София Христева от РАМ-Пловдив е ръководител на разкопките на Небет тепе. Пред медията ни тя разказва в каква фаза са разкопките, какви находки открива екирът и кои ще са най-интересните за туристите зони след експонирането, рестацията, консервацията и социализацията на недвижимата археологическа ценност от национално значение. Небет тепе е част от мащабния проект "По крепостните стени на Филипопол" заедно с Източната порта.

- София, вече от няколко месеца активно работите на Небет тепе. В каква фаза е работата на археолозите?

-  Има много работа. Оказа се, че част от структурите не са проучени изцяло, а за да се реставрират и консервират, трябва да бъдат проучени изцяло. Напредваме. Упяхме да проучим  една ранна сграда. В момента сме на Римски и Елинистически период в два други сектора.  Излизат  находки и много структури, на които трябва да бъде изяснена стратиграфията (историята на културните пластове), там където има неясноти. Работим в малки участъци, които са съобразени с ивичния изкоп и вече видимите и проучени структури на терен.

- Споменахте, че в процеса на работа се е наложило да предатирате част от обектите в границите на Небет тепе.

- Да, някои датировки не са прецизирани достатъчно – едни ще станат по-късни, други – по-ранни. Имаме вече достатъчно материал от тях и тепърва предстои работа  на бюро.  Да изчистим монетите, нумизматите да кажат своите датировки. Същото важи и за керамиката.  Те са открити in situ  и ще ни дадат много по-точна представа за времето, в което са вдигнати.

- Какво означава това да се предатира даден обект? Налага ли се?

- Не става дума да се налага, а така се получава. Защото в миналото има участъци, които не са проучвани. И за да не бъда груба към един от последните проучватели, само ще кажа, че вероятно е посочил  тези датировки, за да можем да се сравняваме с Микенските цивилизации и Троя. Да, този обект е с доста представителни сгради  от Елинистическия период, а не от Бронзовата и Желязната епохи, както е смятал предишният проучвател.  Давам ви пример – една от добре изградените стени с големи квадри. Той я е датирал в Раннобронзовата епоха  (3 хил. преди Христа), с една реконструкция към Ранножелязната епоха в началото на 1 хил. пр. Христа. Когато започнахме да допроучваме и да откриваме материали, се оказа, че става дума за стена, строена в периода 1 в. пр. Христа – 1 в. след  Хр. Това е огромна разлика, а какви са били неговите подбуди, можем само да предполагаме. Неговият архив липсва в Археологическия музей. Причината е, че част  от е изгоряла при един пожар в Бакаловата къща, а другата, че не я е предал в архива на музея. Останали са твърде малко данни, за да можем категорично да заявим по какви причини датира зидовете така. Но от допроучването, което правим ние, всички негови датировки се опровергаха и ни насочват към една по-късна дата.

- Означава ли това, че историята на Небет тепе започва от 1 в. пр. Христа?

- Не. Тези периоди, за които той говори, ги има на Небет тепе. Въпросната стена разбива две по-ранни структури от Бронзовата епоха от 3-ото и края на 2 хилядолетие преди Христа. Тоест  Небет тепе е било обитавано, но не я е имало тази монументална архитектура, която той е искал да  има. Градежите са доста по-късни.

- Кои ще са най-атрактивните зони в новия обект?

- Най-атрактивни за посетителите ще бъдат крепостните стени и цитаделата – най-високата част на Небет тепе.  Там е концентрирана и най-монументалната архитектура. Тайният вход  също ще бъде атрактивен за посетителите и те ще имат достъп до него.  Вече е почистен и ще отвежда туристите до площадка, от която да видят изсечените в скалата стъпала.

- Ще има и необходимата информация…

- Да, ще има информационни табла, за да може туристите да не се чудят кое какво е, защо е тук.  Това за мен е най-важното – да научат историята.  Стратиграфията на Небет тепе е най-забележителната в целия град – от халколита, макар и да не е запазен добре, до Възраждането. Цялата история е концентрирана на едно място.

- Какви артефакти намирате?

- От раннобронзовия период открихме един глинен модел на колело, който е много характерен за този период, а в Пловдив има само още 3-4 такива. Изцяло е запазен. Има интересни находки и от  Късна античност и Рим – намерихме склад, хамбар, подобен на този открит в предходните сезони. Отново има питоси, в които са съхранявали зърно. Под него открихме друго помещение от по-ранен период, което е имало същата функция. И пак е разположено до по-късната кула – голямата. Оказва се, че всички стопански помещения в този период са били позиционирани в близост до кулите.

- Има ли обяснение?

- Това е било най-защитеното място, в близост до укрепленията, а в средата – по-представителните сгради.

- Какви други предмети откривате?                                                                                                                                   

- Намираме много съдове, част от които и вносни. Има голямо разнообразие от размери и форми, стъклени съдчета, костени предмети, костена дръжка вероятно за нож, която е оформена като риба. Нямаме такава в колекцията на музея. Намерихме предмети от теракоти с изображения на божества.