62 чанове и хлопки, изработени от известния майстор Дамян, огласиха пустинята Атакама благодарения на художника Гергана Еленкова.  Пловдивчанката бе избрана измежду 200 артисти за участие в Международния фестивал  SACO7 в чилийския град Антофагаста, на брега на Тихия океан. Форумът се провежда вече седем години в края на август и началото на септември. 

Открих проекта „Произход и митове” в интернет. Приех провокацията да предложа своята идея за арт интервенция, макар че трябваше да се ориентирам по снимки за пространството, разказва Гергана Еленкова. Възпитаничката на Художествената гимназия и АМТИИ веднага се захванала да подготви концепцията си.   

Силно ми повлия и ме вдъхнови  мястото като нещо много по-различно от това, с което съм свикнала. Все пак става дума за пустинята Атакама, за брега на Тихия океан. Мястото, на което реализирах проекта “Чанове“ ,  се нарича Исторически док Мелбърн Кларк на Антофагаста, разказва Гергана. 

Тя решила да направи сонорна музикална инсталация, която включва български чанове. По времето, в което изработила проекта, Еленкова живеела в Испания.  Тя е трета година докторант във Факултета за изящни изкуства „Сан Карлос“ на Политехническия университет на Валенсия. 

Повлияна от носталгията към родината, Гергана избрала чановете като символна българската идентичност и решила чрез вълшебния им звук да създаде мост между двете култури на Чили и на България. 

Изготвих проекта, изпратих го и малко по-късно разбрах, че кандидатите са над 200 артисти от цял свят. Казах си: „Е, поне опита, едва ли ще те изберат“. Поех към следващата си задача – проект в Мароко. Именно там ми се обадиха и ми казаха , че съм сред избраните.  Върховен момент – не можех да повярвам, че българският чан ще прозвъни пустинята. Започнах с подготовката. Чановете ги изработи прочутият майстор бай Дамян. Дойде моментът, в който трябваше да ги изпратя и възникна проблем. Необходим бе сертификат, че не са движима културна ценност. Трябваше да го извадя от Градската художествена галерия в Пловдив, но те ми отказаха. По-късно намерих начин, извадих необходимите документи и изпратих чановете за Чили, разказва Гергана Еленкова. 

Пратката пристигнала, но по неясни причини митничарите отказали да я освободят. Наложило се преди полета си за Антофагаста пловдивчанката да мисли за бърз, естетически издържан план Б. Мобилизирала се, с помощта на приятели събрала 27 хлопки и 3 чана, сложила ги в куфара и отлетяла към Чили. 

В крайна сметка успях да се справя с трудностите. За съжаление в първата инсталация гостите на фестивала не успяха да чуят божествения звук на чановете. Този меден звън е толкова вълшебен. Зрителят да чуе този звук в съвсем различен пейзажен контекст, в съвсем друг ландшафт, е наистина вълнуващо, разказва Гергана. Звукът от чановете и хлопките се извличал с помощта на метална пръчка, която задвижвала инсталацията. 

Проектът се радваше на голям интерес. Още в деня на самия монтаж мнозина се спираха, питаха какви са тези предмети, откъде идвам. Интересно им беше защо тези камбани се наричат чанове и хлопки, разказва Гергана. 

Всички местни вестници отразили участието на пловдивчанката. В знак на уважение към участието на Гергана Еленкова организаторите на международния форум все пак добавили чановете от България, веднага след като митничарите ги освободили. Така само ден преди закриването на фестивала инсталацията на пловдивчанката зазвъняла с 62 камбани – чанове и хлопки. Сега Гергана очаква те да й бъдат изпратени у дома. 

Талантливата пловдивчанка има вече зад гърба си няколко изложби у нас и в чужбина – във Франция, Мароко, Испания. В момента нейн кураторски проект е подреден в галерия „Резонанс”. В него участват 18 артисти, от 4 континента, от 11 страни. Предстои й и да се защити докторантурата си в Испания както и да реализира други свои проекти.