Пламен Панов, заместник-кмет "Култура, археология, туризъм" в Община Пловдив, прави равносметка пред медията ни за отминаващата година и очакванията си за 2022 г.:

- Г-н Панов, изпращаме втора изключително стресова година на ограничения заради пандемията. Как повлия това на секторите, за които отговаряте като ресорен кмет?

 - Истината е, че и 2021 г. беше изключително тежка година, предвид последствията и въздействието на световната пандемия, когато говорим и за ресор „Култура“, и за ресор „Туризъм“ - двата ресора, за които аз отговарям. Що се отнася до ресор „Култура“, знаете - основният проблем в сектора беше самото случване на събитията. Факт е, че те се проведоха, но ограниченията от 30 до 50% за посещаемост, беше съществен проблем, защото това позволи на по-малка част от хората да посетят съответните събития. Положително е, че те все пак се случиха. Що се отнася до сектор „Туризъм“, там ситуацията също беше изключително динамична. Първо защото имаше едно неконсистентно прилагане на противоепидемичните мерки, особено въвеждането на зеления сертификат от днес за утре. Това съществено повлия на туристическото предлагане и търсене, ограничи сектора и му нанесе огромни щети. Това, което можем и е важно да кажем обаче е, че Община Пловдив със своите инструменти се опита да повлияе положително. Първо - само едно събитие от културния календар отпадна. А знаете, че културните събития оказват съществено влияние върху посещаемостта на града. Пловдив е признат за това, че е културна дестинация и респективно гостите посещават града и заради богатата му културна програма. Общината взе решение и опрости такса „Тротоарно право” на заведенията и ресторантите в града, като първоначалната идея беше таксата да бъде отменена до месец февруари. В последствие с решение на ОбС срокът беше удължен до месец май, след което ОбС отново прие допълнително решение през месец септември, което е в сила и при тотален локдаун отново таксата няма да бъде дължима. Така че това бяха само част от мерките, които Община Пловдив взе, за да може да повлияе положително и да облекчи трудностите и в  сектор „Култура“, и в сектор „Туризъм“.

- От кои мащабни събития се принудихте да се откажете и има ли опасност това да доведе до ситуация те трайно да отпаднат от календара на града?

 - Факт е, че вече две години от мандата минават под тежестта на световната ковид пандемия и винаги въпросът е - ще се случат ли събитията. Ние вече имаме много повече опит, пълна убеденост, през втората година сме още по-подготвени и можем да кажем, че в диалог с културния сектор заедно отново ще успеем да съхраним всички събития от културния календар и от програмата на Фондация „Пловдив 2019“.  През 2021 г. отпадна единствено обичаният от публиката Международен фолклорен фестивал, по обясними причини. Участниците в него са многобройни и от различни държави и пътуването им беше невъзможно. Другият голям фестивал Hills of Rock, който знаете, че има силно международно измерение и зависи от това да дойдат големи световни рок групи, беше отложен за следващата година, така че той тепърва предстои. Не смятам, че съществува някаква опасност. Ние имаме необходимата гъвкавост и опит като администрация да анексираме договори и събитията да се случат в моменти, в които условията позволяват това.

 - Кои са вашите събития на отминаващата 2021 г.?

 - Две са събитията, които ще останат завинаги в моето сърце, когато говорим за 2021 г. Едното е, разбира се, фестивалът “Opera Open” -  основно тази година заради това, че с екипа на Държавна опера-Пловдив възстановихме една традиция, която всъщност не се беше случвала близо петдесет и шест години. Заедно с операта ние програмирахме част от фестивала да се случи на Бунарджика, защото имаме такава идея и политика да социализираме и тепетата като открити сцени. Така за първи път от 56 години, Операта направи няколко свои представления на Бунарджика и няколко концерта на Сахат тепе, които бяха изключително интересни. Знаете, че Операта се развива изключително динамично, отдавна говорим не само за оперни представления, а за мултижанрови спектакли, които се радват на огромен интерес от пловдивчани и от гости на града. Другото събитие, което липсваше през миналата 2020 г., отново заради ковид пандемията, и  слава Богу се случи през 2021 г. е  Международният фестивал за съвременен танц “One Dance Week”, който доведе може би най-добрите имена в Европа, а и в света, когато говорим за съвременен танц. И разбира се, невероятният Димитрис Папайоану, който наистина направи страхотно впечатление. Той е уникално име, с което можем да се гордеем, че той беше в Пловдив и в рамките на няколко вечери омая публиката и показа на пловдивчани и гости на града върхове в танцовото изкуство и визуалността.

 - С какво екипът ви ще се гордее от постигнатото през 2021 г.?

 - Имаме доста поводи за гордост. Първият, както казах и малко по-рано, е че в добър, коректен и професионален диалог със сектора, отдел „Култура“ и Фондация „Пловдив 2019“ успяхме да проведем  събитията от Културния календар и всички проекти, които бяха одобрени по „Наследство“I и „Наследство“II на Фондацията. Вече знаем, че всяка година, докато има пандемия, това ще бъде първият въпрос , който ние ще си задаваме през месец януари за цялата година. Друг повод за гордост, е че заедно с отдел „Култура“ разрешихме един дългогодишен проблем, а именно достъпността на археологията, която се намира под един от големите магазини на Главната. Става въпрос за централната трибуна на Римския стадион или източния сектор на Римския стадион. Близо десет години след приключването на консервацията и реставрацията, която е направена от австрийските собственици на сградата, най-накрая тя вече е достъпна за туристи. През месец февруари подписахме споразумение за сътрудничество със собствениците и през месец септември след активна работа на екипа на „Старинен Пловдив”, обектът беше отворен, вече приема туристи и се радва на интерес. Това е един проблем, който дълго време не намираше своето благоприятно решение, а нашата администрация успя да постигне успех. Това са само два от поводите ни за гордост. Другото, което ме радва е, че продължаваме да изпълняваме една много целенасочена политика за децентрализация на културната активност.  Успяваме да изнесем културата от центъра на града към районите, за да може и хората там също да се радват на културно съдържание. Имаме няколко проекта, които се реализират и се радват на голям интерес. Това са „Лятно кино в парка“, „Театър в парка“, концерти на емблечатични пловдивски състави, детски събития. Само покрай Коледните празници Биг Бенд Пловдив и Духов оркестър Пловдив изнесоха общо 10 концерта по райони. Отделно от това най-новото събитие, което беше част от Културния календар през 2020 г.“PlovdivVibes”, допълнително създаде динамика в културния живот на районите и през 2021 г. и това е нещо, което ние ще продължим да развиваме и в следващите години.

Тук трябва да допълня и реализацията на  проекта „Занаятчийско училище за деца в АИР „Старинен Пловдив“ – 2021“. Той бе осъществен в периода март – октомври 2021 година в къщите в Старинен Пловдив – Улица на занаятите. Проектът на дирекция „Култура, археология и културно наследство” на община Пловдив в партньорство с Регионална занаятчийска камара, получи финансиране от Министерство на културата в размер на 100 000 лева и бе насочен към реализиране на целогодишна образователна програма с практическа насоченост за ученици, с цел мотивирането им чрез изкуството на народните занаяти при избора на професионално развитие. Реализирахме и две програми за подкрепа на млади пловдивски дарования – Програма „Полет“ и „Инкубатор за таланти“.

- Кога широката публика ще разбере какво да очаква през 2022 г. от Културния календар на града?

 - Процедурата е извървяна, селекцията е направена, резултатите са обявени, така че Календарът е напълно готов. Той ще бъде приет навярно на първата сесия на ОбС през януари. Такива са правилата. Това, което лично ме радва е, че Културният календар разчита изключително на конкурсния принцип на избор на проекти чрез своя Компонент 1 „Фестивали и значими събития“. Благодарение на създаването на конкурентната среда и принципа на състезателност, се получава един много добър микс от събития – някои от тях са традиционни за културния афиш на града, а други съвсем нови. Това създава условия за богат и динамичен културен живот в Пловдив.

 - Колко средства са заложени в Проектобюджет 2022 за култура и имате ли притеснения, че той ще бъде свит в крайния вариант на бюджета?

 - Вижте, трябва да отбележим, че в последните осем години и средствата, и бюджетите, които са отделени за култура, пропорционално винаги са растели. Така е заложено и в Наредбата. Вече имаме едно завъртяно колело, един цикъл, който задължава общинската администрация да създава богата културна програма за пловдивчани. Такива са и очакванията на гражданите. Ето защо, ние се надяваме и вярваме, че ОбС ще ни подкрепи в началото на годината, когато приемаме Културния календар специално и бюджета, който ще бъде отделен за културно съдържание. В цифри това означава само за Културния календар да има 2 400 000 лв. През 2021 г. ние запазихме средствата такива, каквито бяха 2020-а, но вярваме, че през 2022 г. Календарът следва да бъде малко по-голям като стойност и нямаме притеснения, че той ще бъде свит. Като говорим за проектобюджет 2022 г., това е бюджетът само на Културния календар. Отделно, когато започне да се работи по общия,  големия бюджет на Община Пловдив, ние ще  обозначим бюджета, който ще има Фондация „Пловдив 2019“, както и бюджет, предназначен за опазване на културното наследство чрез музеите. Така че когато говорим само за Културния календар, очакваме да бъде 2 400 000.

 - През 2021-а реализирахте една идея, която за пловдивчани от години говорят – отворихте за посещения археологически обект под магазин H&M. Кои са ключовите обекти, по които ще се работи през 2022-а?

- Няколко са обектите, по които може да се работи през следващата година. Предстои подписването на договор за проектиране на Кино „Космос” – един наистина дългоочакван проект за пловдивчани. Много силно се надяваме, че самото проектиране ще приключи в рамките  на първите 5-6 месеца от 2022 г. и в края на годината ще започне работата по същинския ремонт и обновяване на киното. Целта е там да създадем едно чисто ново, модерно и функционално пространство за култура и изкуство, с експозиционни площи, с нова зала, която да бъде с 800 места, където да се случват освен кино и много други културни събития. Градът ни със сигурност има нужда от повече културна инфраструктура.  Другият проект, над който ще работим, бе входиран в НИНКН още през месец август. Става дума за идейния проект по консервация и реставрация на Южната и Източната стена на Форума. Очакваме да бъде одобрен съвсем скоро. Впоследствие НИНКН ще трябва да съгласува техническите и работните проекти, което ще бъде доста по-лесно предвид факта, че институтът вече е запознат с идейния. Това ще позволи през следващата година, ако не през по-следващата година, същинските мерки по консервация и реставрация на форум Юг-Изток да се случат. Знаете, че в края на тази година Общината си взе обратно Лятно кино „Орфей“. Там също има предвидени ремонтни дейности, за да може киното да бъде обновено. Знаете, че когато един град инвестира достатъчно средства в културно съдържание, са му необходими повече сцени. Със стопанисването и отдаването на Лятно кино „Орфей“ ще можем доста по-ефективно да програмираме културните събития на Пловдив. такава беше идеята на връщането.

 - Имахте една идея – група от експерти да подпомага собственици на сгради със защитен статут в подготовката на документите и проектите за реставрация. Докъде стигнахте в реализацията ѝ, към коя структура ще бъде ситуирана, колко експерти ще работят. Ще има ли някакъв вид финансово подпомагане на такива собственици?

 - Това е една идея, която имам от началото на мандата и през тази година работихме доста успешно по нейната подготовка. Целта е първо Общински институт „Старинен Пловдив“ да има доста повече правомощия и да бъде, както ние го наричаме един „местен полицай“, когато става дума за опазването на културното наследство в Стария град. Основополагащата част от идеята е всъщност институтът да дофинансира идейни проекти за фасадата, за консервация и реставрация на фасадата на обекти, които са паметници на културата, но са в ръцете на частни собственици. Идеята с дофинансирането е от една страна да подпомогнем самите собственици на такива сгради, но и самият институт да има контрол върху дейностите, които се извършват по фасадите. Основна задача е опазването на  цялостния ансамбъл и по този начин, чрез тази форма на контрол, „Старинен Пловдив” ще бъде доста по-ефективен при опазване  и съхранение на цялостния вид на  археологическия резерват. В момента програмата, която готвим е почти финализирана.  Проучваме финално, дали в нея не можем да включим евентуално и частни обекти, които се намират по Главната улица на Пловдив. Тя също е туптящо сърце на нашия град. Предвиждаме програмата да се „кросфинансира“ - от една страна частично да се ползват приходите на “Старинен Пловдив”, а от друга – да получи средства и от общинския бюджет.

С подкрепата от страна на общинския институт, ние отправяме послание: „Посетете нашите обекти, купете си билет, ние ще инвестираме част от тези средства в опазването на ансамбъла, а дай Боже и на Главната”. Колкото до финансирането от страна на общината, вероятно сумата ще бъде в размер на 120 000 лв.

Програмата предстои да бъде качена за обществено обсъждане през месец януари, защото ще искаме да чуем и широката общественост и нейното мнение. След приемането ѝ от ОбС, може би през месец февруари, ще бъде действаща. Това е програма, която е имиджова от гледна точка на правенето на политики. По този начин с не много голямо финансиране на един идеен проект за консервация и реставрация на фасадата, ние ще гарантираме, че правилата за съгласуване на проекти през Националния институт за недвижимо културно наследство ще бъдат спазени и ще имаме един цялостно запазен ансамбъл, какъвто пловдивчани искат да виждат.

 - България вече има редовно правителство, което трябва да придвижи Плана за възстановяване и развитие в европейските институции, след като се нанесат необходимите корекции. В него е заложена немалка сума – 80 млн. лева, за култура. Това са средства извън бюджета на Министерство на културата, и идеята е да се кандидатства на проектен принцип през НФК. Има ли готовност Община Пловдив да се възползва от тази допълнителна финансова инжекция в сектора? Кой ще движи проектите?

 - Когато говорим за готовност в частта за култура на Плана за възстановяване, Община Пловдив не просто има готовност, но тя чрез своята фондация „Пловдив 2019“ и отдел „Култура“ беше една от институциите, която заедно с общинските администрации на София, Варна, Бургас, Габрово и много представители на независимия сектор още през 2020 г. започнахме да работим върху този мащабен проект, ценен с това, че е изработен „отдолу нагоре“. После Министерство на културата го припозна и подаде към Плана за възстановяване и развитие. Можем с гордост да кажем, че сме с едни гърди напред и познаваме проекта и направленията, които ще бъдат финансирани по него. От друга страна, структурата, която ще бъде натоварена с неговото кандидатстване, през тази година работи по това да картографира сектора. Работихме изключително активно с екипа на фондацията и погледнахме наситеността на културните събития, видяхме какво липсва като културно съдържание, направихме доста добър анализ, включително акцент върху това, че в месеците между ноември и март, програмата на общината е по-разредена. Като знаем, че липсват отделни направления или са по-слабо застъпени – напр. свързаните с рок музиката, съвременен цирк, съвременно културно съдържание и др., същите могат да бъдат включени в плана. Те не са единствените, знаем много добре какво липсва, знаем нашата задача и се надяваме новото правителство да работи бързо, защото секторът има нужда от тези пари. Надяваме се, че всичко ще стартира в първите 6 месеца, за да може общината и респективно Фондацията „Пловдив 2019“ да подадат документи.

 - Какво се случва с кандидатстването на пловдивските музеи по Норвежката програма?

-  През 2021 г. Община Пловдив и пловдивските музеи имаха две възможности да кандидатстват по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.  Двете програми предвиждат максимално финансиране от 350 хиляди евро – това е сериозно финансиране. Първият проект, по който подадохме документи, е за надграждане на капацитета на институциите във връзка с дигитализацията на културното наследство – материално и нематериално. Много любопитен е и вторият проект, защото ние вече работим в това направление – за нуждата от повече иновации. Нашите музеи са достигнали вече едно добро ниво за тяхната материална база и начина, по който представят наследството. Необходими са повече виртуални разходки, повече холограми, повече цифровизация в представянето на културното наследство. Такива са и световните тенденции. Заедно с музеите разработихме проектно предложение, което ако бъде одобрено, ще позволи т.нар. процес на „геймификация“ – повече игри при представяне на наследството, ще има един общ виртуален гид, който ще позволи чрез телефона си посетителят да играе игри, да бъде насочен към даден артефакт или друг музей. Така туристът ще може да свърже всички музеи. Това е продукт, който обединява в едно комплексно преживяване на културното наследство на Пловдив и ще подкани посетителят да обиколи всички музеи и „Старинен Пловдив”. За нас  това е приоритетен проект, който дори и да не бъде одобрен, смятаме да реализираме и до края на мандата ще направим такова приложение, което да бъде интегрирано в нашите музеи.

 - Какво показват цифрите, колко е спадът в посещаемостта на музеите и галериите заради пандемията?

