и албумите ми са разнообразни.

В последните години вкарвам повече електроника, а и самите аранжименти са по-модерни. Разликата между музиката на Стенли преди 40 години и днес е голяма. Някои харесват старите ми неща, някои харесват новите. Но аз общо взето правя и винаги съм правил музика, която на мен да ми хареса.

- Може би затова още от първия звук гласът ви и музиката ви са разпознаваеми.

- Ами, да, така казват. Обичам да правя музика, обичам да правя нови аранжименти на любими песни и може би заради това съм разпознаваем глас, а това е най-ценното за един изпълнител. На Запад тези неща струват страшно много пари.

- Не сте ли се изкушавал да търсите възможност да се реализирате там?

- Имах и някакъв момент, но предпочетох да си живея тук. Сега вече е късно. Преди години, когато се появи фолк вълната, се притеснявах. Сега вече не. Някак си свикнах с всичко това. Лошото е, че поколения български деца израснаха с тази музика. Защото родителите им така ги възпитаха. Налагаха я като вкус, объркаха главите на хората. По-свестните хора се заминаха от България. Много малък е процентът, който слуша нашата музика, моята или на групи като "Остава". Именно затова толкова се стараем да правим концерти, които да са изпипани до най-малкия детайл, да си отглеждаме и обгрижваме публиката. Може да е малка, но със сигурност е от мислещи хора. Защото песните ми не са просто някаква мелодия, но има и текст, който трябва човек да чуе и да го осмисли.

- Има и друга опасност - изкуственият интелект. Имате ли притеснения, че ще отнеме част от творческото пространство на артистите?

- Това със сигурност ще стане, но едва ли докато съм жив. Аз съм на доста години вече и ще имам още малко време да творя. Да му мислят поколенията музиканти, които ще стоят след нас.

- Защо си слагате срокове? Вижте какво чудо е Лили Иванова!

- Наистина Лили Иванова е чудо, да е жива и здрава и да продължи да прави музика, както досега.

- А вие каква музика слушате в колата си?

- Честно ли? В колата си не слушам никаква музика. От време на време си пускам Simple Minds или Rush, но много рядко. Понякога като събирам с приятели да пийнем и да си поговорим, си пускаме музика, която харесваме. Това е една от причините да не ходя по заведения заради музиката, която пускат. Отива ми и настроение и всичко.

- Имате едно не толкова популярно амплоа като автор на театрална музика. Каква е там провокацията?

- Да, правил съм и това, но беше преди години за един спектакъл на Пазарджишкия театър - "Бурята", дори имах номинация за театралната награда Аскеер. Сега съм съсредоточен върху сценичните изяви. Правя по-големи паузи между албумите ми като изключим последните два, които излязоха близо един до друг. Мисля догодина да издам един концертен албум като двоен диск. Той е от един мой прекрасен концерт в Зала 1 на Националния дворец на културата.

- Какво си пожелахте в творчески план да ви се случи през 2026 г.?

- Не си пожелавам нищо, защото като го направя, обикновено не се случват нещата. Разчитам на случайностите, които по някакъв свой път ме връхлитат и ме изненадват, в повечето случаи приятно. Иначе като всеки нормален човек искам да съм здрав, да мога да пея и да съм на сцена.

- Казахте, че оставяте случайностите да ви водят. Такъв персонаж и емоция ли сте?

- Ще ви дам пример с музиката, която съм правил и правя. Никога не сядам насила да пиша. Нещо като - ето сега сядам и сътворявам една или пет песни. Опитвал съм преди време, нищо не се е получавало. Просто моментът ме връхлита, хващам китарата, после записвам, допълвам. Песента "Пътят към храма" ме сполетя една сутрин към 7.30 ч. Добре, че се сетих да я запиша с касетофона. И продължих така. Спонтанно!

- Пожелавам ви повече такива случайности.

- Благодаря и каня всички любители на музиката в Plovdiv Event Center на 14 февруари. Ще бъде незабравима вечер!