40 от най-известните съвременни български художници – мъже, ще бъдат представени в изложба „Майстори”, която ще бъде открита през месец март във Велико Търново. Експозицията е по идея и инициатива на художничката Елена Стоева и е част от мащабен проект, който Сдружение „Клубът” реализира през последните години. Пловдив ще бъде представен от шестима артисти - Ангел Герджиков, Атанас Хранов, Вълчан Петров, Валери Ценов и Илия Желев и Недко Итинов. 

Първото събитие от проекта беше изложба на световноизвестната скулпторка Маргарита Пуева „Майсторът Маргарита”. Миналата година при голям успех премина и експозицията „Дамите, Mariage d`amour“ с произведения на изявени майсторки на четката от цялата страна.

Във Велико Търново ще си дадат среща автори от различни поколения, които творят в съвсем различни стилове – класици, наивисти, хиперреалисти, абстракционисти и т.н. Изложба в такъв състав до момента не е показвана не само в Търново, а и в България, казва още Елена Стоева. Тя е сигурна, че предстоящата изложба ще прикове вниманието не само на великотърновската публика, а ще привлече посетители от цяла България.

Ето и имената на авторите, които ще бъдат представени в изложбата: Ангел Герджиков, Атанас Атанасов, Атанас Хранов, Аршак, Бойко Колев, Валери Ценов, Владимир Чукич, Владимир Овчаров, Вълчан Петров, Володя Кенарев, Георги Миленов, Георги Йорданов, Григор Мицов, Димитър Войнов, Димитър Богданов, Иван Стратиев, Илия Желев, Йордан Парушев, Милко Божков, Никола Колев, Николай Стоев, Николай Тихолов, Недко Итинов, Петьо Маринов, Пламен Монев, Петър Мичев, Панайот Димитров, Руси Костадинов, Стоян Божкилов, Фоти Фотев, Христо Йотов, Христо Христов, Хинко Хинков, Христо Кралев, Цветан Казанджиев, Ясен Гюзелев, Хари Арабян, Пеньо Пенев.

Експозицията ще бъде открита на 21 март и ще продължи до 14 април. 

- След художничките – майстори от „Дамите, Mariage d` amour“, новата  изложба „Майiторите“събира 40 български художници във Велико Търново. Как направихте подбора? И с каква идея?

- Продължението на проект „Майстори“ дойде логично. Отдавна си мисля, че разстоянието от Велико Търново до повечето точки в страната е едно и също, а все едно между Северна и Южна България са Хималаите. Някак липсва комуникация. Отделно функционираме като градове – държави – всяка за себе си, а културните събития са съсредоточени основно в София и два – три по-големи града. Повечето от художниците, които поканих, все големи имена в българското изкуство, никога не са излагани във Велико Търново и не само тук. Всички те правят самостоятелни изложби, основно в галерии в София, Пловдив и Варна или в чужбина, рядко участват в общи и като цяло са добре познати в колекционерските среди и почти никак в по-общ план. Как направих подбора? Харесвам работата на тези артисти от една страна и имам доста ясна представа как искам да изглежда тази изложба. Голяма част от тях познавам отдавна и съм имала възможност да ги проследя във времето. Те не са просто майстори. Те са големи творци, хора – вселени. Идеята? Искам тези големи творци да бъдат видени от максимален брой хора. Мисля, че е важно да се знае за тях, защото, ако търсим повод за гордост, те са добър такъв. Може да се каже, че това е един вид подарък към публиката.

- Авторите , които сте поканили, са от различни поколения,  творят в различни стилове. И все пак сте намерили пресечна точка между тях. Коя е тя?

- "Този, който работи с ръцете си е работник. Този, който работи с ръцете и ума си е майстор. Този, който работи с ръцете, ума и сърцето си е творец." Свети Франциск от Асизи

Всичкото това.

Творческият дух. Представям всеки от тях в страницата на Сдружение Клубът. Качих и няколко филма. Забележително!

- Ще видим ли художниците на откриването?

- Тези, които не са възпрепятствани от някакви ангажименти и проблеми, ще бъдат на откриването.

