Църквата почита на 15 юли светите мъченици Кирик и Юлита, както и свети равноапостолен велик княз Владимир.
Владимир I (956-1015) е третия син на великия княз на Киевска Рус Светослав. И макар бабата на Владимир, Св. Олга, била християнка, самият той е възпитан с езическата вяра. Като трети син на княза - не му се полага титла, но през 980 г. той се възползвал от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно, за да получи съюзничеството на византийския император Василий II, приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.
На този ден църквата почита Св. Владимир - той полага основите върху, които се гради хилядолетният храм на руската вяра, нация, държава и руската култура. Той се смята за духовен прародител на руския народ. Преди него отделни хора се обръщали към Небесното Царство - и княгиня Олга, бабата на Владимир, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други.
Владимир е първият, който тръгнал по пътя на Кръста заедно с целия си народ. Езичникът Владимир, син на човека, наричан "дивия глиган", трябва да поеме напълно нов, неведом за тогавашните руси път. Човекът, който никога не си отказвал никое земно удоволствие, който стигал до необуздана кръвожадност, грабеж, отмъстителност, трябвало да умре и да се роди отново според словото на Христа: "Който загуби душата си заради Мене, ще я запази."
Приемайки християнската вяра, Владимир знаел, че това е най-тежката от трите предложени му вери. Той знаел, че християнската вяра означава, че трябва да загърбиш старото си минало и д асе отървеш от сатрите си навици. Промяната в душата на Владимир, е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и могъщество.
На днешния ден имен ден празнуват: Влада, Владена, Владилен, Владилена, Владимер, Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко, Владимира, Господин.
Света Юлита произлизала от стар род на римски царе. Овдовяла твърде млада, като останала само с тригодишния си син Кирик.
Света Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония, Мала Азия) и цяла била предадена на Христовата вяра. Тя кръстила своя син веднага след рождението му и когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото може да възприеме дете на тази възраст.
При император Диоклетиан (284-305) настанало гонение срещу християните и в Ликаонийската област. Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато и там започнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно с тригодишния си син на съд.
Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.
Виждайки как Кирик пострадал преди нея, света Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, задето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и погребали.
Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците, като разказала и за мъченичеството им.
Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от техните мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица".
По „Жития на светиите", Синодално издателство 1991 г.