Млад юрист пише разкази. Звучи някак странно за човек, занимаващ се с една от най-праволинейните и може би скучни професии на света, не само да твори за удоволствие, но дори да издава произведенията си. Но е факт, и то у нас - недолюбваният занаят на юриста и гледаното със съмнение, но все пак респектиращо занимание на писателя се сблъскват в един 30-годишен творец - Александър Шпатов.

Юристът писател (или писателят юрист) бе на гости на пловдивския литературен салон "Spirt and Spirit" в клуб "Петното на Роршах". Поставен под светлината на прожекторите, взискателния поглед на любителите на качествената литература под тепетата и провокиран от въпросите на пловдивския си колега Александър Секулов, Шпатов представи последното си творение - сборника с разкази "Том 2.0 кратки. градски". Той е интересен не само с модерното си и неразкриващо почти нищо заглавие, но и с концепцията си. За 30-ия си рожден ден (младостта носи в себе си желанието да твориш, да) той е решил да събере оптимизирани и подобрени версии на разказите от първите си три книги в един нов том. Така те тепърва достигат до по-широка публика, но в един полиран, излъскан вид.

Пред пловдивската публика Шпатов сподели, че намира вдъхновение в хората около себе си и тези, с които се среща - много от разказите в "Том 2.0" са базирани на реални истории. За него разказът е много подходяща форма за заетите хора, които се прибират късно вечер, изморени от работа, и имат едва час за четене.

След като си побъбри със Секулов и останалите пловдивчани от литературния салон, Шпатов отдели време и за интервю специално за читателите на TNS.bg:

Да започнем с това - правиш представяния на книгата в страната. Къде си бил досега?

Понеже книгата не е напълно нова, основно в София имаше представяне. Направихме го на 30-ия ми рожден ден. Имахме едно представяне в Стара Загора и сега в Пловдив едно, бих казал, галапредставяне (смее се).

С какво впечатление си от публиката? Как те посреща?

Специално днес мисля, че се получи много хубаво. Надявам се и за хората, които присъстваха, да е било интересно и полезно. Защото на мен лично ми е много трудно да изтърпявам събития, свързани с литература, тъй като обичам да чета книгите, не да слушам за тях. И ми е много по-хубаво, този час и половина, в който се представяше "Том 2.0", да взема книгата, ако не съм я чел, и да я изчета. Щеше да ми е много по-полезно. Но това е лично за мен - гледам да открадна възможно най-много време за четене. Защото примерно, ако е музика, идва групата - свири. Ако е театър, има представление - гледаш самото представление. Ако е изложба, гледаш самите картини. Изведнъж литературата се представя с нещо - то няма друг начин, - което не е свързано със самото изкуство. То пак може да е интересно, надявам се. Иначе няма смисъл да го правим, човек може да си я чете сам.

Но вече си автор. Как виждаш нещата от тази гледна точка?

Опитвам се да гледам най-вече като читател, не като автор. На моята книга, естествено, гледам като автор, но по принцип на четенето, въобще на литературата, гледам като читател. Защото ако си само писател... Не мисля, че това може да работи.

С какво всъщност се занимаваш? Какво свободно време ти остава за четене и с какво го запълваш, какво четеш?

По принцип съм юрист. Тук разказах и за "Читалнята", с която се занимаваме в София, която също доста време отнема. Най-малкото - чисто пренасяне на книги, физическа работа с книги. И пак във връзка с "Читалнята" - там събрахме страхотно много съвременни книги, които мисля, че са хубави, защото помолихме хората да даряват свои любими заглавия. В момента има не-знам-колко рафта с книги, които искам да прочета, защото изведнъж се оказахме с над 3000 заглавия. Повечето от които, разбира се, не съм чел. И в момента, когато съм там, посягам към някоя книга, разглеждам я или се сещам колко време съм я носил преди това и е изпаднала от купа при пренасянето. И така си избирам книги за четене.

Любими автори?

Ами мога да кажа много любими автори, но за себе си съм си казал, че е важно да си държим на нашето, на родното. Защото много хора казват "любими автори" и започват с някакви такива световни имена, които нямат нужда от това някой да им казва името. Нали, Борхес... Голяма работа. Сега, ако кажа Борхес - хубаво, но мисля, че е ценно да кажеш български имена, за да може съответно някой да се изкуши от това нещо. Аз много харесвам такива по... хайде, да кажем "класически" вече. Да кажем "Балада за Георг Хених" много харесвам, на Виктор Пасков. Харесвам много Станислав Стратиев. От по-съвременните, за разкази, ако говорим - Деян Енев. Чета абсолютно всяка негова книга. Наскоро открих един страхотен сборник с разкази - "Корените" на Васил Попов. Много хубава книга. Гледам да следя и някакви съвременни книги, съвсем пресни, да кажем.

А това е трудно, тъй като има твърде много...

Твърде много и преди да е минало някакво време и да си чул някакви отзиви от други хора, не можеш да си сигурен дали книгата е хубава, или лоша. Защото излиза една книга - със заглавието си, с темата си, тя може да звучи много интересно като реклама, а като съдържание да не е такава. Аз разчитам и на това - на лична препоръка от приятели, много е важно.

Ти самият пишеш разкази, казваш, че четеш такива. Има ли автори, които ти влияят, които те вдъхновяват, на които подражаваш по някакъв начин?

Е, за подражаване - това със сигурност става подсъзнателно. Не може да избяга човек от това, но съзнателно не съм се опитвал. Като казах "подсъзнателно", майка ми ми е казвала, че като малък, като бебе, ми е чела О. Хенри. Което аз не си го спомням, естествено, но, надявам се, нещо оттам да е останало - едно зрънце, защото това наистина ми е любим автор, като стил на писане. Иначе за мен е абсолютен фаворит като класик и мисля, че на всеки мога да препоръчам разказите на О. Хенри. Никой няма да съжалява. Ще повторя пак Деян Енев. От по-съвременните много харесвам Радослав Парушев. Знам, че скоро ще излезе нова негова книга. Чакам с нетърпение също така книгата на Тео Чипилов, която издателство "Колибри" ще издадат и сигурно ще бъде представена тук след около месец, месец и нещо. Без да съм чел нищо - само на сляпо доверие. Разказите на Алек Попов страхотно много ми харесват също и съжалявам, че от много време не е издавал.

А ти самият? Какъв е планът, каква ще е следващата книга? Пак ли разкази?

Обещавам на много хора, че ще напиша роман, но не съм тръгнал да го пиша, така че...

Просто обещаваш?

Просто обещавам (смее се). Ами... трябва някак да отговориш на въпроса.

Изобщо имаш ли някакъв план?

Имам, имам. Много сериозен план (смее се).

Разбирам те напълно! Да те питам друго - такива представяния са ти от полза, предполагам. Срещаш се с нови читатели, те се запознават с творчеството си. Планираш ли още такива - в Пловдив, в други градове?

То трябва да те покани някой.

Търсиш ли?

С най-голямо удоволствие. Особено като ходя в час - много пъти съм бил в час по литература. Миналата година бях с втори клас деца... Учителките ги бяха подредили да ми дадат цвете, да им подпиша снимка. Те им представят литературата точно по начина, по който не трябва. Обаче аз през цялото останало време се опитвах да им покажа, че това не е нещо, което да си закачиш на стената като портрет. Не стоях като такъв... като авторитета, като учителя, който им налива знания. Опитах се да им покажа. Те все пак са втори клас, трудно е. Но бяха готини деца.

Първата ти книга се казва "#НаЖивоОтСофия". Други градове вдъхновяват ли те някак? Посещението ти тук може ли да те накара да напишеш нещо за Пловдив?

Ще ти отговоря така: четох в някакъв блог за някакъв човек, обикалящ целия свят. Беше ходил в Турция. Там нещо много гадно му се случило и тръгва към Пловдив с идеята да остане само една вечер... и беше останал два месеца и казва, че това е най-готиното място на света. И аз чета го на бюрото в офиса в София, във фирмата, където работя, и си викам "Е, точно това нещо искам и аз да направя! Два месеца да остана в Пловдив!". Обаче нямам нито два месеца, нито парите на един... австралиец ли беше, американец. Иначе - с най-голямо удоволствие.

Антон Биров,

TNS.bg