Тук е мястото, на което ще ви припомним, какви важни събития са се случили на днешния ден. Както в исторически план, така и за неща от обществена важност в света и България. Ето какво се е случило на днешния 2 юни:
Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
На днешния 2 юни отдаваме почит на големия поет и революционер Христо Ботев и героите дали живота си за свободата на България. Както всяка година, в 12:00 часа на 2 юни, сирените в цялата страна ще излъчат акустичния сигнал „Въздушна опасност“ в продължение на две минути, за да оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България.
Тази година честваме 144 години от гибелта на Христо Ботев. Въпреки че Ботев умира на 1 юни денят, в който е прието да се отдава почит към героя и далите живота си четници за нашата свобода е 2 юни. За първи път денят се отбелязва през 1884 година в Пловдив и Враца. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...”
Патентовано е радиото
През 1896 г.италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото. Той е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката и съизобретател на радиото.
Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.
През 1896 г. заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 km.
Маркони подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 km.
Заради успехите си именно в тази област печели през 1909 г. Нобелова награда за физика. Основната му заслуга е, че издига идеята за масовото използване на радиото и я реализира на практика. Той е първият, който успява да предаде радиосигнал през Атлантическия океан.
Отменен в натуралният десятък в Княжество България
На 2 юни 1901 г. след множество бунтове от страна на народа със закон е окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък в Княжество България със закон.
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари.
След падането на България под османска власт десятъкът се запазва, наречен е юшур и обхваща всички земеделски произведения. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник.
Елизабет II е коронована
През 1953 г. се състои официалната коронация на кралицата на Великобритания Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон.
С възкачването на Елизабет на престола изглежда сякаш кралската династия ще започне да използва името на мъжа ѝ, ставайки Маунтбатън, в съответствие с обичая жената да приема фамилията на мъже си след брак. Британският министър-председател, Уинстън Чърчил, и бабата на Елизабет, кралица Мери, поддържат запазването на династията Уиндзор и така на 9 април 1952 г. Елизабет издава указ, гласящ, че Уиндзор ще продължи да бъде името на кралската династия. Херцогът се оплаква: „Аз съм единственият мъж в страната, на който не е позволено да даде името си на децата си.“.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации