Когато Пловдивският драматичен театър и "Сцена на кръстопът" обявиха националната новина, че откриващият спектакъл на един от най-авторитетните фестивали в света - в Авиньон, идва под тепетата, сякаш тя потъна в общия злободневен информационен поток. Само вярната театрална публика очакваше с нетърпение и интерес "Разстоянието" на Тиаго Родригес (арт директор на форума във Франция). Дали ще бъде онова взривяващо преживяване, което всеки зрител в залата през двата дни, когато се игра, ще помни дълго, дали ще се превърне наистина в събитието на годината?

Все въпроси, които получиха отговорите си на 17 и 18 септември. "Разстоянието" е театър в най-чистия си и съвършен вид, с фина, ненатрапчива и много въздействаща сценография, със страхотна режисьорска работа, красиво осветление и с двама невероятни актьори - Адама Диоп и Алисън Дешан, които не играеха, а живееха в образите на сцената. Всеки, който е преминал през "Разстоянието", със сигурност не е останал безразличен без да го докосне чудото, което се случва на сцената.

"Разстоянието" е едно от най-значимите събития, които бележат театралния живот в България през отминаващата вече 2025 г. Няма съмнение! И е важно да се отбележи кои са "виновниците" това театрално чудо да се случи.

Екипът на Драматичния театър начело с директора Сюзанна Арутюнян-Василевска положи огромни усилия да постави Пловдив на европейската карта не само като домакин на събитието, а и като копродуцент на "Разстоянието". Това постави Драмата сред редица авторитетни международни фестивали и организации и със сигурност го вкара в лигата на европейските театри и партньорства.

Екипът на фестивала "Сцена на кръстопът" също заслужава поздравления, че в навечерието на 30-годишнината си посрещна такъв мащабен проект във всичките му измерения.

Цялото това чудо, което води българската публика към този дълго прокламиран достъп до европейско съдържание, повдига очаквания. Дано разстоянието към следващия проект не се измерва от Марс до Земята и да се случи достатъчно скоро, за да възнагради и зрителите, които имат глад за подобни проекти.

МНЕНИЯ:

Катерина Георгиева, театровед:
Тиаго Родригес, тази вечер в Пловдив.
Не световен, космически театър.
Истинските сълзи не са шумни. Не са патетични. Те са като мошеник, който напуска мястото на престъплението в последния момент. Малко преди да светнат и да го хванат. Тоя плач е екзистенциален. Хем го познаваш, хем те хваща като буря в Пирин без ветровка. И ти не му се стискаш. Деликатно, но разтърсващо. Хем такава е истинската театрална красота, драги. Изкуството, което разглабя, замлъква, изкарва ти вътрешностите, но стилно, изискано, с малко френска псувня, но много смисъл, после те разрушава, и накрая те събира. Като LSD под морско небе. Като първото влюбване. Или като последното, кой знае.
Големият, добрият театър не крещи. Той е бос. Но свети. Обикновено е сам. Защото публиката му мълчи. Като онази женственост, която няма нужда от показност и кокетство. Като събрани в шепата морски дарове. Като прозявката на дива котка. Изобщо, няма значение като какво.
И няма да е пресилено ако кажа, че този театър връща смисли. Не смисъл, смисли. Без дори да го е търсил. Просто така. Защото е по-голям от себе си. Защото "разстоянието" не е физична величина.

Тодор Дърлянов, актьор:
Приемете това като лично свидетелство.
Снощи в рамките на фестивала " Сцена на кръстопът" - 2025 на сцената на Драматичен театър – Пловдив спектакъла „Разстоянието“ на Тиаго Родригес се случи като истинско чудо. Пиесата, създадена за Festival d’Avignon 2025, пристигна при нас като една от първите спирки от международното им турне.
Това беше от онези редки моменти, когато сцената и зрителната зала дишат заедно – и мълчанието между думите е по-силно и от аплодисментите. Чудото не е слух. Чудото е онова, което сам преживяваш.
Благодаря на актьорите Alison Dechamps и Adama Diop за дисциплината, топлината и мащаба на тяхната играта. Благодарности и към целия творчески екип начело с Tiago Rodrigues (текст и режисура), Fernando Ribeiro (сценография), José António Tenente (костюми), Rui Monteiro (осветление), Pedro Costa (музика и звук), Thomas Resendes (превод), Daniel Hahn (английски за субтитрите), Sophie Bricaire (артистична колаборация), André Pato (асистент-режисьор), Thomas Medioni (стажант-режисьор).
Горд съм, че Драматичен театър – Пловдив е копродуцент на спектакъла заедно с Фестивал д’Авиньон. Това не е формалност, а доверие и отговорност, които приемаме сериозно.
Благодаря на целия екип на Драматичен театър - Пловдив – сценични работници, осветление, озвучение, мултимедия, гардероб, транспорт, логистика, разпоредители, международен отдел, администрация и ръководство – за професионализма и за това, че посрещнаха „Разстоянието“ като у дома си. Без показност, без шум – с точност, грижа и характер.
Снощи си тръгнах тихо. Оставих видяното да попие. И ще го нося дълго.

Лили Бързева, пиар:
Абсолютно съвършен, човечен, Театър от друга орбита...

Гина Кафеджиян, експерт по международно сътрудничество в АМТИИ:
Завихря - думите, решенията, посланията, изиграването, поставянето... с всичката човечност, с цялата обреченост и всичкото бъдеще...!