Пловдивчанинът Радостин Василев е един от талантливите изпълнители, които могат да получат втори шанс да се върнат в предаването „Гласът на България”. Вокалистът на D2, когото публиката познава и от изявите му в мюзикъла „Коса” на Държавна опера-Пловдив и от клубната сцена под тепетата, отпадна на кросбитките. Днес до 22.30 часа с вот на сайта на предаването зрителите могат да го върнат в шоуто.

„Това предаване е едно голямо изпитание и предизвикателство. Дава възможност да се наблюдавам и отстрани, да си отбелязвам плюсовете и минусите след отделните кръгове. Имам още много какво да покажа, затова се надявам на подкрепа от публиката и да се върна. Ако стане, ще бъда много щастлив. Работата ми с мастер Иван Лечев беше ценна, защото получих силната му подкрепа”, разказва Радостин.

Талантливият пловдивчанин връща назад лентата, за да разкаже как от съвсем ранна възраст се е влюбил в музиката, а главен виновник това са се случи е баща му.

„Бях много малък – 4-5-годишен. Спомням си как баща ми се връщаше след работа и веднага си пускаше музика. Беше истински меломан. Така от най-ранна възраст отраснах с нея. У дома няма музиканти. Така се озовах в Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева”. Нямам спомен година или две съм бил. После се присъединих към вокална група в училището ми -  „Стоян Михайловски”, с ръководители Ани Бойчева и Галина Ичевска. По това време започнах да свиря на китара, после на кларинет”, разказва той.

Пеенето обаче остава винаги на първо място. Това е и причината да кандидатства в Музикалното училище, където преподавател му е настоящият ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” проф. Тони Шекерджиева-Новак.

„Тя ми даде много, беше в основите на пеенето за мен. Развиваше ме в различни посоки – от класически техники до поп и джаз”, разказва новият вокалист на D2.

Пътищата на Радо и проф. Шекерджиева-Новак се пресичат отново, когато кандидатства в АМТИИ. Приемат го, но…

„Някак си не го почувствах, че искам да ставам педагог и рязко прекъснах. На нея не ѝ хареса много. Запазихме си хубавите и топли отношения”, признава певецът. След това пътят му тръгва в клубната сцена.  В този период, освен натрупан опит, има възможност да работи с много музиканти.  Започва още по-интензивно да свири на пиано и на китара.

И така до момента, когато една на пръв поглед случайна среща в „Безистень”. Собственикът Стоян Даскалов организира акустична вечер с участието на Димитър Кърнев от D2 и на китариста Румен Куртев-Джимара.

„Джимара ни запозна. Качих се за някоя и друга песен от репертоара на групата. Митко явно ме хареса, разменихме си телефоните. Казахме си някоя и друга дума, но не сме правили някакви планове”, връща се назад Радостин. Минават седмица-две и получава покана да свири с групата като гост-артист.

Клубната сцена е различна от концертната. Прожекторите светват и ти си в центъра и всеки детайл е важен. Изискват се доста неща и пловдивчанинът го разбира веднага.

„Преходът за мен бе нелек, но приятен. Беше свързан с много работа. Мисля, че това е постоянен процес. Защото голямата цел е да ставам все по-добър”, казва Радостин. Не крие, че това е  сериозно предизвикателство – от музицирането в пиано бара, където си по-скоро фон, до концертната сцена, която трябва да овладееш. А този процес се случва през умението да усетиш музиката, която изпълняваш, като своя, и към това добавиш щипка актьорска игра, но вдъхновена от парчето, което пееш, от чувствата, които влагаш. Вярва, че голямата сцена е бягство от шаблона, на нея имаш шанса да твориш.

„Мнозина са ми споделяли, че на гласа ми отиват повече по-ранните парчета на D2 с Дичо, но аз харесвам и рокаджийските от периода на групата с Дидо. Може би в бъдеще Митко Кърнев ще композира и песни, които са някъде по средата. В момента работим по юбилеен албум. Включва някои гост-музиканти, любими изпълнители. А другата част е с песни на D2, изпети от мен”, разказва Василев.

Напоследък пловдивчанинът търси повече време, за да чете, да се среща с приятелите. Обича да кара колело, лятото почти всеки ден е на Гребната база.  Нещото което никога не се е променило в живота му е връзката с музиката. Успехът и добре свършената работа го правят щастлив. Да постига това, което си е поставил като цел.

„Семейството ми се радва на успехите ми. Винаги са били до мен и никога не са се опитвали да ме разубедят да се занимавам с музика. Смятат, че съм успял, въпреки че аз не го харесвам това определение. Не помня някой да ми е казал: „не мислиш ли да пробваш нещо друго”, казва Василев.

За разочарование на женската аудитория Радостин е щастливо сгоден за фармацевтката Даниела, която извън отговорната си професия е човек на изкуството - танцува, пее, рисува.

„Тя е абсолютист и има много точно определение за това как точно даден човек е изпял нещо. Вслушвам се в думите ѝ и разчитам на мнението ѝ”, признава музикантът.

Малките жестове, с които се опитва да доставя радост на любимата си, са изработени от него красоти от дърво.

„Правил съм ѝ обеци, колиета, сандъчета за разни дребни неща. За материал използвам стари мебели – например непотребното бюро от махагон от дядо ми или прадядо ми”, признава Радостин. Но любовта към работата с дърво не се изчерпва с това – той е направил част от мебелите в дома им с Даниела.

Спомня си, че към това хоби го насочва дядо му: „Помня първия случай, когато се докоснах до този материал. Захванахме се да реставрираме първата ми китара „Орфей” – много стара  и увредена. Търкахме я, после я лакирахме, настроихме струните. За съжаление, по примера на Ричи Блекмор, я разбих в земята, веднага след като ми купиха нова. Сега съжалявам!”