Драматичният театър ще зарадва пловдивската публика с първата си за 2024 г. премиера – „Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона, на 8 и 9 февруари от 19 ч. Режисьор е Елица Йовчева, позната на пловдивската публика с представлението „Отблизо“ от Патрик Марбър. Автор на сценографията и костюмите е Александра Йотковска, а композитор – Светослав Димитров. Ролите изпълняват Добрин Досев, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Емануел Кабанга.
Мартин Макдона успява да извоюва световна слава, въпреки че критиците в родината му определят пиесите му като плитки и изпълнени с насилие, преувеличаващи до обида ирландските стереотипи. Интересен е фактът, че ранните си творби той създава само в рамките на 10 месеца. 24-годишният мъж пише от чисто отчаяние.
„Нямах голям план. Просто знаех, че трябва да опитам нещо. Знаех, че вероятно ще се озова на скапана работа с някакъв скапан шеф, който ми казва какво да правя. Цялото отчаяние и гняв, които имах за ситуацията бяха отразени в текстовете”, казва Макдона.
Преди това ирландецът пише филмови сценарии и радио пиеса, но ги определя като „лайно”. Така театърът се оказва последната му възможност.
„Причината, поради която първоначално не пишех пиеси, беше, че смятах, че театърът е най-лошата от всички форми на изкуство“, признава Макдона.
Така ирландецът се оказва един от най-разпознаваемите драматурзи на новия британски театър и само на 27 години е първият след Шекспир, който има четири пиеси, играни едновременно на Уест Енд. Скоро след това и нюйоркската публика е завладяна от черния му хумор. Наричат го „първият велик драматург на 21 век“. Изключително познат е и на българската публика с „Бившата мис от малкия град”, „Самотният запад”, „Куцльото от забутания остров”, „Черепът на жената на гробаря”, „Пухеният” и „Ръкомахане в Спокан” (последните две са поставени на българска сцена от Явор Гърдев).
Макдона е изключително успешен и в киното – автор и режисьор е на номинирания за 12 награди Оскар „Баншите на Инширин“, както и на „Три билборда извън града” и „В Брюж”.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации