Успехи и скандали – с тези думи могат да се обобщят събитията на културния фронт в Пловдив през 2023 г. Най-необичайното бе, че много от успехите попадаха и в графа скандали. Ето кои са те:

РОК ФЕНОВЕТЕ КАТО НА ТЕНИС МАЧ

Съдбата на фестивала Hills of Rock виси на косъм и съществува реален риск Пловдив да остане без най-вълнуващото събитие за българските фенове на музиката, съобщиха организаторите на Fest Team в началото на 2023 г. Те написаха: „Нерешителност, забавяне от страна на общината и административни пречки са сред спънките, които срещат организаторите на рок събитието на България Hills of Rock за 2023“, и още „ …съдбата му отново виси на косъм. Съществува реален риск Пловдив да остане без най-вълнуващото събитие за българските фенове на музиката, заради мудност и колебливост от страна на общината“.

От Общината отговориха, че организаторите на събитието са кандидатствали по отворена покана „Наследство 2023“  на фондация „Пловдив 2019” и са знаели предварително, че резултатите ще излязат в края на януари. Затова и няма забавяне.

В крайна сметка двете страни се явиха заедно пред медиите, за да обявят, че въпреки усилията на ортанизаторите и партньорите от Община Пловдив, фондация „Пловдив 2019” и организационния екип, се е стигнало до решението за отлагане, защото не искат да предложат компромисен лайнъп тази година. 

През това време феновете само следяха скоростта на топката между двата лагера и се надяваха на добра новина. И тя вече е факт – през юли 2024 г. форумът се завръща.

ПРОЕКТЪТ  ЗА ДУПКАТА НА ПОНЕДЕЛНИК ПАЗАРА – ИСТОРИЯ С КРИМИ СЮЖЕТ

Проектът на арх. Стефан Добрев за промяна в Подробния устройствен план на имота с археология до Понеделник пазара бе върнат за пореден път от Специализирания експертен съвет за  опазване на недвижимите културни ценности към МК. Това се случи на продължило близо 3 часа скандално заседание, в което се изрекоха директни обвинения.

Арх. Дарина Димитрова - шеф на отдел „Недвижимо културно наследство” в културното ведомство, обвини началника си Екатерина Джумалиева, че не е съгласувано навреме отрицателно становище за същия проект от предходно заседание, съответно то не е подписано от ресорния зам.-министър Пламен Славов. Димитрова на спря дотук и предположи, че очевидно е много важно да бъде обслужен частният интерес.  В крайна сметка последва обсъждане и проектът бе върнат и положението ескалира за пореден път.  Арх. Димитрова напусна министерството, а казусът с проекта над археологията на Понеделник пазара остава нерешен.

Инвеститорът Димитър Георгиев не пропусна възможността да отвърне на удара. По време на откриването на фестивала „Сцена на кръстопът” той шокира публиката и вместо за театър, заговори за проблема си със Специализирания съвет и НИНКН.

„Археолозите казват да, архитектите – не. Министър Боил Банов каза, че трябва да направим обществено обсъждане, въпреки че такова се прави на фаза технически проект. Ние го направихме.  Тогава арх. Петкана Бакалова ми каза, че с този архитект проектът няма да мине.  Неин съпруг е директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство”, разказа Георгиев и ги определи като ОПГ – организирана престъпна група, която има влияние върху Камарите на архитектите в няколко български града.

Георгиев нападна и бившия главен архитект Димитър Ахрянов, че показателите за застрояване са променени само за неговия терен, а после са му се извинявали.

НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В РИСК

Драмата с тютюневите складове продължи и през 2023 г. В различни съдилища и по различни дела с различни решения – едни в полза на собствениците, други – в полза на Министерство на културата.  Предмет на съдебни битки бяха бутнатият склад на бул. „Христо Ботев” 51, „Ориент Табако”, „Никотеа”. Съдебна драма не подмина и проекта за реставрация на баня „Орта Мезар”, както и странните изкопи в къща на Главната.

Видимо и с просто око е, че немалко сгради са в лошо състояние и се нуждаят от спешни намеси. Очевидно темата с недвижимото културно наследство на Пловдив ще се говори още дълго – със сигурност и през 2024 г.

