Православната черква почита днес паметта на света преподобномъченица Анастасия Римлянка – образец за чиста религия, храброст и мъжество в името на Христос.
Света Анастасия живяла в Рим през III век – време, когато християните са били преследвани от жестокия император Деций. Оставена сираче едвам на 3-годишна възраст, тя е прибрана от София – благочестива жена и духовна наставница на дребна девическа общественост край Рим. София става нейна втора майка, а обителта – дом, цялостен с молитва, труд и състрадание.
Анастасия израства в монашеска среда и впечатлява всички освен с външността си, само че и със мирен и преклонен темперамент, трудолюбие, искрена религия, доброта към бедните, постоянство в молитвата. Обществото, ръководено от София, се трансформира в оазис на християнската обич, където изтощените и страдащите намират разтуха.
При ръководството на Деций християните били задължавани да принесат жертви на езическите богове. Езичници донесли на властта за красивата млада християнка, която отхвърля да се поклони на идоли. Били изпратени бойци да я заловят. Опитали да я принудят да се отхвърли от Христос, но Анастасия останала непоколебима във вярата си. След жестоки мъчения тя приема мъченическа гибел посредством обезглавяване, отдавайки живота си на Бога.
София и сестрите от обителта положили тленните ѝ остатъци с чест и респект.
Света Анастасия Римлянка е знак на чиста религия, мощ на духа, добродетелност, жертвоготовност за истината.
На този ден вярващите се молят тя да подари домове и сърца с мир, примирение, обич и вяра.
