Пловдивчани почетоха 109-годишнината на великия Борис Христов с церемония пред родния му дом на ул. „Велико Търново” 47. Преди това – точно в 12 часа, на пл. „Стефан Стамболов” прозвуча емблематичната песен „На многая лета”

„Има много неща, с които да се гордеем, че сме българи.  Борис Христов е едно от тях. Нещо повече, той прослави България така, както малцина са успели. Не само защото дари бащиния си дом в София и къщата си в Рим на българската държава, където се развива културна дейност, но и заради това, че във всяко свое интервю подчертаваше коя е родината му”, каза водещата на церемонията – актрисата Мария Генчева.

Слово за делото на световноизвестния бас произнесе ректорът на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак.

„Неговото величие се определя от хилядите спектакли и концерти на най-големите световни сцени.  За 30-те години на сцена той има 64 забележителни роли, 80 плочи, 460 пъти е излизал на сцена само в коронната си роля на Борис Годунов в едноименната опера.  Артистичното му наследство принадлежи на целия 20 век.  Той е любим партньор на Мария Калас и извървява един съвършен оперен път, за да се прибере в родината и да направи прословутия запис в храма „Св. Александър Невски”. Спомням си как един наш състудент – тенорът Асен Тошев, получи писмо от Борис Христов, написано на стария правопис. Завиждахме му благородно, четяхме с трепет думите му. После пак така с бяла завист гледахме към колежката ни Елена Филипова. Тя бе дете на свещеник и имаше шанса да присъства на записите в храм-паметника. Помня какво ни разказваше една от последните ученички на Борис Христов – Марияна Цветкова. 

„Щом си избрал оперното изкуство, трябва да му се отдадеш изцяло. На публиката трябва да даваш не просто гласа, трябва да ѝ дадеш сърцето си”, казваше той”, каза проф. Шекерджиева-Новак.

След думите ѝ на почит прозвучаха сакралните строфи на „На многая лета” в изпълнение на тенора Ивайло Михайлов. После присъстващите поднесоха цветя и венци пред паметната плоча и барелефа на великия българин.