Допълнителни правила към методиката за субсидиране на държавните оперни, драматични, куклени, куклено-драматични и балетни театри и филхармониите предвижда да въведе Министерството на културата от следващата година. На работно заседание със синдикати и работодатели експертите на културното ведомство са представили проекта за промени в Методиката за финансиране преди няколко дни. Срещите ще продължат и другата седмица.
Промените са свързани със субсидирането на билети и с ограничаването на натрупване на преходен остатък в културните институции.
Намеренията на екипа на Боил Банов да ограничи финансовите потоци по тези две пера предизвика скрити вълнения в бранша. Напрежението ескалира и макар Методиката да не е утвърдена, започна битката срещу въвеждането й.
Как ще засегнат тези промени пловдивските културни държавни институции – Драматичен театър-Пловдив, Държавна опера-Пловдив и Държавен куклен театър-Пловдив, и ще повлияе ли редуцирането на субсидиите на художествената продукция? Това е големият въпрос, който провокира недоволство.
Каква е ситуацията в момента? Културните институции получават субсидия на следния принцип – на всеки лев собствен приход, изкаран от билети, държавата дава 2.50 лв. за драматичен театър, 6 лв. – за опера, 3 лв. – за куклен театър. Примерно – при цена на билет от 10 лева Министерство на културата трябва да изплати субсидия от 25 лв. за Драматичен театър, 60 лв. – за опера, 40 лв. – за куклен театър.
В новата методика сумата за субсидиране се запазва, но се ограничава броят на субсидираните билети до бройката на местата в собствената зала на културния институт. Това означава, че дори и да играят на Античен театър, в Зала 1 на НДК, в Арена Армеец, Колодрума и концертните, конгресните и спортните зали из страната, трупите ще бъдат субсидирани върху ограничен брой места. За Операта това са 610 места, колкото е обемът на Концертна зала, за Драматичния театър – 468, а за Куклите – 139.
В случай на изява извън собствената зала към днешна дата Методиката позволява финансиране на бройки билети умножени по четири на седящите места в основната сцена на културния институт. Тоест 2440 места за операта, 1872 – за Драматичния театър, 556 – за куклениците.
Тази промяна особено силно ще удари Държавна опера-Пловдив, която изнася летния си сезон на Античния театър с фестивала Opera Open, а представленията там се посещават от хилядна публика. Ако бъде приета методиката, субсидирани ще бъдат само 610 места. Това драстично ще удари по бюджета на институцията.
Другата промяна е въвеждането на пределна стойност на субсидиране. Според предложението ще има лимит от 20 лв. на билет. Тоест при тази цена субсидията за операта става 120 лв., за драматичен театър – 50 лв. , а за куклен – 80 лв. Това не ограничава театрите да продават и по-скъпи билети. Просто парите над този лимит няма да бъдат субсидирани, а ще се прибавят към общата сума, която се връща към театрите.
Аргументът, който министърът на културата е използвал за тази промяна, е, че трупи, които успяват да продават билети от по 100 лв. не се нуждаят от субсидия, а прагът от 20 лв. е социален за театрите, които трудно продават при толкова високи цени и са финансово притиснени.
Действащите правила за единни разходни стандарти на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства, бяха приети преди години, след като трупите изпаднаха във финансов колапс заради реформата на Вежди Рашидов от февруари 2015 г., когато в Методиката със задна дата бе въведено условие театри, опери и филхармонии да изработват сами 40% от общия си бюджет. Тогава се стигна до огромен дефицит в размер над 10 млн. лв. После администрацията на Рашидов нанесе още корекции в методиката.
Постепенно системата успя да вдигне глава, цените на билетите започнаха да се покачват, а болшинството директори на културни институции водеха консервативна политика на управление на собствените средства. Това доведе до ново явление – натрупване на огромни преходни остатъци, средства, които трупите не могат да изхарчат в календарната година и прехвърлят за следващата. Това са пари, които държавата дължи на културните институти.
За първото 6-месечие на 2019 г. сумите са респектиращи. Ето някои от рекордьорите - Софийската фихармония отчита 3 741 526 лв., Държавният музикален и балетен център - 3 646 287 лв., Народен театър „Иван Вазов“ – 2 512 469 лв. Преходният остатък на Драматичен театър-Пловдив е 2 224 460 лв., а на Пловдивската опера – 1 603 571 лв. Единствено куклениците под тепетата са на минус 3773 лв., защото поради ремонти дълго време не можеха да ползват собствената си зала.
Само до средата на годината цитираните по-горе институции са натрупали преходен остатък близо 14 млн. лв. Вероятно той ще набъбне още повече до края на 2019-а. Това са суми, които в първите месеци на 2020 г. те трябва да получат от Министерство на културата.
