Не само иновации в областта на лова и риболова можеха да бъдат видени по време на едноименното изложение в Международен панаир – Пловдив, но и можеха да бъдат чути доста интересни лични истории на участниците в него. Една от тях е на резбаря Стефан Дойчинов от Самоков, който участва в експото от 2003 година насам. Но това не е единственият му досег с културата на града, напротив – оказва се, че със собствените си ръце той изработва копие на известния таван в къщата на Никола Недкович в Стария град.

„Навремето завърших за инженер по горско стопанство и опазване на околната среда. Средното ми образование е по строителна техника и архитектура. Като малък много обичах да си правя конструкции или играчки от най-обикновени летви. Леля ми постоянно ми се караше, че се занимавам с глупости и събирам боклуците по двора. Като цяло си бях буен,” – разказва Дойчинов. Допълва, че още от училищна възраст се е откроявал със собствено мнение, а такава позиция по времето на комунизма не е била удобна. В младостта си на няколко пъти трябвало принудително да сменя работата си, за която винаги бил назначаван в градовете около Самоков, но никога в родния си град. Там бил неудобен, защото не се страхувал да изказва мнението си.

Дъбго време работил като инженер по специалността си. Когато обаче му се раждат двама сина, жена му се разболява от тежка болест и той е принуден да отглежда децата сам.

„Имаше периоди, когато нямах достатъчно пари за храна, затова ходех да бера коприва от гората за супа. Цялото семейство живеехме само на моята заплата, а жена ми беше на лечение. Бяха тежки години, но пък щастливи, колкото и странно да звучи. Животът беше по-спокоен, не като сега,” – спомня си Дойчинов.

Тъкмо в един от най-трудните моменти от живота си той усеща в себе си някаква празнина. Помислил с каква дейност да започне да се занимава, за да я запълни, и скоро открил дърворезбата. В началото било много трудно да овладее техниката на работа, да усети качествата на всеки тип дърво и да си набави необходимите длета. Набавил си два кубика липов материал, няколко талпи орех и още няколко дива череша, които са най-ценните в занаята. Постепенно започнал да се усъвършенства.

Винаги, когато имал идея, я визуализирал на чертеж. По него добавял и отнемал, каквото е нужно, и след това започвал работа по дървото. Признава, че най-трудното от целия процес е да родиш добра идея. С годините започва да прави и 3D гравюри, както и повърхностна обработка с обагряне от цветове. Някои произведения допълва с еленови рога. Като най-любима определя темата за природата, която е в основата на неговите участия по време на изложението „Природа, лов и риболов”.

При първите си опити изработва рамки за картини. Тогава прави и копие на резбованата рамка на иконата на Св. Георги, която се намира в църквата „Св. Петка” на Света гора и е изработена от самия Захарий Зограф. Продължил с правенето на поставки за ловни трофеи.

„Навремето нямах специално ателие, където да работя, затова резбовах вкъщи. Стаята, която бях избрал, беше пълна с прах, а тя се разнасяше из цялата къща. Жена ми постоянно мърмореше, но пък се примиряваше накрая. Каквото можех почиствах, но най-фините частици си оставаха винаги,” – разказва Дойчинов.

Преди около 10-15 години започнала да го влече и живописта. Той си набавил висококачествени бои от Германия и започнал да изобразява любимите си пейзажи, най-вече тези, които си спомня от детството – върховете Мальовица, Ръждавица и Калбура.

Споделя, че никой от синовете му не е избрал да се занимава с неговото изкуство. Естествено, има и своето обяснение – дърворезбата е много труден занаят, който не е привлекателен за младите хора. Затова и не съжалява за този техен избор – важно му било да ги възпита в трудолюбие, доброта и проява на човечност. В последното смята, че се е справил.