ДОМ НА ПЛОВДИВСКАТА ОПЕРА И КОНЦЕРТНА ЗАЛА – ДОБРО НАЧАЛО С ТЪЖЕН КРАЙ

Драмите с инициативата „Дом на Пловдивската опера” не затихнаха и през 2023 г. След като в предходната 2022 г. от Общината предложиха терен от 13 декара до зала „Колодрума”, но от Операта отказаха, отново се повдигна темата да се строи зад Партийния дом. Проектът на арх. Илко Николов бе разгледан на заседание на ЕСУТ, където експертите изразиха резервите си, че мястото е подходящо. И повдигнаха темата на Операта да бъде предоставен целият Градски дом на културата „Борис Христов”, нещо, което предизвика напрежение в независимите артисти. Те от години ползват само тази сцена.

Така и не се чу гласът на държавата – има ли тя намерение да финансира такъв мащабен проект, кога и къде. Най-логичното е именно тя да е активната страна, защото Пловдивската опера е държавна институция.

Продължи крушението и на процедурите по избора на фирма, която да ремонтира Концертна зала. Поредната поръчка падна, защото и двете компании, подали документи за участие, не отговаряха на едно от условията.

Новият министър на културата Кръстю Кръстев обяви, че променят начина на избор на изпълнител и ще поканят фирми за участие в тръжната процедура. Най-сетне процедурата финишира успешно с избора на "Заечки" ЕООД.

И точно когато от Министерството и Операта се канеха да правят символична първа копка, а министър Кръстев, кметът Костадин Димитров и зам.-кметът Пламен Панов правеха оглед с експертите на „Заечки”, стана ясно, че "ИВТ Консулт" ЕООД е подала жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу избора на фирма за упражняване на строителен надзор на залата.

„ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ” – МЕЖДУ „БУКЪР” И СКАНДАЛА

Пост на Георги Господинов, в който споделя, че романът му „Времеубежище” е книга на седмицата според испанското издание „Ел Паис”, предизвика поредната литературна полемика. Провокира я пловдивчанинът Недялко Славов.

Писателят публикува коментар в социалните мрежи, в който отбеляза, че „авторът Господинов е извън десетката на съвременните български писатели, това е със сигурност”.

Постът предизвика разнопосочни мнения. Някои критикуваха Славов, други го подкрепиха. Георги Господинов не реагира по никакъв начин на ударите срещу него. Неговият триумф настъпи тогава, когато наградиха романа му „Времеубежище” с международен „Букър”. 

БАБА МАРТА И ПИЛЦИТЕ

Първомартенската украса на Пловдив за пореден път се превърна в повод за много коментари. "Кичозна и скучна", "толкова ли няма хора с идеи и вкус в този град", бяха само част от отзивите на хората. И бяха прави – центърът на града бе накацан от червено-бели пилци, кръгчета, джуфки и странна арка караха мнозина пловдивчани да се срамуват. Оказа се, че общината няма пари за нещо по-добро и това ни провокира да напишем, че работата е малко „на харизан кон зъбите не се гледат”.

ДВИЖЕНИЕТО В СТАРИЯ ГРАД – КРАТЪК ПЪТ КЪМ АДА

Еркерите на три къщи в Стария град са пострадали от камиони. Най-тежко е състоянието на Балабановата къща, където вчера е имало комисия от район "Централен", ОИ "Старинен Пловдив" и Регионалния инспекторат към Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Министерство на културата. Тепърва специалистите ще излязат с предписания как да бъдат отстранени увредите.

Тежка техника е повредила еркер и на Данчовата къща, както и два еркера на Павлити, където в момента тече реставрация. Пострадала е и съседна частна къща. Тези инциденти за пореден път повдигат въпроса за достъпа на моторни превозни средства в архитектурния резерват.

МОНУМЕНТАЛНО НАСЛЕДСТВО В РИСК

През лятото ви разказахме как стенопис на проф. Емил Николов в  УМБАЛ „Пловдив” ще бъде унищожен заради ремонтни дейности и преобразуването на бившото кафене „Медик” и други съседни помещения в приемна на „Спешна помощ”. Стенописът е рисуван на цялата лява стена на едноетажното здание, а там по проект е предвидено да бъдат отворени 5 прозореца.

Оказа се, че в документацията на болницата никъде няма информация за творбата, но след медийния шум бе взето решение творбата да бъде демонтирана и експонирана на друго място в болницата.

