„Кулата на Малтепе ще се превърне в археологически обект от световно значение, гарантирам ви. Това, което се открива, няма аналог в бившата Римска империя. Казах го и по време на доклада на Националната конференция по археология”, каза археологът доц. д-р Костадин Кисьов по време на официалния старт на разкопките през тази година.
Той подчерта, че в момента на обекта е разкрита част от кулата, но в края на юли и началото на август екипът му се надява да стигне до основата откъм южната страна и тогава ще стане ясно за каква монументална сграда става дума.
Археолози и работници са на терен вече от седмица. Вървят усилени изкопни работи. Вече има регистрирани и различни находки – монети и фрагменти от керамични съдове.
„Това е археологически материал, който показва, че могилата е от 3 век след Христа. Това обаче не означава, че самата кула не е строена по-рано. Датировката и на кого принадлежи тази гробница ще разберем, след като стигнем и влезем в нея. Това, което е 100 процента сигурно, е, че тази кула, която ние в началото мислехме за гробна, се състои от секции, плътно построена е с ломени камъни, споени с хоросан и цимент. На практика тази 20-метрова кула е била изградена да носи горе мраморния постамент, от който открихме множество квадри. Нагоре е била статуята, от която не сме открили нищо”, разказа Кисьов.
Постаментът е тежал около 15 тона, а самата кула, изчислена по обема на кубовете, е около 250 тона.
Археолозите, които работят на терена, предполагат, че ще намерят огромни основи на кулата.
„ Самата гробница, с която аз не виждам какво можем да свържем освен император, тъй като по това време тракийски владетели няма, се намира в основата на север от самата кула. Тази година имаме достатъчно средства и ще работим ако трябва до декември, стига да позволява времето, за да разкрием максимално гробницата в основата и да установим дали входът е от юг или от север”, каза още Кисьов. Той разкри, че след разкопките в посетителския център ще бъде подредена документална изложба с фото и видео материали за цялостното проучване на могилата.
Поне засега обаче разкопките са в романтичен период, когато всеки може да изложи своята хипотеза за кого е строена огромната сграда.
„Писаха ми пет професори от Австралия, Ирландия - специалисти по римска археология, за да споделят свои хипотези. На хората им е интересно, защото наистина такава структура, такова съоръжение и то в могила, не е откривано. Лошото е, че в писмените сведения не са запазени податки дали има някъде погребан някой. А тук става въпрос на човек на върха на пирамидата. При всички случаи е управлявал е Филипопол. Тези личности са живеели извън градовете, в луксозни вили. Реката е съвсем близко и римският път е минавал точно зад центъра на Маноле. Първата пътна станция се казва Сирнота и се намира до ЖП гарата на Маноле”, разказа Костадин Кисьов.
Наред с проучвателската мисия, той и колегите му имат и друга важна задача – да решат как да бъде съхранен обектът. Да бъде изцяло разкрит, или да остане в някои от частите си в насип.
По отношение на находките – на могилата са намерени около 50 монети – най-ранната е на Септимий Север, най-късната - на Констанций II.
Археологът посочи и друго доказателство, че е погребан най-вероятно император. Около самата могила в периферията има разкрити 12 култови ями. Те са правени по-късно от строежа на могилата. В тях са депонирани различни дарове – поменателни практики към паметта на погребания човек. Тези култови ями са от период 100-150 години по-късно, което означава, че е почитан дълго време.
„Огромен респект към археолозите и работниците на този обект, вижте в каква ситуация работят. Благодаря на Общинския съвет за подкрепата, който гласува всяка година за разкопките на Малтепе. Ние ще стигнем до края, мечтая да видя целия обект без пръст. Когато беше тук министър-председателят г-н Бойко Борисов, община Пловдив и община Марица поехме ангажимент да помогнем за проучвателните дейности. После вече ще се вземе решение какво ще се прави. Уникален е този обект и заедно с Голямата базилика, която на 26 септември ще бъде открита, Форумния комплекс, Малката базилика, ще направи Пловдив сравним с Рим и с Атина. В следващите 10-20 години ще бъдем сред най-известните антични центрове в света”, каза кметът Иван Тотев.
Кметът на Община Марица Димитър Иванов също заяви готовността на местната власт да помага.
„ Каквото е необходимо, ще направим. Този център е построен, за да подпомогне археолозите и да популяризира Малтепе. Аз съм роден тук, имаме наследствена нива близо до обекта. Винаги съм се питал какво се крие в тази могила. Ще бъда щастлив, ако един ден разбера какво има в самата гробница”, каза Иванов.
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации