Новоремонтираната сграда на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев” отваря врати за първата литературна премиера в историята на организацията. На сцената пред своята публика ще застане поетесата Албена Хинкова, която от 40 години насам е посветена на литературата, а преди 10 години постъпва и като хористка в Дружеството. Публикуваната стихосбирка „Утрините в твоите очи” на ИК „Фабер“ е дебютната ѝ книга, която тя издава по повод своя 50-годишен юбилей.

Стихосбирката съдържа 33 стихотворения, които са подредени само на базата на някакви емоционални връзки. Между по-голямата част от тях няма тематични кръгове, може би само няколко стихотворения са подредени в някаква тематична връзка,“ – разказва Хинкова. Допълва, че стиховете са писани през последните 40 години. Най-ранното от тях е от 1986 г., когато тя едва е прохождала в поетичния свят. „Тогава никой не вярваше, че текстът е писан от 11-годишно момиченце,“ – спомня си с усмивка авторката. А колкото до най-скорошното стихотворение в книгата – то било създадено в последните часове на 2024 г.

Талантът на Албена Хинкова бил забелязан от нейните учители в начален курс. В един от часовете по литература преподавателката им съобщила, че се организира конкурс за детско творчество, а желаещите да се включат могат да избират между две теми – за Родината или за партията. Малката Албена се прибрала вкъщи и съобщила на майка си, че избира темата за Родината, „защото партиите идват и си отиват, а Родината остава завинаги“.

Майка ми ме погледна с едни големи очи, нейните очи поначало бяха големи, но сега станаха още по-големи и ми си усмихна толкова насърчително. Случката стана през 86-та година, когато партиите не идваха и не си отиваха, а имаше една с претенциите да управлява вечно,“ – разказа още поетесата.

Албена Хинкова е израсла в семейство на учителка по биология и химия и електроинженер, а преди това артилерийски офицер. Но дядо ѝ, по майчина линия, се оказа единственият от поколението на дядовците и бабите, с когото преминават нейните детство и младост. Той е художник, лютиер, изключително сладкодумен разказвач, който също така съставял прекрасни истории от спомените си. Пишел и злободневки по различни поводи.

„Няма да забравя историята на дядо как на една Нова година отишли на театър до селище, близко до родния му Казанлък. В ложата на театралния салон бил седнал директорът на местната банка. Дядо ми след края на представлението признал, че за всички по-видни личности в салона бил съчинил по някаква злободневка, а тази за директора била:

А банковият директор седнал в киноложа,

явно страх го е да не го изложа,

пари да му не искам, кат Станойчо гладен,

от чорбаджи Стамен.“

Последвали аплодисменти, а директорът, вместо да се засегне, както очаквал дядото на Албена Хинкова, се изправил, извадил от портфейла си 1000 лв., които за онова време били доста сериозна сума, и ги дал на артистите от представлението.

Същият този дядо стои в основата на това Хинкова да обича музиката. Негови лични приятели били известни музиканти като проф. Асен Диамандиев и Владимир Аврамов – ръководител на прочутия квартет „Аврамов“. В квартета били включени две цигулки, виола и виолончело, които дядото на поетесата лично бил изработил за тях, но пред внучка си обявил, че ги посвещава на нея.

Веднъж по време на изпълнение на квартета Владимир Аврамов се обади на дядо по телефона, казаха си нещо, а после дядо ме извика да чуя как квартетът свири на моите инструменти. Аз тогава не осъзнавах от каква величина са музикантите, които чувах наживо, защото ръководителят им държеше телефонната слушалка към тях,“ – спомни си още поетесата. Затова не е изненадващо, че преди десет години, през 2014 г., тя се явява на прослушване в Пловдивското певческо дружество и е приета в него. На сцената можем да я видим и до днес.

А по повод премиерата на дебютната си стихосбирка Албена Хинкова разкри и какво означава за нея да бъдеш поет днес. По думите ѝ със сигурност не е като в ранна детска възраст едно време, когато умението да пишеш хубаво ти осигурява участие в детски асамблеи и рецитали. Да си поет днес означава да поемеш отговорност за избора си да бягаш от „калъпа“ с висока скорост. Това е една от причините много хора да го намират за трудна работа.

Премиерата на книгата ще се състои на 21 януари (вторник) от 18 часа в залата на Пловдивско певческо дружество "Ангел Букурещлиев". Със специалното участие на младия цигулар Стилиян Дерменджиев и на диригента на хора Илиян Тиганев.