КРОКОДИЛЪТ ХЕКТОР – ОПИТ ЗА УБИЙСТВО С МОКРИ КЪРПИ

Крокодилът Хектор – един от любимците на децата в Природонаучния музей, стана жертва на покушение от недобросъвестни посетители. Майка с дете на ръце съвсем съзнателно промуши ръката си през защитните съоръжения и хвърли мокри кърпички при крокодила. Само бързата намеса на уредника предотврати по-сериозен инцидент. Тогава директорът на музея Огнян Тодоров заяви, че няма да подаде сигнал до полицията, но в социалните си медии институцията публикува видео от случилото се. Той призова посетителите да спазват правилата и само да наблюдават живите организми, за да не станат волни или неволни причинители на тяхната смърт.

Включваме това събитие в обзора, защото това не е първият инцидент в музея. Преди години неизвестни лица блъскаха по аквариумите на октоподите и сепиите и част от тях умряха от стрес. Това се случи през 2015 г., веднага след откриването на аквариума. После бяха откраднати риба Немо и коралова риба. В последствие навсякъде бе монтирано видео наблюдение.

Дано подобни инциденти в най-посещавания музей на Пловдив да не се повтори.

БУНТЪТ НА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА

На два пъти артисти и музиканти от Кукления театър и Държавна опера-Пловдив излязоха на протест срещу обидно ниските инвестиции в култура. Протестите бяха на 1 ноември и 6 декември и обхванаха цялата страна.

„Ние – хората на изкуството в България, сме в рамките на статистическата грешка, ако се има предвид обидно ниския бюджет от 0,4 процента за култура“, с тези думи обобщи настроенията на протестиращите си колеги от Държавна опера-Пловдив певецът и синдикален лидер Борис Кучков.

Той заяви, че целта на протеста е да се обърне внимание към огромните проблеми в културния сектор и властта да изпълни обещанието си да бъде заделен 1% за култура, а не унизителните 0,4%.

НЕБЕТ ТЕПЕ И ИЗТОЧНАТА ПОРТА – А ДАНО, АМА НАДАЛИ

Предходното ръководство на общината упорито и до последно твърдеше, че ще режат лентата на двата обекта от мащабния проект „По крепостните стени на Филипопол”   Небет тепе и Източната порта до края на 2023 г. Археолозите бяха скептични и не криеха притесненията си, че това е невъзможно да се случи. И се оказаха прави. Лошото е, че Община Пловдив не само се бави, но и губи пари заради проблемната реализация на проекта, който е с европейско финансиране.

Три финансови корекции бяха наложени от Управляващия орган по поръчките за реализацията на проекта. Те са с различни размери, но са по избора на  консорциум „Филипопол 2020”. Едната санкция е в размер на 25% по договора на обща стойност 843 хил. лева за строително-монтажни дейности по  АК „Източна порта" и АК „Небет тепе" – или 210 хил. лева.  Другите две са по 10% от допустимите разходи отново за реконструкцията на двата археологически комплекса за още 96 хил. лева.

Юристите на Община Пловдив са атакували корекциите в Административния съд, но той е прекратил делото с определение. Причината е абсолютният административен хаос, който са сътворили общински юристи.

БРЕЗОВСКО ШОСЕ – КОЙ ТИ ЗНАЕ, ЧЕ ИМА АРХЕОЛОГИЯ

През цялата година ситуацията при ремонтните работи по водния цикъл на Брезовско шосе беше меко казано напрегната. Всички останаха много изненадани, когато разбраха, че там се намира недвижимата археологическа ценност от национално значение Плоската могила (Яса тепе). Наложи се археолозите да влязат на терен за спасително проучване, както изисква Законът за културното наследство. Те се опитаха да обяснят, че работата на такива обекти върви бавно и положиха усилия да ускорят процеса. Започнаха да освобождават на етапи терена, за да продължат строителните дейности. Независимо от това бяха нарочени за виновници за забавянето, а някои от кандидатите за кмет дори си позволяваха да насъскват недоволните хора да отидат в музея да търсят отговорност. После нещата още повече се скъсаха, когато се оказа, че общината не се е разплащала с хората, ангажирани с ремонта и археологическите разкопки.

Големият въпрос е как се стигна до това НКЦ от национално значение е пропуснато при подготовката на проекта. Защото ако това бе заложено, щеше да има ясен график и хората, които справедливо са изнервени, щяха да са наясно какво ги очаква. Не че щяха да са по-щастливи, но поне нямаше да бъдат лъгани с обещания, че до края на 2023 г. всичко ще е приключило.