Александър Каравълев е интересен персонаж сам по себе си. Той е човек, който, както сам казва, е опитвал от всичко. Работил е в телевизията, като барман, DJ. Правен консултант в областта на авторското право и отговорността в интернет е. Но хобито му също е толкова интересно, пише PlovdivTime.bg.

Александър колекционира автентични филмови плакати от далечните години. Най-старите, които притежава, датират от края на 50-те години и стигат до средата на 70-те. Има над 100 бройки от различни жанрове филми. Най-вече от европейско кино, притежава и от западни заглавия, но не и от най-големите бокс офиси. Повечето от тях са неизвестни за българина, дори и за него, което съдържа свой чар и мистика.

Първите си плакати намира съвсем случайно, от друг колекционер, който е над 80 години, но с млад дух. Първоначално е мислел да си вземе един-два, но след като ги видял, ги взел всичките, защото са истински шедьоври, а той е любител на печатни издания. В колекцията си има плакати от български, югославски, полски филми. Обяснява, че полската школа е най-добрата в света и е призната за нещо недостижимо в кино афишите. „Плакатите са страшно интересни, защото са от съвсем друго време, когато нещата са се правили по друг начин. Нямало е електронна медия. Хората са рисували специално за конкретния филм, всичко е на ситопечат. Но в България, както и по света, авторите ценят много повече театралните си плакати, отколкото филмовите. Въпреки това, са се запазили и представляват голям визуален интерес", споделя Александър Каравълев.

Този тип концепция на изкуството е интересна, защото има разминавания на цветове, цветонаслагвания, ръчно направени рисунки. Доказателство за автентичността на плакатите са подписите или дати от прожекцията. Освен труд и технически елемент, те съдържат и информационна част, която не е от реалното време. Случвало се е да се спре човек от по-старото поколение, който е гледал някой от филмите. Този тип срещи са много ценни, защото връщат спомените ти години назад.

„Приемам колекцията с любов и разбиране. Опитвам се да извлека максимума от всеки един. Те са много любопитни за художници, графици, дизайнери. Стремя се да ги продам именно в Пловдив, защото предпочитам да се съхранят в родния ни град, вместо да се пръснат по различни краища на страната”. Александър иска да наложи уличните изложби като естествен процес за откриване на изкуство. Участвал е на пролетното издание на Капана фест, на фестивала на ул. „Абаджийска”, на миналогодишните нощи на музеите и галериите. Организирал е две изложби в кино клуб Фарго.

Скоро можем да го срещнем отново на паважа на Капана, когато дойде есенното издание на фестивала. Смята да се включи и в Нощ/Пловдив, за да усети живия контакт със заинтересованите, вместо да ги продава посредством социалните мрежи. Случвало се е да залепва някои от тях и по стените, за да се върнат там, където им е мястото. Плакатите наистина са висше ниво на визуалното изкуство. Поради датировката си, са крехки и се съхраняват с картонени паспартута, защото печата не трябва да се допира до стъкло. Те са идеални както за интериор, така и за поклон пред кино индустрията от миналото. Лишени от ефекти и модерна визия, но много по-артистични и колоритни.