Недялко Алипиев или Неди Джон Крос е българин, израснал в Германия. Родителите му са били професионални музиканти и от 4-годишен тръгва по турнета с тях. На 15 години сформира първата си група заедно с приятели и така започват ангажиментите като музикант. Не след дълго пее на една сцена с рок легенди като Deep Purple, Nazareth, Uriah Heep и много други.
Българинът се фокусира и върху важни за човечеството послания - срещу глада, мизерията, оръжията и войните. Благодарение на социалната си активност, групата му печели множество награди от международни фестивали - сред които има призове в Кан, Холивуд и Ню Йорк.
Успоредно с развитието на групата, Неди композира филмова музика предимно за американски продукции.
А най-новото му амплоа пък е тясно свързано с кино индустрията. Преди четири години той решава да създаде филм за дядо Добри и в него да покаже по-отблизо живота на светеца.
Какво още разказва за себе си и за филма "Тихият ангел" пред TrafficNews, вижте в следващото интервю:
- Разкажи ни за себе си!
- От тригодишен живея в Германия. Родителите ми са българи, занимават се с оперна музика и така се озовахме там. Преди "Тихият ангел" правих видеоклипове. Музикален продуцент съм и композитор на филмова музика. Лентата за дядо Добри ми е първият голям филм.
- Как се роди идеята за "Тихият ангел"?
- С партньорката ми Уте Еренберг знаехме, че той събира дарения и тя ми каза "Хайде!". Уте няма нищо общо с България и въпреки това беше много ентусиазирана. Така решихме да създадем лентата.
Уте Еренберг е продуцент, а аз съм продуцент и режисьор на "Тихият ангел". Аз съм и създател на музиката, тя ми отне почти девет месеца.
Първоначално искахме да бъде един къс филм - 20 минути, обаче като се задълбочихме и потопихме в света на дядо Добри и продължителността стана час и половина. Телевизионната версия е 47 минути, но това е заради изискванията на bTV.
Разкрихме толкова много неща покрай него. Просто този човек е уникален, има много да се разказва за него.
- Разкажи ми повече и за дългия филм и премиерата му?
- Премиерата му беше през декември в зала 1 на НДК. Но ние сега го попроменихме малко и го направихме още по-силен. За другите държави ще бъде с различни езици - английски, френски, немски...
- Има ли интерес от чужденците?
- О, да! Голям! Много, много... Това е доброта, няма как да няма интерес. Те са възхитени. За този човек не се знае толкова много. Той е много въздействащ. Един такъв филм много въздейства, когато го гледаш. Някои хора са го виждали на снимки и сега искаме чрез филма да го видят още повече хора, да е по-достъпен. Да видят тази магия, която носи със себе си, тази доброта най-вече.
- А кога започнаха снимките?
- Преди четири години започнаха снимките. Ние първоначално го снимахме пред храм-паметника "Александър Невски" как събира пари. И след това пред нас се разкриха много други неща. Запознахме се със семейството му. Разбрахме, че е бил телохранител на цар Борис III и много други неща. Всичко това го вкарахме във филма и така стана час и половина.
- А каква беше неговата реакция, когато му казахте, че ще правите филм за него?
- Честно казано в началото ме беше страх, защото знам, че той не обича да се снима. Въобще не обича цялата тази показност, но прие сърдечно идеята ни. Говорихме си много, аз имах шанса да бъда до него. Той ме прие, държеше ме за ръката.
Отец Серафим от Байлово ми помогна много. Снимахме и дъщеря му Богдана, внука му Християн също. Прекрасни хора. Получи се много позитивно.
След смъртта на дядо Добри заснехме и актьора Иван Налбантов. Тогава бяхме 95% готови с филма, но впоследствие променихме някои неща.
- А каква беше реакцията на българите след премиерата на "Тихият ангел"?
В началото се притеснявах, защото това е голям филм, а аз нямам опит в това и ме беше страх от грешки. Да не би присъстващите на премиерата да не го харесат и да напуснат залата. Но за щастие всички го харесаха. Седяха до края на филма, до края на - надписите.
На този етап не можем да си позволим да правим продукции от ранга на американските, защото нямаме тези пари. Обаче като чувство мисля, че се получи както трябва. Искахме да покажем вътрешността на този човек. Това е идеята - какво е мислел, какво е чувствал. Аз се докоснах до него и исках да предам това на зрителите.
Той беше много различен. Просто носеше добротата в себе си и безвъзмездно помагаше. И не само за дарения за храмове, той помагаше и на хората постоянно.
В този проект си дадох пълната свобода да правя точно това, което чувствам - в дългия му вариант. Абсолютно си "тече" филмът като една река, както се вижда. Идеята ни е да покажем дълбочината на чистото.
- Как се чувствахте при срещите си с дядо Добри?
- Той почти не говореше с хората. Само определени, които са му на сърце и ги чувстваше. За мен е светило, самият аз се промених след срещите ми с него. Спрях да ям месо, опитвам се да бъда добър човек. Вече по съвсем друг начин гледам на живота. Като цяло след запознанството ми с дядо Добри вече не съм материално настроен. Съвсем друг човек ме направи. Ние искаме да покажем какъв човек имахме в България и да се гордеем с такива хора.
И идеята на филма е да промени някого. Ако иска зрителят да си вземе урок от "Тихият ангел". Като гледам тук хората какво правят и как народът е измъчен... Личности като него са истинско светилище в тази държава и точно такива хора трябва да се излъчват.
- Според Вас дядо Добри има ли последователи в България?
- Не знам дали има точно такива като него. Това е много сложно. Не знам изобщо по света дали има такива хора като него. Открихме него и един в Мексико, който е подобен - всичко дава и помага безкористно на хората.
- Имате ли планове за следващ филм?
- Имаме, да. Скоро ще имаме копродукция с България, която ще се състои от германци, евреи и българи. Казва се "Музикални мостове" и се разказва за любовта между хората през Втората световна война.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации