„Не на мястото си“ е новата провокация на актьора-мим Герасим Дишлиев-Геро. Той ще представи авторския си спектакъл в Пловдив на 15 юни от 19 часа.   

Посредством играта на физическия актьор, „Не на мястото си“ хвърля светлина върху перипетиите на един обикновен човек потопен в „необикновеността“ на сценичното пространство. Едно обикновено тяло в механиката на театъра. И тялото реагира, бори се, играе под светлината на противоречията, в които е захвърлено. Неговите премеждия не се различават по нищо от собствените лутания на всеки от нас, решил да търси най-доброто място за себе си. Тези лутания са истински избор на вдъхновение. Остава отворен въпросът: „Някой знае ли къде ни е мястото? Истинското?“. 

Това е една  комедия без думи. Главният герой в спектакъла е огледален образ на всички нас, публиката сме отново ние, декора е нашето въображение, с което изграждаме света около нас, продължителността на спектакъла – времето на един  живот и единственото сигурно нещо ще бъде – смехът.

Геро разказва повече за своя проект, като отговор на желанието на зрителите да се смеят: " „Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно по тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива. В многобройните си пътувания-  от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите на Индийския океан -  винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който да разсмива всички, навсякъде. Сюжетът, предложен от собствения ми живот, се оказа интересен. Героят ми- тоест аз, сега и тук- се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?"

Актьорът е уверен, че единствения път към истинския смях е просто да се смеем и нищо друго: "Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си." 

За да може зрителя да добие представа за същността на постановката, актьорът предлага: "Нека вземем един човек - тип обикновен. Да речем, че го извадим от контекста на ежедневието му и го сложим на сцената. Нека прибавим няколко грама безсмислени истории или го потопим в странни ситуации - разбира се, не по волята му. И ето, че Той веднага ще се почувства не на място."