- Творбите ще се продават ли?

- Не. Изложбата е представителна. Пристигат големи работи, някои от художниците работят специално за нея, някои участват с работи от частни колекции…

- Ако трябва да сравните организацията на „дамската“ и „мъжката“ изложби, коя беше по-лесна?

- За мъжката вече съм „гърмян заек“. Зная какво може и какво няма как да стане. Много исках да направя един филм или мултимедия с гласовете и историите на художничките. Дори имахме уговорка с господин Липовански, който е свършил сериозна работа в представянето на художници в Северна България. Всъщност това е трета изложба. Първата беше в памет на Маргарита Пуева. Тя беше най-трудна. Втората беше с идеята да се даде името на Маргарита на една от залите в Изложбени зали. Сега в тази зала ще видим Наско Хранов, Христо Христов, Цветан Казанджиев и Илия Желев, поне засега там мисля да са.

- Трудно ли се прави изложба с такъв мащаб извън столицата?

- И в столицата не е лесно да се направи такава изложба. Повечето от участниците са толкова ангажирани, че е почти невъзможно да отделят работи за такава обща, при това представителна изложба. Приемам участието им като комплимент. Тук трябва да благодаря за подкрепата на Дирекция Култура в Община Велико Търново и по-специално на госпожа Нелина Църова. Без тази подкрепа събитието, както и предишните две, не би било възможно.

- Повечето от културните събития , които се случват в страната на практика са съсредоточени в София.  Има ли вариант за „диверсификация“ на изкуството от страна на държавата  или всичко е в ръцете на общините?

- Държавата? Държавата от доста време отсъства почти напълно не само по отношение на културата. Общините би трябвало да имат пари за култура и хора, на които да им се занимава.  Ето сега, с тази изложба доказвам, че е възможно и извън столицата да се случват големи събития. Миналата година за двадесет дена през изложбата минаха 1500 човека. Идваха хора от цялата страна специално да я видят. Тази година очаквам повече.

- Доста български художници участват в различни изложби , биеналета и др. в чужбина. Но тези участия са плод на лични контекти и организация. Мислите ли, че държавата трябва да бъде по-активна в „износа“ на българско изкуство или спасението на давещите се е дало на самите давещи се?

- Нямам идея как държавата би могла да „изнася“ изкуство. Има спорадични прояви, май всички със спечелени проекти, организирани от някои творчески съюзи… Независимо колко се дърпат някакви заблудени хора и институции, ние сме вече част от Европа, което прави комуникацията далеч по-лесна. Когато един силен творец излезе на тази сцена, той няма особена нужда да бъде „изнасян“ от държавата. Много творци, музиканти, поети, писатели, художници, получиха признание в света и може да се каже, че те „изнасят“ българската култура. Не е ли така? И съвсем не са „давещи се“.

- Как можем да направим оценка на съвременото българско изкуство? Напоследък липсват критични коментари на изкуствоведи , текстовете за събитията са информационни или хвалебствени. Липсата на професионална критика не е ли донакъде подвеждаща за творците? (Не само в изобразитулното изкуство)

- Е, да. Столица, столица, но някак си остава на провинциално ниво – този познава онзи, един човек се обади:“ Ти знаеш ли каква изложба, какъв спектакъл!...Някаква инфлуенсърка почнала, осенена от внезапно вдъхновение, да рисува…Станете куратор за три дена!....“ Не става така. Прозорците за култура са малко, там трудно се прониква, ако не познаваш подходящите хора. Почти липсва критика в която и да вземеш област на изкуството. Или другото: “Всеки може да готви и да прави изкуство.“, което буквално отприщи вълна от посредственост. В следствие на това много творци се отдръпнаха, потопиха се в собствените си светове и потънаха в мълчание. Тъжно!

Оценката идва по-късно. Важното е да има памет. В изложбата са включени няколко автори, които ни напуснаха в последните години: Йордан Парушев, Аршак, Недко Итинов, Петър Мичев, Пеньо Пенев.

Паметта е важна.