В спокойното откъм изненади пространство на БГ драматургията настъпи оживление. Трупата на “Трап доoр тиътър” от Чикаго ще постави на тяхна сцена пиесата “Няма ток за електрическия стол” от Александър Секулов.

Това съобщи артистичният директор на чикагския театър Биата Пилч. Премиерата е планирана за втората половина на октомври.

Ето какво каза по този повод драматургът и писател Александър Секулов в 24часа. 

 

- Как се стигна до решението на чикагския “Трап доор тиътър” да играе твоя пиеса?

- Преди година се видях с американския актьор от български произход Златимир Молдовански, който е с пловдивски корени. Току-що бе завършил моноспектакъл по текстове на Чудомир на английски, което ми се стори невъзможно. Как чуждоезична аудитория ще разбере света на чешитите? Как се превежда и звучи диалектът? В разговора стана дума за пиесата “Няма ток за електрическия стол”. Според него темата би била интересна за американската публика и поиска да му изпратя текста. В началото на август т.г. получих договор за уреждане на авторските права. Всичко се дължи на усилията на този млад човек.

- Имаш ли представа за афиша на този чикагски театър?

- Имам от техния сайт. Репертоарът е сериозен, амбициозен. От публикувания манифест на трупата е ясно, че търсят интересни, провокативни текстове из целия свят Тази отвореност според мен се дължи на корените на трупата, създадена като номадски театър в Европа и прехвърлила се зад океана.

- Каква е съдбата на пиесата “Няма ток...” - освен в Пловдив и София? Спектакълът гастролира ли другаде?

- Препятствие за пътуването на спектакъла е липсата на амфитеатрални камерни зали, позволяващи видимост към вътрешността на стаята за изпълнение на смъртни присъди, която се строи на сцената. Тя е херметично затворена, със стъкла, които не позволяват на актьорите да виждат и чуват публиката, което е огромно изпитание за актьорската им природа и представлява професионално достижение за Калин Врачански и Красимир Доков. Отделно Калин играе през цялото време завързан с ремъци. Спектакълът е в афиша на Драматичния театър в Пловдив четвърти сезон.

- Ходеше ли на репетициите на Лили Абаджиева? 

- Дълбоко съм благодарен на Лили Абаджиева, че даде шанс на този текст. За репетициите помня, че бяха трудни и изтощителни. Да затвориш представление в херметична кутия и напълно да отделиш актьори от публика е предизвикателство. По ремарки въздухът в камерата бавно свършва. В първоначалния вариант на декора бяхме забравили да монтираме вентилационни отвори и въздухът наистина свършваше в камерата

- Имаш ли фаворити в българската драматургия?

- Българската драматургия си има своя голям майстор в лицето на Константин Илиев. Неговото творчество - и като обем, и като значение, е от европейско измерение. Трябва да се отнасяме с огромен респект към драматургията на Стефан Цанев и Христо Бойчев - техни пиеси се играят в театри по целия свят, а недостатъчно се чува за това. И разбира се, Станислав Стратиев, а над всички - Радичков. В пиесите му образите като магически ключове отварят долапите и на националния характер, и на самотната общочовешка същност. Години трябва да минат, за да дораснем до българските класици - от Вазов до Радичков. В театъра съм няма и десет години и колегиално се възхищавам от пиеси, писани на върха на занаята, здраво стоящи в избрания жанр. Дисциплината на жанровото писане липсва както в българската литература, така и в българската драматургия. Що се отнася до личните ми предпочитания, те са към театър, в който съотношението слово-мълчание е 1 към 3. Най-малко. Пестелив диалог, максимум напрежение.

- Какви процеси в днешната театрална сфера те впечатляват?

- В моето разбиране националният театър е лаборатория за анализ както на националната съдба, така и за съдбата на човека в глобалния свят. Ресурсите на театъра трябва да се използват както за извършването на този анализ, така и за възпитание, образование, създаване на национален и езиков интегритет. Не бива да се отрича изцяло и функцията му да развлича. Зданието на театъра е на много етажи, не е естетическа приземна барака. Геният на режисурата Питър Брук казва, че ни трябва тълпа на сцената и тълпа в залата, и сред тази тълпа на сцената няколко души да споделят своя опит, а други няколко сред тълпата в залата да приемат този опит като общочовешки.

- В театъра в Пловдив се говори за твой проект “Одисея”, свързан и с режисьорката Диана Добрева...

- Проектът е дългогодишно усилие на Драматичен театър - Пловдив. Всички се надяваме този спектакъл да бъде израз на любов и признателност към паметта и духа на града. Спектакълът е в програмата на Пловдив като европейска столица на културата. Разказът за вечно странстващия герой е възможност да говорим за духа на човешкото през граници и епохи. Но само преди шест месеца на тази сцена излезе спектакълът по мой текст “Дебелянов и ангелите”, който има за своя мисия да покаже световното значение на поезията, живота и смъртта на един български поет. Насочих се към фигурата на Дебелянов заради книгата на Валери Стефанов “Слепия градинар”. В процеса на работа стана ясно, че няма да е достатъчна. Наложи се да се пише цялостна пиеса

- Разбрах, че отзвукът от “Дебелянов и ангелите” сред зрителите е изключително силен.

- Една от причините е традиционно големият интерес на българина към националната му съдба. Той изпитва вътрешно преклонение към личната саможертва. Присъствах на две представления с ученици от гимназии в града. Актьорите признаха, че не са чувалили такава оглушителна, ненакърнима тишина. Това носи надежда. Огромна надежда.

- Къде се чувстваш комфортно, за да имаш импулс да пишеш?

- На брега на Егея в малкото селце Афитос. Там на върха на хълм има бар, наречен “Фортуна”. Имам чувството, че съм увиснал между небето и земята, сякаш самата светлина ме държи във въздуха. Но ми е добре и пред всеки прозорец, стига да няма стена отсреща. Покрай работата в “Дебелянов и ангелите” се замислих колко малко от фантастичните, невероятни, възхитителни съдби на български артисти, художници, писатели, архитекти са използвани за основа на художествени произведения. Описахме последния чобанин от въстанията, а за артистите си, които държат светлината на върха на мачтите - оглушителна тишина. Липса на интерес. Това е лична вина на всички нас, които пишем на български.

Кой е Александър Секулов? 

Александър Секулов е син на известния актьор от Пловдивския театър Илия Секулов. Завършва българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Издал е пет сборника с поезия. Носител на националните поетични награди “Николай Кънчев”, “Христо Фотев”, “Орфеев венец”, “Перото”. Автор е на 6 романа. По един от тях - “Островът”, БНТ снима осемсериен тв филм. Режисьорите са елитни - Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а продуцент е Милко Лазаров.

Секулов е автор на пиесите “Светли хотелски стаи” и “Няма ток за електрическия стол”, за която получава “Аскеер 2016” за драматургия. На сцената на пловдивския театър “Няма ток за електрическия стол” излиза през 2015 г., режисирана от Лилия Абаджиева и с участието на Калин Врачански и Красимир Доков. Последната му видяла сцената пиеса е “Дебелянов и ангелите” в Пловдив под режисурата на Диана Добрева, с която работи и по превода и сценичната версия на “Калигула” в Народния театър. В момента е драматург на пловдивския драматичен театър.