 - Още нямаме ясна картина, но такава ще се появи в края на януари. Важно е да отбележим на първо място, че независимо от трудните условия, ние можем да говорим и отчетем приходи. Като погледнем плана, който институциите си бяха начертали, ще видим че той е преизпълнен и за разлика от 2020 г., ние сме на плюс с 813 768 лв. Това означава, че освен средствата от закупуване на сувенири, това са и приходи от закупени билети от граждани и посетители. Например, данните за най-голямата и най- новата забележителност на града - Епископската базилика – от отварянето през април досега, показват, че е посетена от над 50 000 души и това е много добър атестат. С по-конкретни детайлни цифри ще разполагаме съвсем скоро, когато получим всички данни. 

 - Темата за скъпия ток е особено актуална. МК подпомогна културните институти с погасяването на космическите сметки, но ако това е еднократен акт как ще реагира Общината при положение, че самата тя е притисната със завишени разходи за ток?

 - От една страна, проектите, които всички наши музеи спечелиха, дават стабилност до месец юли.  През първото шестмесечие сметките ще могат да бъдат покрити. Ако нещата се влошат, знаете, че Община Пловдив няма да остави своите музеи да затворят и ще помогне на своите културни институти. Невъзможно е например да оставим Природонаучния музей да затвори, защото не може да си плати тока! Какво ще се случи с неговите живи експозиции?  Те просто ще загинат.

 - В края на всяка година, въпросът за ОФ „Пловдив 2019“ става особено актуален. От екипа на фондацията съобщиха, че работят по мащабен европейски проект, свързан с обучение в сектор „Култура“. По какви още проекти се работи и предвиждат ли се нови промени в структурата на фондацията?

 - Нови промени там няма да се правят, защото това не е добър знак – веднъж променихме структурата и е ясно, че фокусът, който е поставен, е именно привличането на европейско финансиране по проекти, които имат общо с програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. Знаете, че основен приоритет на фондацията в годините беше изграждането на капацитет при подготовка на събития и проектни предложения. Вече съобщихме за проекта „КултАрт” преди месец и половина, по който фондацията е бенефициент. Най-новият проект „Академия за културен мениджмънт“ CULTART, който Фондация "Пловдив 2019" спечели по програма Еразъм+, е  на стойност 262 105 евро и се  финансира по програма Еразъм +, сектор „Младеж“ - партньорства за сътрудничество, администрирана от Центъра за Развитие на Човешките ресурси –Национална агенция по програма Еразъм+. CULTAR представлява практическа образователна програма по управление на културни организации и събития, която ще се проведе в рамките на две години и ще обхване 50 културни мениджъра от България, Австрия, Италия, Гърция и РС Македония. Друг акцент, за който вече говорих, е Планът за възстановяване и развитие, по който фондацията вече работи. В случай, че получим  финансиране с решение на Общински съвет, ние подготвяме едно чисто ново специално събитие, което има връзка с друго старо събитие, но засега ще го запазя в тайна.

 - Преди по-малко от месец служебният министър на културата проф. Велислав Минеков обяви че са заложени средства за международния конкурс за проектиране на сграда на Държавна опера-Пловдив. Кметът Здравко Димитров обеща, че такъв ще бъде обявен в най-скоро време. Какво се случва?

 - В момента ние проучваме какви са добрите практики при обявяване на такива международни конкурси. Вече бившият министър обяви, че ще бъдат заложени целеви средства в размер 300 000 лв  за проектиране на сградата на операта. Надяваме се, че с приемането на държавния бюджет такива средства ще бъдат заложени и обещанието ще бъде спазено.  Отделно, ние също ще дадем своя принос за успешното организиране и приключване на такъв конкурс. Надявам се да се спази обещанието, защото това е много важно за пловдивчани. 

 - Каква е цялостната ви прогноза за 2022 г. и очакванията ви за ресорните сектори?

 - Аз съм оптимист и се надявам, че 2022 г.  ще бъде по-успешна и пандемията ще утихне, така че секторите „Култура“ и „Туризъм“ да функционират с пълен капацитет. Мисля, че на това се уповаваме и в това вярваме всички!

 - Какво ще пожелаете на пловдивските творци и пловдивската публика за 2022 г.?

 - На пловдивските творци ще пожелая най-напред здраве, и разбира се, светлина и топлина  в сърцата и душите им, за да им помага да продължат да творят активно и вдъхновено и през новата 2022 г., защото ние наистина  имаме нужда от тях. Всички пловдивчани, а и всички хора имат нужда от тях, за да може чрез силата на изкуството да правим своите бягства от ежедневието и самите ние да се вдъхновяваме за добри дела.