Талантът не търпи ограничения, не признава граници, не поставя себе си в рамка. Същото можем да кажем за тях. Те са пълни с мечти, в джобове носят шарени палитри от планове, с четка рисуват смело незнайното бъдеще. Младият човек притежава вътрешния заряд да стои смело очи в очи с чаровната неизвестност на живота, без да се плаши, без да мисли излишно. Дали това граничи с наивното, може би, поне така казват зрелите. Знам само, че ако има един начин да летиш в небесата-  то това е този! 

Сегашният фокус на рубрикаta РАЗЛИЧНИТЕ МЛАДИ  ще бъдат онези личности от Пловдив, които излязоха за последно от вратата на училище през тази тъй особена за всички ни година, но не се спънаха на прага, а се изстреляха към целите си. Иначе казано за младежкия капацитет на града под тепетата, които ни карат да се гордеем по един взаимен и споделен начин, пише PlovdivTime.bg. 

В тази поредица ще ви запознаем с двигателя на общочовешкото развитие – младите, надарени и дейни личности на Пловдив. Випуск 2020 потегли по своя житейски път съвсем скоро, да видим кой накъде е! 

Моника  Кънева е родена на 4 декември 2001 г.  НУ “Христо Ботев“.  Първото място, на което очите ѝ  се отворят  за света на изкуството, е Националното училище „Христо Ботев”. Едва във втори клас, тя започва да ходи на уроци по рисуване по препоръка на преподавателя й. Първите уроци получава от  Аглика и Евгений Петров. Това са хората на, които дължи най-много благодарности, тъй като те поставят основите на тъй желаната от нея професия – художник. Обучава се в школата им 6 години и благодарение на тях я приемат с отличие в Националната художествена гимназия в Пловдив. През следващите 5 години се обучава в гимназията под ръководството на множество професионалисти в сферата на изкуството. Те ѝ  помагат  при изграждането на неин собствен стил и умения,които са нужни, за да бъде артист. През това време участва в множество изложби, проекти, конкурси и печели  няколко национални и местни награди.През юни 2020 година завърших НХГ „Цанко Лавренов“ с отличие, което  ѝ помага в кандидатстването и приема в един от елитните универститети в чужбина. Ето какво разказва Моника за себе си и за идеите си за бъдещето: 

- Моника, преминаваме през една много странна година на пандемия, в която на вас ви се наложи да завършите, да отпразнувате баловете си, да кандидатствате. Разкажи повече за това как премина през предизвикателството?

- Пандемията настъпи наистина неочаквано. Със сигурност нито аз, нито някой от моите съученици си е представял последната година в гимназията по този начин. Онлайн обучението се оказа голямо препятствие за някои от нас, тъй като не всеки разполагаше с нужната техника или арт материали вкъщи. Въпреки всичко нашите учители направиха всичко по силите си нужните знания да достигнат до всеки един от нас, за да можем да се справим с предстоящите ни матури и кандидат-студентски изпити. Преподавателите ни по специалните предмети като рисуване, живопис, скулптура, графика, компютърна графика, иконопис и също дадоха всичко от себе си, за да продължим професионалната си подготовка от вкъщи дори и с подръчни материали.

До последно не знаехме дали баловете ще се проведат. Сигурно е, че този въпрос ни вълнуваше всички и то не само защото е бал. Това щеше да бъде първият, а може би и единственият път,  в който щяхме да имаме възможността да се съберем след повече от 5 месеца на пълна изолация. За щастие, успяхме да отбележим и да отпразнуваме нашия бал и да се срещнем за последно преди всеки да поеме по своя път. Той беше малко по-различен от други години, но за мен беше перфектен и се радвам и че имах възможността да го изживея.

Матурите преминаха напълно нормално, въпреки мерките и ограниченията. Маски, ръкавици или шлемовете по никакъв начин не ми попречиха по време на изпита. Отпуснатото допълнително време до матурите и съкратеният материал бяха от голяма помощ ,тъй като имахме достатъчно време да се подготвя добре. Това си личи и в много високите резултати при повечето ми съученици, вкл‘чително и при мен самата.

