Надя Керанова е на 26 години от Търговище. През 2016-а завършва специалност "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска.

След това магистратурата й е “Театрално изкуство и общество” в Нов български университет, а в момента е докторант отново в НАТФИЗ. Носител е на националната стипендия “С усилия към звездите”, учредена от фондация “Културни перспективи”.

Номинирана е за награда Икар, в категория “Дебют” през 2018г. за ролята си на Естел в спектакъла “Без изход” (по Жан Пол Сартр).

Освен успехите си на сцена, Надя може да се похвали и с преподавателска дейност. Талантливата актриса преподава от 2016, като неведнъж пред медии е споделяла, че приема лично преподавателската дейност.

Постановките "Апарт" и "Цикадите" са с участието на младото момиче, тях можете да гледате на сцената на столичния театър "Азарян". 

Какво още разказва за себе си пред TrafficNews, вижте в следващото интервю:

- Кога разбра, че носиш таланта в себе си?

- Не знам. Аз и сега се съмнявам какво изобщо означава да имаш талант. Струва ми се много самонадеяно и смешно да кажа „Аз имам талант.“. Аз имам нужда. Изпитвам необходимост да се занимавам с това. То е единственото, което искам да правя. 
А това го разбрах, когато бях на 17.

- Някога искала ли си да се занимаваш с нещо друго?

- Преди да започна да посещавам курсове по актьорство, исках да уча право. Но тази мисъл се изпари от главата ми още в първите десет минути, които прекарах в школата. 
Просто веднага усетих, че съм „на мястото си“, както се казва.

- Имало ли е поне един момент, в който си искала да се откажеш?

- Ооо, много повече от един. И сега искам.

- Какво му е специалното на театъра за теб?

- Въздухът.

- Уморителна ли е работата ти?

- Не мога да го нарека работа. Никога не съм казвала „отивам на работа“, когато отивам на репетиции, представление или снимки. И се надявам никога да не го нарека така. И умората, която идва от самия творчески процес, не е умора в отрицателния смисъл на думата. 
Големият проблем е умората, която се ражда и засилва след всеки челен сблъсък с културната действителност тук.

- Коя е най-важната ти роля?

- Всички са ми били важни по някакъв начин.

- Разкажи ми повече за „Апарт“, какви ти бяха очакванията? Очакваше ли този успех от теб и другите артисти?

- Нямах очаквания. За първи път си имах работа с документален текст и се притеснявах, защото нямах никаква идея какво се иска от мен. А то в крайна сметка се оказа нещо много просто - искреност. Мисля, че на нея се дължи този успех. Всеки член на екипа приема това представление много лично.

- Кога най-много те е било страх преди представление?

- Всеки път ме е страх. И, обратно на очакванията, че с времето и опита този страх ще намалее, всъщност става точно обратното.

- Откриваш ли се в някоя от ролите, които си играла?

- Във всички. Така подхождам към тях. Първо търся себе си там.

- От кой артист си научила най-много?

- Не знам. Гледам да се уча от всички, които срещам. Голяма използвачка съм в това отношение.

- Кои са най-честите предразсъдъци, с които си се срещала?

- Ами аз не съм феминистка, но най-честият предразсъдък, с който съм се срещала, е това, че съм жена. И че съм руса, разбира се. Но нямам нищо против. Нека ме подценяват.

- На коя дата е следващото ти представление и къде?

- На 5 юни играем „Луда трева“ във Варна, а на 10-и - „Апарт“, пак там. И двете представления са част от програмата на фестивала „Варненско лято“.