По повод отбелязването на Дните на китайската култура и наука за първи път в България гостува поетът Ю Дзиен – преподавател по съвременна китайска литература и един от малкото творци в родината си, които си изкарват прехраната с писане. Един от трите града у нас, които той посети, беше Пловдив, а многобройната публика го посрещна в Литературен клуб „Spirt&Spirit”. В срещата участва и Веселин Карастойчев – доктор по китайска литература, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” по история на китайската литература, както и преводач и съставител на представяната стихосбирка през вечерта – „Давам име на една врана” (Издателство за поезия ДА).

„Аз идвам от Кунмин – град, който е на повече от хиляда години. Намира се в провинция Юннан, чието име в превод означава „на юг от облаците”. Там няма зима – само пролет, лято и есен.” – разказа Ю Дзиен. – „Моята баба е родена в края на династията Цин и, както е повелявала традицията, имаше пристегнати с бинт  стъпала. Вече не е между живите, погребахме я на едно възвишение край Кунмин. Тя приживе не познаваше нито един йероглиф, но знаеше какво е поезия. Когато бях дете, тя ми рецитираше текстовете на безброй народни песни, предавани от поколение на поколение. Затова моите възгледи за света са дълбоко повлияни от нея.”

Китайският поет разказа още, че е започнал да пише стихове в най-ранна младост, като първото от тях създал през зимата на 1970 г. в каросерията на един голям камион. За късмет имал под ръка бележник и писалка. По онова време във вестниците публикували стихове на Мао Дзедун, тъй като освен Председател на Китайската комунистическа партия, е бил и отличен поет. И Ю Дзиен започва да пише под влияние на неговото творчество.

Конфуций е казал, че ако не се учим от поезията, ще изгубим думите. И точно тук преводачът Веселин Карастойчев вмъкна историята на тази фраза. Всъщност Конфуций бил казал тези думи на своя син, когато веднъж минал зад гърба му, докато младежът бърникал в писалището. Тогава бащата го попитал дали учи поезия в момента и щом получил отговора „не”, натъртил: „Ако не се учим от поезията, ще изгубим думите”.

Фразата на Конфуций показва една от китайските истини, че поезията представлява език в езика. Ако ежедневният език е средство за общуване, то поезията е най-висшата форма на словото. Според древният мислител единствено чрез стиховете преодоляваме животинското в себе си и се превръщаме в човеци. А в по-далечни времена стиховете били назовавани с отделен йероглиф, който в превод означавал „изящна словесност”. Китайската дума за цивилизация пък носи буквалното значение „чрез изящно слово да внесеш светлина в животинската безпросветност”.

„Китайските йероглифи се появяват преди повече от четири хилядолетия,” – обясни Ю Дзиен. – „Моята фамилия Ю се изписва с йероглиф, който е познат още от гадателните надписи върху кости и продължава да се използва до ден днешен. Йероглифът изобразява как прозирни струи се издигат и лъкатушат в небето или пък невидимото дихание на музиката. С една дума – едва доловимите връзки между безбройните неща във всемира.”

Поетът разкри още, че в Китай думата „религия” в западния смисъл на думата не съществува. Вместо нея обаче съществува т.нар. „възпитание чрез стихове” и „възпитание посредством езика”. За китайците езикът е не само инструмент, а цяло съществуване, а в Книгата на промените е казано: „Думите различават добрата от лошата поличба. Езикът е молитва, общуване, вслушване, записване, уравновесяване на тайнствените сили в небитието и всемира”. В Книгата на промените ги наричат Подводни дракони. И ако пирамидите са символ на Древен Египет и империята на маите, логосът – на Древна Гърция, то най-важният символ на китайската цивилизация са йероглифите. В град Сиан се намира Планината от каменни плочи, изгравирани целите със старокитайски надписи, а китайците се кланят пред тях, както евреите пред Стената на плача.

В миналото Китай бил известен из азиатския регион с прозвището „Царство на поезията”, дори хората от съседните райони често пътували до столицата Чан Ан, за да научат как се пишат стихове. А по време на династия Тан, който не владеел стихотворството, било доста вероятно да остане без работа. От императора, министрите и чиновниците, та чак до простолюдието – всички трябвало да притежават това умение. По това време поезията не била занимание на малцина избраници, а насъщно образование и знание, с чиято помощ човек навлизал в света. Затова било необходимо да си на първо място поне малко поет, а после всичко останало. В миналото забележителните поети ставали шамани, жреци, духовни водачи, а великите от ранга на Ду Фу се равнявали на истински божества.

Безброй епохи са преминали, споделя още Ю Дзиен, но китайските йероглифи преодоляват времето. Ако отидете в Китай днес, ще видите как масово хората се взират в телефоните си, които може да са произведени в САЩ, но чудото си е чудо – писмените знаци по екраните са същите като онези от гадателните надписи отпреди четири хилядолетия.