Юбилейното десето издание на Plovdiv Jazz Fest предложи на почитателите на доброто изкуство не само възможност да се докоснат до световната музика, но и да присъстват на обогатяващо литературно събитие. Като част от съпътстващата програма на фестивала в Bee Bob Cafe се състоя среща между пловдивската читателска публика и поетесата, журналост и орнитолог Оля Стоянова, която беше открита от певицата Мирослава Кацарова – организатор на фестивала.

„Изключително развълнувана съм от предстоящото литературно събитие, защото с главната героиня в него се срещаме за първи път.” – разкри Кацарова. – „А преди малко се случи нещо много интересно и аз искам да ви го споделя. Ина Иванова ми подари книгата на Оля Стоянова „Как ни спасяват природните закони”, а аз съвсем случайно отворих на „Пътеводител на Истанбул”. Това е един от любимите ми градове.”

Певицата прочете стихотворението, а след това даде думата на модератора Ина Иванова и Оля Стоянова, които най-напред отправиха поздравления по случай юбилея на фестивала. Ина Иванова лично благодари на Мирослава Кацарова и съпруга й, които неотстъпно отстояват смисъла не просто на фестивала, а и на усещането за принадлежност към общност. После подхвана разговора с Оля Стоянова от темата за победите – кои от тях си заслужават и след кои не остава достатъчно радост.

„Темата за победите е обширна, но като че ли загубите мен повече ме интересуват. Наскоро чух една история за един американец, който направил CV и описал в него всички свои загуби. Мисля, че ни липсва това хубаво отношение към загубите, които в крайна сметка не са края на света, защото светът е пълен и с едното, и с другото.”

(Мирослава Кацарова открива събитието)

Книгата „Как ни спасяват природните закони” е доста дълго чакана, както се изрази Ина Иванова, и събира стихове, писани през последните единайсет години. Тя излиза след предишната стихосбирка на поетесата „Улица „Щастие””, която печели наградите на конкурсите „Иван Николов” и „Николай Кънчев” през 2013 година.

„Природните закони са тези, които ни позволяват да стъпим на здрава земя, затова ми се иска да вярваме малко повече в тях.” – сподели Оля Стоянова. – „И тук трябва да имаме предвид, че думата „закон” в случая клони по-скоро към значение на „теория”, на която да стъпим, за да продължим нещо от даден момент нататък, а не те първа да откриваме топлата вода.”

Журналистката сподели също, че по време на свое проучване е имала възможността да проследи промяната в разбирането за наука и моментите, когато с лека ръка тя се превръща в нещо сензационно. Тъкмо както и културата. Освен това науката и културата представляват процес, който е интересно да бъде разгледан цялостно, а не само при върховете и спадовете си. А когато разговорът засегна двата пътеписа – Пътеводител на хубавите места” и „Пътеводител на дивите места” в съавторство с Живко Джаков, Оля Стоянова сподели, че в репортажното писане човек малко трудно успява да се скрие, защото гледната му точка проличава на преден план в съдържанието. И всъщност това е от значение и при пътеписа – пътуването навътре към себе си и разкриването на собственото Аз чрез думите, които на пръв поглед описват природа. А журналистиката в този случай може да послужи за разказване на едни по-различни истории.