За да ограничи тези средства, културното ведомство предвижда нови правила и за преходния остатък. Според предложението той трябва да бъде не повече от 10 процента от бюджета на културната институция. Това означава, че ако например бюджетът, на даден културен институт е 6 млн. лв. за 2019-а, той е направил разходи в размер на 3 млн.лв. за къщата година, според сегашната методика би трябвало през 2020 г. Министерство на културата да му приведе останалите 3 млн. лв. преходен остатък.
С промените, които иска да въведе екипът на Боил Банов, тази сума ще бъде едва 600 000 лв. На срещата със синдикатите министърът на културата е подчертал, че новите промени тепърва ще се консултират и обмислят, но смята, че така ще бъде ограничена продукцията с по-ниско качество, която се предлага и продава на високи цени на публиката.
Директорите на културни институции нямат много полезни ходове по отношение на натрупания преходен остатък. Ако решат да го инвестират в нова продукция, трябва да се съобразяват с действащите месечни лимити, наложени от Министерство на културата. Тези лимити се дължат на факта, че бюджетът на културното ведомство е фиксиран, но броят билети, които трябва да субсидират, не може да бъде прогнозиран. Тоест без лимитите МК може да изпадне в положение на бюджетен недостиг.
Накратко казано – ако директорът на Операта или театъра реши да инвестира средствата в нова супер продукция, той не може да изхарчи 500 хиляди лева от 2-милионния си остатък, а ще трябва да се ограничи в лимита, наложен от Министерство на културата.
Единствените плащания, които ведомството не може да спре, са в случай, че директорът реши да вдигне работните заплати на артистите. Всеки друг разход – хонорари, наем на техника, инвестиции в продукция, се одобрява от Министерството. Ако чиновниците там преценят, че разходите са прекомерни, те могат да не разпишат документите, а много често се случва част от разходите да не бъдат одобрени, разкриват от културните институции.
Особено актуална е ситуацията в Пловдив. В рамките на инициативата Европейска столица на културата трите държавни трупи подготвиха проекти и спечелиха финансиране от фондация „Пловдив 2019“ за мащабни продукции. Операта реализира три издания на фестивала Opera Open на Античния театър, в които бяха създадени суперпродукции като „Орфей и Евридика“ и „Силата на съдбата“. Театърът представи виртуозен „Одисей“, а куклениците се впуснаха в едно изключително приключение в света на японското изкуство със спектакъла „Принцът на Морето и принцът на Земята”. Надеждите и очакванията на трупите да пътуват с тези представления не се сбъдват поне засега.
В началото на годината усилено се говореше за турне на „Одисей“ до Рим, както участие на фестивал в Сараево. После всичко затихна, защото въпреки натрупаните приходи, трупите нямат собствени средства, за да осъществят такова скъпоструващо, но много престижно и имиджово за България турне. Това може да се случи само със средства от културното ведомство.
В същото време у нас има театри, които от години регистрират и трупат бюджетен дефицит. Министерство на културата обаче не спира финансирането им и не прилага реално оздравителни планове, а се опитва да балансира като пренасочва средства, за да ги държи над повърхността. От години такива трупи са Русенската опера и Благоевградският театър.
Това води до забавяне или неизплащане на натрупания преходен остатък на трупите, които реализират големи собствени приходи. Така проблемът с финансирането се превръща в един затворен кръг, в който министерството трябва да балансира, за да се вмести в собствения си бюджет, въпреки че всяка година той се увеличава с около 10 процента.
Мненията на гилдията по отношение на промяната са разнопосочни. Едни смятат, че методиката е сгрешена изначално. Че не може да се въвежда единен коефициент, защото всеки театър има специфика, свързана с регион, трупа, публика, база… Други са категорични, че тази промяна е отново на парче с цел Министерството да спаси бюджета си, защото има много държавни културни институти, които са реализирали огромен преходен остатък, а средства за изплащането му няма да има.
Трети са категорични, че макар да се наложи реорганизация, ще се справят, но трупите, които и сега са във финансова несъстоятелност, ще продължат да трупат дефицити, докато накрая се стигне до това да играят по три представления на година.
Най-драматично промените ще се отразят на Държавна опера-Пловдив. От години културната институция няма собствен дом след затварянето на Концертна зала. Затова съсредоточи усилията си и превърна фестивала си Opera Open в събитие с международен авторитет, което предизвиква огромен интерес сред туристи по цял свят. Хиляди зрители посещават фестивалните събития на Античния театър, които са една десета от програмата на институцията, но имат ключово значение във финансовото й оцеляване.
Новите правила за субсидиране на практика ще направят невъзможно провеждането на форума, а трупата ще влезе в режим на оцеляване, защото в редовния си сезон е длъжна да организира програмата си, съобразявайки се с многото гастроли и фестивали в голямата зала на Дома на културата „Борис Христов“.
„Шах и мат“, така определиха новите правила от екипа на Нина Найденова. Те се надяват специфичната ситуация, в която се намира Операта, да накара Министерството да помисли за компромисни варианти. В противен случай не са далеч и черните сценарии за съкращения, ограничаване на програмата и закриване на фестивала.
Снимка: Александър Богдан Томпсън