- Накъде избра да поемеш след завършването?

- Избрах университети предимно в чужбина, поради което кандидатсването се случи още в началото на учебната година. Януари месец аз вече знаех в кой университет съм приета и последвалата пандемия по никакъв начин не навреди на кадидатсването ми .Единстеният проблем, който възникна с навлизането на COVID-19 в Европа, беше дали летищата и границите ще бъдат отворени през септември. За щастие това се случи и в момента съм в Англия.

- Вече си в чужбина, разкажи повече за мястото, за университета…

- Пристигнах в Англия  и бях под карантина. Университетът, в който избрах да следвам, се казва Arts University Bournemouth. Той е един сред водещите университети по изкуствата в страната и Европа ,  нарежда се в Топ 5 на Лигата на висшите учебни заведения. Университетът разполага с множество студиа и зали, с уникална техника и набор от материали. Също така поддържа връзки с някой от най големите галерии в Лондон и чужбина. Специалността, която ще изучавам тук, обхваща областта на Изящните изкуства и до голяма степен се препокрива с това, което съм учила в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. Единствената разлика е, че сегашната ми спеиалност има поглед не само към традиционните изкуства като живопис, графика и скулптура ,а и към западноевропейските модерни изкуства – пърформънс, инсталации, видеоарт,  дигитална медия и соникарт.

Университетът се намира в едно малко курортно морско градче на южния бряг на Англия на име Борнмът. То е изпълнено с невероятна култура и красиви природни пейзажи. В самия град се помещават десетки галерии и музеи, което придава артистична атмосфера  на мястото както за живеещите тук, така и за многобройните туристи, идващи да го посетят от цял свят.

- Как се адаптираш там и как ще се обучаваш в тази ситуация?

- За момента бих казала, че се адаптирам добре, като имаме в предвид ситуацията. Тъй като част от семейството ми също живее и работи в Англия, аз имах възможността да посетя страната няколко пъти през последните 5 години, така че културният шок не беше толкова голям при мен. Обучението се проведжда по същия начин, по който и в повечето български университети и колежи. Лекциите ми са напълно онлайн,  докато практическите занятия се провеждат в студиата и залите на университета.

- Как си представяш бъдещето си след университета?

- Силно се надявам в близкото бъдеще, пандемията да утихне напълно , за да можем малко по малко да се върнем към стария ни начин на живот. Да можем да се срещаме и да се събираме с любимите ни хора, без страх за тяхното здраве. Със сигурност бих се радвала да видя повече хора, които се занимават с изкуство. В момента технологиите имат силен превес над всичко, но се надявам много скоро това да се промени и все повече хора да се обърнат към света на изкуството, било то музикално, танцово или рисувално.

- Кои са най-големите ти постижения до момента – в какви изложби си участвала, награди имаш ли?

- Участвала съм в множество изложби из цяла България. Когато бях в Художествената гимназия, се опитвах да участвам в колкото може повече изложби, конкурси, пленери, проекти и уъркшопи. Според мен това много ми помагна да израстна не само като личност, но и като артист. През 2016 година спечелих първата ми награда – III място наконкурс „Георги Савов“, две години по късно спечелих и II място на конкурс на галерия „Ромфея“. Имам две трети места на Националния младежки конкурс за изящни изкуства за годините - 2017 и 2019 г. Когато бях 11 клас участвах в ученическа изложба в Апелативната прокуратура  в Пловдив, от където беше откупена и първата ми творба от г-жа Арнаудова. Скоро след това беше открита и първата ми самостоятелна изложба в къща „Верен Стамболян“. Същата година участвах и в германско-българсия проект „Лабиринт от думи“ , както и в проект на Обшина Пловдив за рисуването на голяма яйце за Великден. През януари 2020 година имах възможността да се включа в изложба на училищата по изкуствата в Дом на културата „Борис Христов“. Два месеца по-късно ми беше възложено да продуцирам късометражен филм по случай 115 години от рождението на родопския художник Анастас Стайков, който в момента може да бъде открит в сайта на Националната художествена галерия в  София. На моето завършване ми беше връчена наградата „Анастас Стайков‘‘от фонд „13 века България“, кояте е създадена в памет на художника и финансирана повече от 3 десетилетия от наследниците му.

