Тук е мястото, на което ще ви припомним, какви важни събития са се случили на днешния ден. Както в исторически план, така и за неща от обществена важност в света и България.

Започва най-голямото селско въстание във Франция

На 28 май във Франция започва най-голямото селско въстание през Средновековието, известно като „Жакерия“. Масовото селско въстание избухнало през 1358 година. Наименованието му идва от личното име Жак, което било нарицателно за френските селяни. Водач на въстанието бил Гийом Кал.

Роден е султан Селим II – синът на една от най-силните жени в историята на Османската империя

На днешния ден през 1524 година е роден султанът на Османската империя Селим II. Той е син на Сюлейман Великолепни и Хюррем Султан.

Историята на родителите му стана изключително популярна със сериалът „Великолепния век”.
Майката на Селим II, Хюррем Султан (Александра Лисовска) е с украйнски произход и е родена в семейството на православен свещеник. Пленена и отведена в Истамбул, тя е заставена да бъде част от султанския харем, въпреки това тя умело се възползва от ситуацията и се превръща в една от най-силните жени в историята на Османската империя и най-важната фигура по време на периода, известен като „Султанат на жените“. Постига голяма сила и влияние в политиката на Османската империя и изиграва активна роля в държавните дела на империята.

Ражда на султана пет деца, а скоро след това получава и свободата си. Нарушавайки традициите на империята, за учудване на жителите в двореца и града Сюлейман се жени за нея. Това прави Сюлейман първият султан, който официално сключва брак. Този факт повлиява на позициите на Хюррем в двореца и довежда до възкачването на сина ѝ Селим II на трона.

Роден е Ильо войвода - „последния хайдутин“

На 28 май 1805 година е роден в град Берово. Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер. Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух.

До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830 – 1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира.
Последният хайдутин, както наричат Ильо войвода, на 71-годишна възраст води чета от 300 души в Сръбско-турската война през 1876 г. Заради участието му, правителството на Сърбия му отпуска пенсия.Ранен във войната, той се лекува в болница. Там разбира, че е избухнала Руско-турската война и вече на 72 години заминава за Свищов, където се поставя в услуга на руската армия.

Дават му чин капитан и води един от опълченските отряди. При преминаването на Балкана в края на декември 1877 г., е в отряда на генерал Гурко. След освобождението на София го назначават за командир на всички доброволчески чети със задача заедно с русите да преследват турците в посока Радомир-Кюстендил. На 27 декември освобождават Радомир, а на 2 януари Дупница. На 4 януари, получил негласно разрешение, приближава Кюстендил и изпраща селяни от Коняво да пуснат мълва, че след него идват русите и че трябва градската община да преговаря с него дa се предаде града. Тази негова хитрост успява и тържествено влизат в града.

В края на януари тръгва към родното Малешево, където е посрещнат с големи почести. На 22 март в Сан Стефано е награден с орден за храброст.  Само два месеца трае ,,българското царство" на дядо Ильо в Малешевско. След Берлинския конгрес, Малешевско остава в пределите на Османската империя и последният хайдутин се мести в Кюстендил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г., като пак води чета. По настояване на Стамболов му е отпусната пенсия от 220 лв.

Непримиримият български дух не оставя на мира напредналия на възраст войвода и на 80 години той отново участва в боевете от Сръбско-българската война. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Крайще... Поради участието му във войната му спират пенсията, която му е отпусната от сръбското правителство на Обренович.

През 90-те години престарелият войвода дава ценни съвети на преминаващите през Кюстендил чети на ВМОРО - възникнала с цел освобождение на Македония и Одринско. Необикновената храброст на Ильо войвода е възпята преживе в десетки песни и му създават легендарна слава. Почива на 92 години. Погребан е в град Кюстендил.

Открита е една от най-високите сгради в света – Крайслер Билдинг

На днешния ден през 1930 г. в Ню Йорк е открита сградата  Крайслер Билдинг. Небостъргачът е разположен от източната страна на Манхатън. С неговите 319 метра, той е най-високата сграда в света в продължение на 11 месеца, преди да бъде надминат от Емпайър Стейт Билдинг през 1931 г. По време на неговото строителство в Ню Йорк е имало интензивно състезание по изграждане на най-висок небостъргач в света. Въпреки бясната скорост (4 етажа на седмица), нито един от работниците не е загинал, строейки тази сграда. Тя е класически пример за „art deco” архитектура и е считана за една от най-красивите сгради в Ню Йорк от много съвременни архитекти.

19 годишният Матиас Руст нахлува в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва

През 1987 г. 19-годишният пилот от Западна Германия Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва.

Руст преминава разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва, при прелитането си многократно е бил откриван и съпровождан от системата за ПВО, но поради организационни проблеми и съвпадение на обстоятелства е опознат като собствен спортен самолет и не е бил свален, което му дава възможност да се приземи близо до Кремъл в столицата на СССР.

Съдебният процес срещу него започва на 2 септември 1987. Той е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим за хулиганство, незачитане на авиационните закони и преминаване на съветската граница. След като изтърпява 432 дни в затвор в Москва, той е пуснат под условие. Успява да се завърне в Западна Германия на 3 август 1988 година, след като бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва документи за неговото помилване.