Модерен пътеводител разказва историята на София през годините. С помощта на 200 цветни фотографии и стари пощенски картички Здравко Петров потапя читателите в няколко исторически епохи. Книгата "Исторически маршрути: София" представя 80 обекта, разположени в два маршрута - "Софийски домове" и "Софийски "дворци", които са разработени лично от Петров.

Урбанист по образование и призвание, Здравко Петров цени богатата история и култура на столицата. Именно този негов интерес го подтиква да постави началото на проекта "Исторически маршрути" - обиколки в града, на които той изнася беседи и разкрива любопитни факти за едни от най-красивите сгради в София.

Пътеводителят дава информация за римското градоустройство на Улпия Сердика, за османската часовникова кула на София, за изгубената улица "Търговска" преди бомбардировките през Втората световна война и преди изграждането на сталинската архитектура на Ларгото и други. Сред обектите в книгата са както емблематични сгради като Военния клуб, Народен театър "Иван Вазов" и Софийски университет „Св. Климент Охридски”, така и не толкова популярни къщи, банки и застрахователни дружества.

"За да разработя маршрутите и да напиша книгата съм комбинирал множество източници – книги, стари карти и картички, чел съм досиета на сгради в Националния институт за недвижимото културно наследство, а най-вълнуващ беше досега с автентични документи от Държавния архив. Там намерих истории, които ги нямаше в книгите", обясни Здравко Петров пред TrafficNews.

Усилената му работа започва още докато е студент и колекционира любими софийски сгради. По думите му голяма част от постройките в столицата остават непознати - гледаме ги отвън, но рядко знаем какво е имало вътре. Понякога успяваме да научим по нещо за съдбата на собствениците или архитектите им. Друг път обаче няма информация дори и в архивите.

В беседите на Петров се включват около 15-20 души, тъй като за него е важно да има истински диалог. Участниците могат да споделят и свои лични истории за София. Урбанистът е изключително щастлив, когато вижда ученици или студенти на обиколките, тъй като културната история на града не е толкова застъпена в учебния материал. Според него именно улиците на столицата са най-големия музей.

"Софийската история ме вълнува откакто станах студент по урбанизъм. Тогава този град стана мястото за „теренните проучвания“ или "анализите на градската среда", на които ни учиха в университета. Извън курсовите работи започнах да надничам зад ламаринените огради около строежа на софийското метро по бул. "Мария Луиза", за да видя каква археология се разкрива. Започнах да минавам по улици като "Врабча" и "Московска" и да откривам още от миналото на града или пък архитектурни герой като Никола Лазаров", разказва още авторът на пътеводителя.

Според него отговорността за опазването на културното наследство е в ръцете на цялото общество. Той е категоричен, че обществената среда позволява системното рушене или пък надстрояване и пристрояване, без уважение към архитектурния образ и история на сградата.

"Когато старите сгради станат обществена ценност, ще има все по-добри примери и ще бъде все по-трудно да виреят лоши практики", коментира Петров.