Безценната мозайка, открита при спасителни разкопки от археолозите Елена Божинова и Камен Станев в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи” 13, ще бъде демонтирана. Реставраторът Аглика Икономова е изготвила проект за безопасното ѝ преместване и той е одобрен от Министерство на културата, потвърдиха от ведомството, пише PlovdivTime.bg. 

Мозайката с цветни камъни и мотиви като в Голямата базилика бе частично унищожена, след като багери влязоха на терена, въпреки задължителното изискване изкопните работи да се наблюдават от археолог. Такива на обекта нямаше и така само шансът в този момент от там да минава Елена Божинова спаси паметника на културата от пълно унищожение. Към днешна дата - близо година по-късно, делото е изпратено за проверка в Окръжна прокуратура–Пловдив от отдел „Икономическа полиция“ към ОД на МВР-Пловдив. Разпитани са голям брой свидетели и са приложени множество относими по случая документи от Министерството на културата, както и такива, касаещи строителния обект на ул. „Леонардо да Винчи“ 13. 

Срокът за приключване на разследването е удължен до 21 октомври 2020 г. По делото предстои назначаване на експертно изследване, с оглед установяване на степента на повреждане на охраняваната културна ценност в охранителна „Бяла зона – Филипопол – Тримонциум – Пловдив“.

„Разкрихме и измихме мозайката и се сега се виждат мотивите й, които са изцяло геометрични. Добре запазената северна част  има бордюри с мотиви от брашлянови листа, следва правоъгълно поле със спираловидни мотиви във вид на възли. В централната част са оформени квадрати с  хиксове в кръгове, по края на централното пано има полукръгове и ромбове“, разказаха при откриването на мозайката археолозите Елена Божинова и Камен Станев. 

В най-източната част пък има мрежовиден орнамент от квадрати, запълнени с различни цветове. Цялата мозайка е изпълнена в  черено и бяло, жълто, червено, тъмнозелено и светлозелено. Особено интересен е светлозеленият камък – епидот, който се е срещал изключително рядко в онези времена. Археолозите смятат, че се е поръчвал специално. Епидот има и в мозайките на Голямата базилика. 

Повтаряемостта на мотиви и особено изхползването на този камък  кара Елена Божинова и Камен Станев да допускат, че мозайките в частния имот на ул. „Леонардо да Винчи“ и тези в Голямата базилика са изработени от едно и също ателие. Двамата археолози поставят разкритието си във времевата рамка 5-6 век, но тепърва ще търсят по-точни паралели на мотивите, за да прецизират хипотезата си.

Те смятат, че става дума за частна, а не за обществена сграда – най-вероятно приемната на някой от богатите хора в тогавашния Пловдив. Правят това заключение заради широчината на зидовете на древната сграда. Те са съборени през Средновековието, но северната стена е запазена като траншея. Широчината й е до 60 см, което определя, че това са били малки зидове, не както на обществена постройка със стабилни градежи. Стенописите, които са паднали върху пода с мозайката, също говорят за частния характер на къщата. Те са поставени върху кирпичен градеж, а не върху каменен. 

„При всички случаи обаче става дума за гражданин с висок социален статус, след като е могъл да си позволи мозайката, както и да има приемна за гости“, казаха още археолозите.