Пловдивското сдружение "Хайдути" прави благороден и родолюбив жест -  ще дари на Регионалния исторически музей в Кюстендил копие на носията на последния български хайдутин - Дядо Ильо Малешевски. Това ще стане след броени дни - на 12 септември, в двора на музея.

Дядо Ильо Малешевски или Ильо Воевода, както също е известен, е роден през 1805 в Берово, Османската империя, но земният му път завършва именно в Кюстендил. 

Историята го помни като хайдутин, но също и като участник в Българската легия и Сръбско-турската война, както и в Руско-турската война (1877 – 1878) и освобождение на Кюстендил. 

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил. Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония.

През 1978 г. Ильо войвода е удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“. През 1934 г. в града по проект на арх. Лозенски е поставен бюст паметник, а през 1978 г. и паметник на Ильо Войвода. Бюст-паметник на войводата има и в Благоевград.

Къщата на Ильо войвода в Кюстендил е реставрирана и адаптирана като музей. Тя се намира на ул. “Цар Освободител“, в източната част на града. Построена е през 70-те години на XIX век. Реставрирана е през 1979 – 1980 г. и официално открита като музей през месец януари 1981 г. В нея е уредена експозиция на тема „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“.

Припомняме, че това не е първият родолюбив жест на сдружение „Хайдути. Миналата година те преподаваха открити уроци на българските деца.

„Разказваме на малките родолюбци за културата на нашата страна през вековете, за това как хайдутите са се грижили за бедните и слаби хора във времената на турското робство. Децата са особено впечатлени от 17-минутното документално филмче, в което им показваме хайдушкото облекло и оръжие, начина на живот на хайдутите през 18 и 19 век. След това им даваме да се докоснат до дрехите, до оръжията, които са автентични и са по на 200 години“, разказа тогава войводата на сдружението Данаил Димитров, известен в хайдутските среди като Танас Гаврилов.