Д-р Ахавни Кеворкян, директор на Арменския културно-информационен център, съветник по културните въпроси на почетния консул на Армения в България ще гостува на Пловдивско историческо общество на 26 януари, четвъртък, от 19 ч. в клуб "Петното на Роршах". Модераторът Димитър Герганов и д-р Кеворкян заедно ще разгледат връзката на арменците с Първата българска държава и арменците в историята на Пловдив и България в по-късните епохи. Разговорът с д-р Кеворкян ще продължи за преселенията, арменската култура и кухня, за бележити арменци герои от българските борби за национално освобождение, за напредничавите индустриалци, занаятчии и културни дейци оставили неизличим отпечатък в нашия град Пловдив и за още много интересни неща...
Най-ранните връзки на арменците с България могат да се проследят още през 8 век. и по-конкретно от 764 г., от когато датира първото преселение на павликяни в Тракия като репресивна мярка от страна на Византия. Много от тях ще намерят убежище в България и ще служат като войници на българските ханове. Тук трябва да отбележим, че не всички павликяни са арменци, но изворите са категорични, че значителна част от тях са с арменски произход. Парадоксално от една страна арменската църква заедно с копстката се смятат за най-консервативните в християнския свят и като такива са най-близо до изначалното Христовото учение и в наши дни. От друга страна павликянството като доктрина заедно с манихейството ще послужи като идеен фундамент на по-късното богомилство.
След няколко вълни на преселения тази от 970 г. е пряко свързана с Пловдив, когато в града и района са заселени множество павликяни наречени в някои източници арменци-тондракити. Споменаваните числа от 200 000 вероятно са преувеличени, но със сигурност става въпрос за десетки хиляди. Точно Пловдив е център на голямото павликянско въстание срещу империята от 1084-1086 г. известно като бунтът на Травъл. В тази размирица загива Григорий Бакуриани – основателят на Бачковския манастир, който тогава е византийски областен управител…
Също така цели петима императори на Византия са от арменски произход. И ако първият Филипик Вардан управлявал 711-713 г. ще бъде запомнен със свалянето на Юстиниан II и зависимостта си от българския хан Тервел, то останалите четирима се прославят като способни владетели и оставят сериозен отпечатък в българо-византийските отношения. Лъв V Арменец управлява 813-820 г. – време в което империята е изправена на крачка от гибелта под могъщите удари на хан Крум. Успял някак да устои, Лъв сключва 30 годишен мир с България през 815 г., който в общи линии и двете страни спазват. Друг един способен мъж прави немислимото – издига се от дребен земеделец до император. Василий I Македонец управлява 19 г. между 867 и 886 г. Според преданията детството му минава в България – неговото семейство е отведено там след победните походи на хан Крум в Тракия. По негово време в България протичат процесите на християнизация започнати от княз Борис и утвърдени от Симеон Велики. Василий I основава прочутата Македонска династия властвала над империята 150 г.
Друг един император от арменски произход – Роман Лакапин 920-944 г. ще трябва да осигури оцеляването на Византия по време на титаничния сблъсък с българския цар Симеон. Както и Лъв, и той ще сключи 30 г. мир с България. Петият император арменец е Йоан Цимиски управлявал 969-976 г. Той ще воюва успешно с България и ще прогони варягите на Светослав. Води успешни войни с арабите. Превзема всички крепости от Дамаск до Бейрут, ала неуспява да влезе в Ерусалим.
Важен източник на сведения за арменците в нашите земи до 11 век е прочутата византийска принцеса Анна Комнина, която има българска кръв по линия на Самуиловата династия, а също и арменска, доколкото се приема, че съпругата на комит Никола, който е баща на Самуил – Рипсими е с арменски произход.
Повече за арменците в историята на Пловдив и България през османския период и Новото време в Четвъртък, 26 януари от 19 ч. в „Петното на Роршах”.Срещите на Пловдивско историческо общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси.
Още от категорията
Режисьорът Веселка Кунчева и началото на пътя към успеха