„Сградата на първото класно училище в Асеновград – Караолановото, ще бъде възстановена и ще върне оригиналния си архитектуран облик и планова схема. Общественият интерес за опазването на недвижимата културна ценност е защитен“, обяви министърът на културата Мариан Бачев от трибуната на Народното събрание. Той проследи в хронология проблема с емблематичната сграда в Асеновград, която години наред бе оставена да се руши и едва през 2018 г. бяха предприети действия по спасяването ѝ.
Сагата с нея започна през 2018 г. С констативен протокол на Инспектората към Министерството на културата от 6 август 2018 г. е установено, че в следствие на множество промени и различното използване през годините, сградата е загубила напълно автентичния си вид. Оригиналното оформление на фасадите е скрито зад много пластове мазилки и преустройства. Прозоречните отвори на втория етаж не са оригиналните, а единият балкон липсва. Покривът е прогнил и пропаднал. Ламаринените обшивки са изгнили в следствие на липсата на поддръжка и на естественото износване на материалите и конструкцията. Сградата е неизползваема и опасна. С протокола са дадени указания на кмета на Асеновград да възложи изработване на инвестиционен проект за консервационно-реставрационни и ремонтни дейности, за да бъде спасена недвижимата културна ценност. В края на 2019 т. проектът е съгласуван от Министерството на културата.
После проектът буквално замръзва до 2023 г. Тогава ремонтните и строително-монтажни работи по сградата стартират. Премахната е полусрутената покривна конструкция и прогнилият гредоред на първия етаж. В последствие обаче се самосрутва част от западната фасада на втория етаж. Комисия костатира, че конструкцията е паянтова, с дървен скелет и пълнеж от кирпич и тухли, което я прави неустойчива. Вертикалните дървени елементи също са прогнили. Съгласно заключенията на констативния протокол сградата е в критично аварийно състояние и е невъзможно да бъде изпълнен одобреният проект.
Комисията дава указание да се изготви нова проектна документация, съобразена с актуалното състояние на конструкцията.
Кметът на Асеновград със заповед от 12 октомври разпорежда да се изготви проектна документация за промяна по време на строителството, която да се съгласува по реда на Закона за културното наследство.
Четири месеца по-късно Министерството на културата съгласува инвестиционния проект за обект „Обследване и основен ремонт на Караалановото училище в Асеновград“ – промяна по време на строителството“. Заради констатираното аварийно състояние се променя проектното решение за външните зидове и основи на сградата. Запазва се калканната стена към съседната къща и уличната фасада до първо ниво. Останалите външни зидове се преизграждат. Предвидено е допълнително конструктивно укрепване на външните зидове и основи на сградата.
Близо година по-късно с писмо от 8 ноември 2024 г. до Министерство на културата зам.-кметът на Асеновград Стоян Димитров изразява опасения за нестабилното състояние на зидовете и опасност от срутване на първия етаж на сградата. Той иска да бъде извършен оглед и да се дадат указания. Сформираната работна група с представители на строителя и проектанта констатира, че, след отстраняване на външната мазилка, стената е от керпич, който е изгубил носещата си способност и дървената конструкция е напълно изгнила. Взето е решение да се изпълнят указанията в одобрения проект за преиззиждане на съществуващата зидария с оригиналните тухли от съборените участъци. Експертите от Главна дирекция „ИОКН“ към Министерството на културата потвърждават решението на работната група и ремонтните дейности продължават и към днешна дата.
„Министерството на културата ще продължи да следи за правилното изпълнение на проекта. Ще предприеме необходимите действия за финализирането му“, обяви пред депутатите Мариан Бачев.
КАРААЛАНОВОТО УЧИЛИЩЕ:
Държавното трикласно мъжко училище в Станимака, по-известно като Караалановото, е недвижима културна ценност от местно значение. Построено е през 1881 г. от Георги Карааланов, като сградата е ползвана за училище между 1889 г. и 1906 г. Част от историята му са изявени български интелектуалци. Сред тях е Стою Шишков – книжовник, фолклорен изследовател, етнограф, историк, който е бил негов директор. В последните години то бе оставено до пълна саморазруха. Причината бе, че сградата е със смесена собственост – две трети са на Община Асеновград, а останалото – на частници.