- Защо в това материално време реши да се занимаваш с изкуство?

- Да се занимавам с изкуство винаги е било моя мечта. Още от много малка възраст рисувам и творя , а родителите ми винаги са ме подкрепяли в това отношение. Изкуството винаги е заемало много главна роля в моя живот и не мисля, че бих го заменила за нещо с по-голяма материална стойност. Винаги съм вярвала, че това с което се занимаваш, било то работа или образование, трябва да ти носи удовлетворение, радост и щастие от постигнатото. Изкуството е това за мен и за момента не бих искала да се занимавам с нещо друго, дори и да ми донесе повече материални богатства.

- Липсва ли ти вече Пловдив?

- Пловдив със сигурност ми липсва много.Това е градът, в който съм родена и в който прекарах по-голямата част от живота си. Там живеят семейството и приятелите ми. Всички онези тесни криволичащи калдаръмени улички на Стария град ,дългото изкачване до Альоша и разходките около гребната база и бреговете на Марица, ще останат завинаги в спомените ми.

- Ще се завърнеш ли у дома след края на обучението си?

- Не мога да съм сигурна дали в бъдеще ще се върна отново да живея в България. За момента обаче не планирам да се завръщам за постоянно у дома. Не мога да видя път за развитие за хора като мен, които се занимават с изкуство там, но силно се надявам това да се промени в близкото бъдеще.

- Кое те зарежда и те кара да започнеш да рисуваш?

- Хората. Хората,които ме заобикалят, с които общувам, са тези, които ме вдъхновяват, за да започна да рисувам. Те умеят да ми вдъхнат нови идеи, усещания и преживявания, които след това да претворя в картините си. Това обаче е нещо, което е  много трудно за намиране в днешното ни ежедневие.

- Имаш ли любими образи, сюжети?

- Винаги съм се наслаждавала при рисуването както на хора, така и на пейзажи, било то природни или градски. Тези два образа са главни за моето творчество като присъстват във всяка една моя творба. В последните месеци обаче се опитвам да съчетая тези два образа в рамките на една работа. Сюжетът във всяка една от картините или скулптурите ми обаче е напълно различен и придава различна гледна точка на видимо един и същи или наподобяващ образ.

- С какво обичаш да се занимаваш освен рисуването?

- Моята друга страст е пътуването. Обожавам да пътувам и да се опознавам местните хора. Според мен това е един великолепен начин да научиш повече за другите националности и да се потопиш изцяло в тяхната култура и бит. Това е изключителен източник на вдъхновение, още повече мога да посетя и местните галерии и музеи. По този начин мога да разбера много за това какъв вид изкуство се създава в съответната държава.

- Има ли други българи, където учиш?

- За момента не съм имала възможността да се запозная с мои сънародници. За щастие разбрах, че близо до мен има български магазин. Това ме води на мисълта, че би трябвало да има българска общност в града.

- Какво остава в теб като спомен от Художествената гимназия?

 - НХГ винаги ще ми навява хубави спомени и носталгия за прекаранато време там. Това училище открих едни от най добрите ми приятели. Със сигурност прекараното време там не е напразно, тъй като учителите ми ме научиха на толкова много неща, свързани с изкуство и това какво се изисква, за да се занимаваш с изкуство, които най вероятно едва ли бих научила в някоя друга гимназия. Те винаги са били до мен и са ме подкрепяли с всеки един проект, с който се захвана. След  5 години прекарани в това училище най-ярките ми спомени са свързани не толкова със самата сграда, колкото с хората в нея.

- Някой друг в семейството ти занимава ли се с изкуство?

- Семейството ми винаги е било много креативно. Всеки един от тях има таланта, за да се занимава с изкуство. Почти всички могат да пеят, свирят, танцуват, пишат или рисуват. За съжаление обаче почти нито един от тях не се занимава професионално с това.