Забележителна колекция от 24 монети на 13 римски императори, императрици и цезари откриха археолозите по време на спасителните разкопки под Бетонния мост, който вече носи името на революционера Тодор Александров. Това стана ясно от годишния отчет на проучвателите Петър Зидаров и Васил Мутафов пред комисиите на Националния археологически институт с музей при БАН за проведеното проучване през лятото на миналата година.
Припомняме, че по време на строителните работи по железния път на изток от Централна гара в Пловдив, в основите на Бетонния мост беше открита археология, която в последствие беше приобщена като част от южния некропол на Филипопол.
Сред разнообразния набор от монети се открояват екземпляри, сечени по времето на тринадесет римски императори, цезари и императрици – Отон, Домициан, Хадриан, Криспина, Антонин Пий, Каракала, Гета, Елагабал, Аврелиан, Проб, Констанций II и Хонорий. Преобладават средните и едри бронзови номинали, но са намерени и два сребърни денара и един денар-фуре. Интересно е географското разпространение на монетните дворове, представени от Филипопол и Сердика с по пет монети всяка, Бизантион, Кизик, вероятно Анхиало и Сисция, както и Хераклеидския ном в Среден Египет. Особено внимание привлича рядката монета от Хераклеидския ном, датирана от времето на Хадриан, която може да индикира далечни търговски връзки с този регион.
Разкопките разкриват, че проучваната площ е била използвана последователно за различни цели. Първият строителен етап се свързва с изграждането на солидни каменни зидове, които оформят ограда на гробищен парцел с трапецовидна форма. Откритите в рамките на тази ограда сребърни денари от втората половина на I в. и бронзовите монети на Хадриан предполагат, че този първоначален градеж датира вероятно от първата половина на II век.
В средата на II век в оградената площ се появяват три зидани с тухли гроба. Погребалният обред е кремация на клада, а в гробните конструкции са открити кости, въглени и инвентар, включително монета на Антонин Пий (138-161 г.) в два от тях, която дава долна граница за изграждането на гробовете. В съседство са открити и детски гроб-инхумация и бебешки скелет, покрит с римски керемиди, вероятно от същия период.
Около третата четвърт на II в. се наблюдава преустройство на площта, с изграждането на напречни преградни стени, което може да е част от покрита гробница за множество погребения. Въпреки че стените са разрушени, открити са фрагменти, предполагащи техника „opus mixtum“ и луксозна стенна и подова облицовка.
В по-късен етап луксозният кладенец, намерен на мястото, се запълва с архитектурни останки, а руините се разчистват, вероятно за повторно използване на строителни материали през епохите на Аврелиан (270-275) и Проб (282), за което свидетелстват откритите сред падналите зидове монети на тези императори. През християнската епоха мястото придобива производствена функция, като в северния зид е вкопана голяма пещ за строителна керамика. Въпреки че в нея няма датиращи находки, монети на Констанций II (337-361) и Хонорий (395-423) насочват към по-късна датировка на нейното функциониране.
Наред с монетите, разкопките разкриват и разнообразен керамичен материал от края на II до средата на III век, както местно производство, така и внос. Открити са бронзови накити и тоалетни принадлежности, характерни за I-III в, както и фрагменти от стъклени съдове.
В крайна сметка, намерените монети играят ключова роля в хронологическото разграничаване на различните етапи от развитието на този участък от южния некропол на Филипопол. Те не само датират строителните фази и погребалните практики, но и хвърлят светлина върху икономическите връзки и продължителността на използване на тази антична вила в покрайнините на древния град.
Още от категорията
Виж всички
"Евмолпея" подарява безплатен коледен концерт на пловдивчани
Ансамбъл „Тракия" подари на публиката „Коледна приказка"
Напусна ни поетът Иван Ройдов
Акценти
Виж всички
50 срещу 4000: Когато каузата я няма, улицата остава празна
Почина големият пловдивски архитект Иван Делчев - Чудото