Народните читалища в Пловдив излязоха с протестно писмо, адресирано до министъра на културата Мариан Бачев, председателя на Комисията за култура и медии Тошко Йорданов и парламентарните групи в Народното събрание. То е провокирано от "тревожната тенденция на неглижиране и подценяване на ролята на българските читалища".

"В навечерието на 170-годишнината от основаването на първите български читалища, ние отново сме длъжни да подчертаем изключителната им роля за съхраняването на националната идентичност, духовност и културна памет. С дълбоко безпокойство следим тенденцията на системно недофинансиране на читалищата, която се задълбочава през последните години. Особено тревожни са параметрите, заложени в новия проектобюджет за 2026 г., в който предвиденото увеличение на субсидираната бройка е чувствително намалено спрямо очакванията, обещанията на министъра на културата и актуалните потребности на читалищната система. Заложените в първоначалния вариант на проектобюджета 25% бяха намалени на около 12% след преработването му. Това поставя под риск нормалното функциониране на институциите, работещите в тях специалисти, както и огромния обем дейности, които читалищата реализират в обществен интерес. Дълбоко разочароващи за читалищната общност са и резултатите от последните програми и конкурси, предоставящи възможности за проектно финансиране. По програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за информираност“ всички класирани проекти получиха едва 39% от заявените бюджети — сума, която на практика обезсмисля реализацията на качествени дейности. Програма „Читалища“, по която преди две години бяха подадени стотици кандидатури, одобри минимален брой проекти, а за тази и следващата година дори не е заложена като финансиращ инструмент. Сходна е ситуацията и с конкурсите на Национален фонд „Култура“, където огромен брой читалищни проекти остават одобрени без финансиране, въпреки високата им оценка и ясната им обществена значимост", пишат от съюза.

Те настояват размерът на увеличението за субсидирана бройка да бъде възстановен на не по-малко от 25%, така че читалищата да могат да осигуряват устойчивост и качествени културни услуги; Програма „Читалища“ да бъде възстановена като ежегоден и стабилен
инструмент за подкрепа на читалищната дейност; Да бъдат прецизирани критериите за оценка на проекти както от Национален фонд „Култура“, така и от Министерството на културата, а също да се разгледа възможността за увеличаване на бюджетите на тези програми, за да може подкрепата да бъде реална, ефективна и адекватна спрямо обема дейности, които читалищата изпълняват.

"Надяваме се, че тази тревожна тенденция на неглижиране и подценяване ролята на българските читалища ще бъде прекратена.
Настояваме за по-отговорен, последователен и прозрачен подход към институциите, които над век и половина са сред най-стабилните стълбове на българската култура и обществен живот. Убедени сме, че заедно можем да гарантираме бъдещето на читалищата като ключови културни и просветни центрове на България", пише още в протестното писмо.

С призив за включване в големия протест в София на 10 декември излязоха и свободните артисти. Той е под мотото "Артистите солидарно изкрещяват: Оставка!". Преди десетина дни представители на сектора имаха среща с министър Мариан Бачев. Културното ведомство излезе с доста дружелюбно прес съобщение, но след публикуването на актуализирания бюджет, от независимия сектор отново подновиха недоволството си към държавните политики в сферата на културата.

"Микроскопично увеличение от 4.2 милиона евро за целия сектор Култура, което дори не отговаря на инфлацията през последната година. 1.9 милиона от тях са отделени за администрацията на Министерство на културата, а в Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование, в която са бюджетните програми на Национален фонд „Култура“, „Филмово изкуство“, „Сценични изкуства“, „Фестивали, конкурси, събития и чествания“, „Авторско право и сродните му права”, „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища“, „Популяризиране на българската култура в чужбина” и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“ увеличението спрямо предходния проект на бюджет е само 220 000 евро. 220 000 евро!

И да, Национален фонд "Култура" е бюджетна програма на МК и пряко зависи от възможността на ръководителите на ведомството да управляват и защитават позиции за своя бюджет. Всички, които работим в сектор Култура питаме - има ли нужда от култура? Ако отговорът е “да”, покажете го през бюджета! Явно е, че министърът на културата не може или не знае как да защити нашите интереси. През изминалата година министерството бе обезличено и не работи!

С каква стойност оценяваме културата? 8 километра път струват между 350 милиона и 2 милиарда, а културата – 550 милиона.Само си представете 2 000 000 000 за култура! Но да не бъдем максималисти – и 1 000 000 000 би бил достатъчен! Затова призоваваме всички, които обичат и милеят за българската култура, да излязат в сряда на общия протест и да извикат - оставка!", недоволстват с основание те.

Днес с Протестно писмо излезе и организацията Музикаутор. След публикуването на Одитния доклад на Сметната палата след проверката на Министерство на културата те подчернаха, че има системни нарушения и липса на ефективен контрол, дългогодишно институционално бездействие.

"Одитът за 2024 г. разкрива липса на вътрешен контрол, случаи на събития и проекти с неуредени авторски права, системни пропуски в културни институции в страната. Съобщава се, че част от материалите са изпратени до Прокуратурата заради данни за престъпления и незаконосъобразни практики. Сдружение Музикаутор припомня, че през последните години многократно е подавало сигнали до министъра на културата относно масови нарушения на авторските права – включително неправомерно използване на музика от културни институти, общини, както и за системни нарушители, за които обаче липсват санкции.

Реални действия от страна на министерството почти не последват. В повечето случаи няма проверки, няма актове, няма предприети последващи мерки, а комуникацията остава формална и без резултат. Ситуацията в културния сектор не се подобрява, а некоректните организатори на събития с музика, освен че продължават дейността си необезпокоявано, често финансират тези събития с публични или европейски средства.

"Системните пропуски, установени от Сметната палата, ясно показват защо нашите сигнали не водят до резултат. Когато липсва контрол на най-базово ниво и има доказани нарушения в управлението, защитата на авторските права остава на заден план. Творците не могат да бъдат оставени без защита в условия на системно бездействие", заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на
Музикаутор. Той подчерта, че най-видими са проблемите при изпълнението на културни проекти по НПВУ, в които има неуредени авторски права и призова да се установи работещ контролен механизъм.

Съюзът на артистите в България също следи пряко действията на Министерство на културата с тревога, защото в голяма степен културните институти вече са на червено, а за следващата година картината е още по-неясна.