Общините ще бъдат задължени да създават и поддържат публичен регистър на застрашените недвижими културни ценности, а информацията за вписването им ще предоставя на Министерството на културата в срок от 14 дни. Това предвиждат промените в Закона за културното наследство.

Тази процедура ще бъде подчинена на наредба, която всички общини ще трябва да приемат. Те ще имат срок от 1 година от влизане в сила на закона, за да изработят регистъра.

С поправките се предвижда и създаването на регионални звена на Националния институт за недвижимо културно наследство.  Създаването на такива бе заложено в Закона за регионалното развитие, но така и не бяха ефективно конституирани.  Именно експертите от тази институция ще имат задачата да извършват мониторинг за състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения. НИНКН ще изготвя годишна програма за действие, която ще бъде утвърждавана от министъра на културата, а директорът на института ще трябва ежегодно до 31 март да дава отчет за изпълнението ѝ.

Има промени и в категоризацията на недвижимото културно наследство – освен паметниците от световно и национално значение, се въвежда категория „регионално”.

Тук попадат недвижими културни ценности с висока стойност за културата и историята на регион или област на страната, както и такива свързани с културата и историята на повече от една община.

В досегашната категория „Местно значение”  влизат недвижими културни ценности, притежаващи индивидуална стойност за културата и историята на населени места на територията на една община.

В „Ансамблово значение” попадат недвижими културни ценности без висока индивидуална културна и научна стойност, поддържащи пространствената характеристика, мащаба, типологията, смисловите,естетически и функционални връзки на груповата ценност, към която принадлежат.

Категорията „За сведение” се променя на „Документално значение” и в нея ще бъдат вписвани самостоятелни недвижими културни ценности без висока историческа стойност, притежаващи индивидуално стойност като носители на информация за научната и културна област, към която се отнасят.

Сериозни промени са въведени и в процедурата за идентифициране на недвижими културни ценности. Най-важната е, че веднага след издаването на заповед на министъра на културата  за идентифициране и деклариране на недвижимата културна ценност се въвежда режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключването на процедурата по предварителна оценка. Срокът за изготвянето на експертизата е до 6 месеца.

Министърът на културата пък издава съответната заповед в срок от един месец от предоставянето на предложението от директора на НИНКН.

Според промените всеки гражданин ще може да подава уведомление за застрашена недвижима културна ценност до кмета и НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности –до директора на Археологическия музей. Кметът на общината в 14-дневен срок ще трябва да издаде заповед, с която задължава собствениците да извършат за тяхна сметка и в определен срок обезопасяване. За издадената заповед се уведомява и Министерство на културата.

Ако собственикът, концесионерът или ползвателят не изпълнят заповедта в посочения срок, общината ще трябва да извърши необходимото обезопасяване на имота и в последствие да поиска от  съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Има и още една точка в закона, която подсигурява общината за възстановяването на разходите. В чл. 73 е въведена алинея 8 –  въз основа на експертна оценка от независим оценител и количествено-стойностната сметка за направените разходи върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината за обезпечение на вземането ѝ за всички направени разходи.

Когато експертна комисия, назначена от кмета, излезе със становище за демонтиране и последващо преизграждане на недвижима културна ценност  или части от нея, кметът на общината изпраща документацията в Министерство на културата.  След това министърът на културата издава заповед за назначаването на нова комисия, която повторно да извърши подробно обследване на недвижимата културна ценност  и в нея задължително трябва да има архитект и инженер конструктор на НИНКН. В случай , че членовете на комисията единодушно изразят становище за демонтиране, министърът на културата издава заповед. В случай, че в предложението  някой от членовете е изразил особено мнение, министърът може да поиска експертиза от трима експерти, вписани в регистъра за лицензирани специалисти. Ако комисията установи, че недвижимата културна ценност може да бъде поправена и заздравена, министърът издава заповед за отказ.

Съкращава се срокът за издаване на писмено становище от страна на министъра на културата за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии на 2 месеца от датата на постъпване на документацията. За целта  законът предвижда еднофазно съгласуване , а не както бе преди – от НИНКН и МК. Според измененията съгласуването ще става от специализирана дирекция в Министерство на културата само с акт на министъра с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали.  Текущи ремонти и поддръжка на сгради минават на уведомителен режим. 

Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности ще се произнася за намеси в териториалния обхват на недвижими културни ценности с категория  „Световно значение”, както и обектите, вписани в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република  България.  Те ще одобряват и плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности.

В публикувания законопроект за изменение на ЗКН има нов член 84а за работата на НИНКН.

Националният институт за недвижимо културно наследство извършва мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения и по календарен план. С мониторинга се предлагат и необходимите мерки за опазване, както и сроковете за тяхното изпълнение. Приоритетни са недвижимите културни ценности с категория „Световно значение”, както и обектите, вписани в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република  България, както и недвижимите културни ценности от „Национално значение”.

В новият ЗКН е качен в портала за обществени консултации. Тепърва предстои разглеждането му в Министерски съвет и гласуването в Парламента.