Специализираният експертен съвет по опазването на недвижимото културно наследство се събира на специално заседание заради Епископската базилика и Късноантичната сграда "Ирини" на 5 март. Двата обекта заедно с Малката базилика са сериен обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия" и през 2018 г. бе вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.

На него ще бъдат разгледани две точки, свързани с недвижимите културни ценности в Пловдив, които е със статут "национално значение".

Първата точка в дневния ред е "План-програма за аварийна и последваща консервация и реставрация на подовите мозайки в "Ирини", а втора - "План-програма за превантивна и поддържаща консервация на подовите мозайки от обект "Епископската базилика на Филипопол".

И по двете ще докладва директорът на Общински институт "Старинен Пловдив" проф. Елена Кантарева-Дечева, а Националният институт за недвижимо културно наследство е подготвил становище.

За Епископската базилика план-програмата предвижда индивидуален подход за отделните сектори в недвижимата културна ценност. За мозайките in situ на първия етаж, които са най-проблемни поради високата влажност и недобрата вентилация най-вече в северния кораб, се предлага обследване на източника на по-висока подпочвена влага, осигуряване на постоянен контрол, подпомагане с климатичната инсталация с вентилатори, постоянен мониторинг, почистване на лицето на мозайката от замърсяване, което да бъде извършвано механично и с пароструен апарат, отстраняване на соли с компреси с дестилирана вода, механично отстраняване на алги, мъхове и друга вегетация, биоцидна обработка със специални препарати, отстраняване на увредени бордове, фонови мазилки, стабилизация, където е необходимо. Посочени са разтворите, с които ще бъдат обработвани мозайките.

За оригиналния тухлен под in situ се предвижда механично повърхностно почистване, отстраняване на компрометирани китове, запълване на фуги с хоросанов разтвор, повърхностна реинтеграция при необходимост, фиксиране на отделени камъни от градежа, повърхностна запечатка на зидовете с хоросанов разтвор.

Мозайките, експонирани на втория етаж, са в пясъчно легло върху бетонната плоча и не са подложени на разрушителни фактори, за разлика от първия етаж. Затова се изисква само периодично повърхностно почистване и евентуално фиксиране на единични тесери.

Целият консервационно-реставрационен процес следва да бъде документиран писмено, фотографски и графично.

За "Ирини" план-програмата предвижда аварийни намеси - обследване на източника на висока подпочвена влага, осигуряване на климатичен контрол, аварийно повърхностно и структурно стабилизиране на мозайката в южния портик, отстраняване на соли. Посочен е и съставът на смесите, с които ще бъде обработвана недвижимата културна ценност. Предвидена е реставрация на мозайките с подмяна и третиране на фоновите мазилки, почистване, повърхностно и структурно стабилизиране, префугиране на зидове. Методологията на работа и средствата са идентични с тези, посочени в план-програмата за Епископската базилика.

Националният институт за недвижимо културно наследство е съгласувал двата документа с допълнение - за намесите да бъде изготвяна документация, която да бъде предоставяна за архив в НИНКН, а за Епископската базилика е посочено, че за намесите на обекта трябва да бъде информиран Археологическият музей в Пловдив.

И НИНКН, и РАМ-Пловдив, подкрепени от Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство", изискват именно Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство да се произнесе и да излезе с окончателно становище.

Припомняме, че изготвянето на план-програмите за реставрация и консервация на двата обекта с мозайки стана факт, след като в Епископската базилика бяха констатирани нерегламентирани намеси - археологически разкопки, каквито реставраторите в ОИ "Старинен Пловдив" нямат правомощията да извършват. След констативен протокол на Главна дирекция "Инспекторат за опазването на културното наследство" бе издаден Акт за установяване на административно нарушение на директора проф. Елена Кантарева-Дечева, с който ѝ бяха забранени намеси, нарушаващи целостта на мозайките. По-късно стана ясно, че при незаконните разкопки е открита ценна движима културна ценност - мраморна глава от статуята на градската богиня на Филипопол Тюхе. Хронологията на събитията, довели до намесата на полиция и на ГД ИОКН на Министерство на културата бе отразена в протокол, приложен към документите за заседанието на СЕСОНКЦ.

Ще приеме ли двата документа Специализираният експертен съвет тепърва ще стане ясно.